Семейство Танер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Семейство Танер
Geschwister Tanner
Robert Walser, Geschwister Tanner 1907.jpg
Автор Роберт Валзер
Създаване 1907 г.
Първо издание 1907 г.
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Оригинален език немски
Жанр роман
Семейство Танер в Общомедия

„Семейство Танер“ (на немски: Geschwister Tanner) е роман от швейцарския писател Роберт Валзер (1878-1956), публикуван през 1907 г.

Роберт Валзер, ок. 1890 г.

„Семейство Танер“ е първият роман на Роберт Валзер. Заедно с другите 2 романа Помощникът (1908) и Якоб фон Гунтен (1909) тази поредица образува особен автобиографичен триптих, в който Валзер описва своя младежки живот чрез различни герои, станали представителни за цяла една социална прослойка. Това е прослойката на „безделниците“, „скитниците“ и „мечтателите“, които се чувстват отхвърлени от буржоазното общество и правят безуспешни опити да намерят своето място в една враждебна и прозаична действителност.

Сложното семейство

Действието на романа „Семейство Танер“ се развива в началото на столетието в Швейцария. Негови „герои“ са петте деца на Танерови – Зимон, Каспар, Клаус, Емил и Хедвиг. Но четиримата братя и сестрата не са представени равностойно, централен образ в романа е Зимон Танер, симпатичен, но „вятърничав“ двадесетгодишен младеж. Зимон опитва работа на различни места, но никъде не се задържа задълго. Той има много красив почерк и това му дава възможност да работи като писар при един адвокат, а после в една търговска кантора. Вече е бил служител в банка и в книжарница, но и там са го уволнявали поради несериозното му отношение към труда.

Животът на Зимон

Накрая Зимон заживява във вилата на госпожа Клара Агапая – една красива, мечтателна дама с епилептични припадъци. Там идва и братът на Зимон – художникът Каспар Танер и така заживяват тримата. Между госпожа Клара и Зимон се завързват интимни отношения, но тя изпитва нежни чувства и към двамата братя. Усвоил умението да съществува, като изразходва минимални средства, Зимон живее без определени планове и намерения. С госпожа Клара, брат си Каспар, сестра си Хедвиг и нейния приятел Себастиан той се разхожда в топлите летни вечери из Цюрих, после в пристъп на нежност се обяснява в любов на госпожа Клара или се хваща на работа за няколко седмици и пише спомени за детството си, но после в яда си ги скъсва. През зимата той тръгва пеша към селото, където учителства сестра му Хедвиг и по пътя се натъква на Себастиан, който е замръзнал в снега. Себастиан е поет с неуравновесен характер и слаба воля; неговата смърт потриса Зимон, защото му подсказва, че подобна може да бъде и собствената му съдба.

Цюрих, старият град на река Лимат

Зимон остава при сестра си до лятото. Прекарва времето си в лежане на тревата и в размисли, в поддържане на домакинството и разговори със сестра си. Хедвиг го обича, но изпитва към него и малко презрение заради негодността му да се устрои в живота. На село Зимон пише малка скица „Селски живот“, в която разсъждава за своето положение и за живота наоколо. Така преминават дните му в „чисто съзерцание и размисъл“.

Вратата на живота

После Зимон отново се връща в Цюрих и работи там пак само три седмици като прислужник на една красива и богата дама. Една вечер в гостилницата той чува, че говорят за някакъв младеж, който бил много надарен и вдъхвал най-големи надежди, но не успял да ги оправдае и накрая стигнал до лудницата. Зимон разбира, че става дума за третия му брат, Емил. Новината го разтърсва, понеже отдавана не е чувал нищо за брат си, дори го е забравил. Зимон отреагирва потреса си, като произнася дълга реч за наследствеността, съдбата и човешкото нещастие.

Накрая Зимон отново отива при госпожа Клара, която е започнала да се грижи за бедните и бездомните. Зимон не може да промени живота си и винаги намира за себе си оправданието: „Денят е прекалено хубав, за да го оскверня с труд.“ Така той продължава да живее „вятърничаво“ в очакването да стане някакво чудо. В края на романа той разсъждава отново за съдбата си и отбелязва: „Все така стоя пред вратата на живота, хлопам ли хлопам, наистина не много бурно, и с любопитство се ослушвам дали някой ще дойде да дръпне резето.“

Франц Кафка през 1906 г.

Този първи роман на Роберт Валзер, написан на двадесет и деветгодишна възраст, е по-ведър от следващите два, но според критиката е по-многословен и с по-неизяснена форма. Това също е своеобразен образователен роман, създаден в традицията на Готфрид Келер и неговата творба „Зеленият Хайнрих“. Но героят на Валзер почти не претърпява развитие, затова той е, ако може така да се каже, първият „антигерой“ в швейцарската литература, станал любим образ на Франц Кафка.

Както в „Помощникът“, така и тук, значително място в произведението заемат описания на швейцарския пейзаж. Атмосферата на романа представлява смесица от еуфория и униние. Или, както казва Мартин Валзер: „Тук радостта и тъгата живеят заедно, отчаянието и възторгът израстват от един и същи клон и непрекъснато се обгръщат взаимно.“ Но за разлика от „Помощникът“ и „Якоб фон Гунтен“ в първия роман на Роберт Валзер преобладава нежната ведрост, която намира израз в един крайно нюансиран и изящен език.

Предопределението

И този роман е до голяма степен автобиографичен. Всъщност тук писателят обрисува собственото си семейство. В образа на художника Каспар Танер той представя собствения си брат Карл Валзер, сценограф и илюстратор на книгите му, при когото Роберт живее от 1905 до 1913 година в Берлин. Прототип на учителката Хедвиг Танер е сестрата на Валзер Лиза, а на Клаус Танер – другият му брат Херман Валзер, който по-късно става професор по география в Берн. Нещастната участ на Емил Танер съответства на съдбата на Ернст Валзер, третия брат, който става пациент на клиниката за душевноболни Валдау. Фактически това е същото лечебно заведение, където самият Роберт Валзер е настанен през 1929 година след няколко опита за самоубийство. Така романът е и своеобразна прогноза за собствената съдба. Ясно е, че в образа на Зимон Танер, който пише стихове и непрекъснато се стреми да се освободи от крайните си фантазии и непрестанни размишления, Роберт Валзер рисува самия себе си.

Отношенията между децата на Танерови са описани с необикновена интензивност – те са показани като някаква общност на свръхчувствителни хора, заобиколени от безчувствен и социално несправедлив свят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]