Семиотична литературна критика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Семиотична литературна критика, още наричана литературна семиотика, е подход в литературната критика, който е основан на теорията за знаците или семиотиката. В действителност семиотиката има много голямо влияние върху развитието на литературната теория от етапа на формалните подходи, като самата семиотика е тясно обвързана със структурализма на Сосюр.

Ранните форми на литературната семиотика произлизат от формалните подходи в литературата, специално руски формализъм и структурална лингвистика, особено Пражкия лингвистичен кръжок. Владимир Проп, Алгирдас Жулиен Греймас и Виктор Шкловски са едни от първите литературни семиотици, те се занимават с формален анализ на наративните форми, което донякъде напомня на литературна математика или поне литературен синтаксис.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Semiotic literary criticism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.