Семипалатински ядрен полигон
| Семипалатински ядрен полигон | |
|---|---|
| Информация за обекта | |
| Страна |
|
| Териториална единица | Източноказахстанска област, Павлодарска област, Карагандинска област |
| Местоположение | близо до гр. Курчатов |
| Вид | полигон за ядрени опити |
| Площ | ок. 18 000 km² |
| Под управлението на | Министерство на отбраната на СССР |
| История на обекта | |
| Експлоатация | 1949 – 1991 г. |
| Съвременно състояние | неактивен |
| Семипалатински ядрен полигон в Общомедия | |
Семипалатинският ядрен полигон (на руски: Семипалатинский испытательный ядерный полигон) е главният и един от най-големите ядрени полигони на СССР.[1] Разположен е в степта на североизточен Казахстан (тогава Казахска ССР), южно от долината на река Иртиш. Носи името на град Семипалатинск. След 2007 г. и понастоящем, наименованието на този град в Казахстан е Семей (на руски: Семей, на казахски: Семей). Научните сгради на тестовете са били разположени на около 150 km западно от град Семипалатинск, близо до границите на Източноказахстанска област и Павлодарска област. Повечето тестове са били провеждани на запад и на юг, понякога в Карагандинска област.
Съветският съюз провежда 456 ядрени опита на Семипалатинския полигон от 1949 до 1989 г., с малко внимание към техния ефект върху местното население и природна среда. Въздействието на радиацията е крито в продължение на много години от съветските власти и е разкрито едва след затварянето на полигона през 1991 г.[2]
В периода 1996 – 2012 г. е проведена тайна операция (без уведомяване на МААЕ), водена от казахски, руски и американски ядрени учени и инженери, която има за цел събирането и погребването на 200 kg плутоний, останал в тунелите на полигона след тестовете.[3][4]
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Мястото на полигона е избрано през 1947 г. от Лаврентий Берия, началник Проекта за създаване на съветска атомна бомба. Той твърдял, че широките 18 000 km² от степта са ненаселени.[5] Използван е трудът на лагерите ГУЛАГ за да се построят първоначалните изпитателни съоръжения, в това число лабораторния комплекс. Първият съветски атомен тест, РДС-1 е проведен на 29 август 1949 г. от кула на Семипалатинския полигон. В района на същия взрив, западно от град Курчатов са проведени над 100 атмосферни ядрени теста. По-късно изпитанията са преместени близо до река Чаган. С атомен взрив е създадено и езеро Чаган. След като атмосферните тестове са забранени, изпитанията са преместени под земята. След затварянето на трудовия лагер при Семипалатинск, строителните работи са извършвани от 217-и инженерен и минен батальон (който по-късно построява космодрума Байконур).
На 12 август 1953 г. на полигона е взривена 400-килотонна водородна бомба – РДС-6. Взривът се случва на 30 m над земята, което се отразява в много високи нива на радиация на и около полигона. Днес радиационният фон все още е завишен.[1] На 11 октомври 1961 г. на полигона е проведен първият в СССР подземен ядрен опит.
В периода от 1949 г. до забраната за атомни опити през 1989 г. са проведени 456 взрива, като 350 от тях – подземни, а 116 – атмосферни. Лабораторният комплекс, все още административен и научен център на полигона, е преименуван на Курчатов по името на Игор Курчатов, един от лидерите на първоначалната съветска ядрена програма.
Семипалатинският комплекс буди силен интерес в чуждестранните правителства по време на функционирането си. Американското разузнаване е било убедено, че съветите са построили огромна станция с лъчево оръжие на полигона.[6] След разпадането на СССР през 1991 г. става ясно, че станцията е разработвала ядрени ракети.
Полигонът е официално затворен от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев на 29 август 1991 г.[7] Голяма роля в затварянето на полигона играе антиядреното движение Невада – Семипалатинск и водачът му – Олжас Сулейменов.[8]
Казахстан е една от държавите (заедно с Украйна и Беларус), която се отказва доброволно от ядреното си оръжие според Лисабонския протокол.
Съвременно състояние[редактиране | редактиране на кода]
Съветският съюз провежда последните си ядрени опити през 1989 г.[9] След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е оставен в планинските тунели и дупки неохраняван – потенциална плячка за терористи. Този риск представлява една от най-големите ядрени заплахи след разпадането на СССР. Едва през 1996 г. тайната съвместна кооперация на Казахстан, Русия и САЩ решава да се заеме с този проблем, като залива дупките и тунелите с бетон. Проектът е на стойност 150 милиона долара.[3]
На 8 септеври 2006 г. Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан подписват договор на Семипалатинския полигон, като се съгласяват да не притежават или произвеждат ядрено оръжие. Договорът е познат като „Семипалатински договор“ или „Семейски договор“ и, също така, отбелязва 15 години от затварянето на полигона.
Въпреки повишените нива на радиация, към 2009 г. на територията на полигона все още живеят хора. Местното население използва голяма част от полигона за паша на домашни животни. Радиационният фон на места достига 10 – 20 милирентгена на час.[10]
Общият консенсус на проучванията за здравословното състояние на хората в района е, че радиацията е имала пряк ефект върху 200 хил. души. Високите нива на различни видове рак в района са свързвани с облъчването.[9]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Семипалатинский ядерный полигон – Справка по вопросу „Об охране здоровья...“
- ↑ ((en)) Slow Death In Kazakhstan's Land Of Nuclear Tests
- ↑ а б ((en)) Plutonium Mountain: Inside the 17-Year Mission to Secure a Legacy of Soviet Nuclear Testing
- ↑ ((ru)) Снести плутониевую гору: как США, Россия и Казахстан тайно делали мир безопаснее
- ↑ ((en)) Taylor, Jerome. The world's worst radiation hotspot. // The Independent. 10 September 2009. Посетен на 12 ноември 2016.
- ↑ ((en)) Suspected Soviet beam weapon installation.
- ↑ ((en)) Norris, Robert S.. The Soviet Nuclear Archipelago. // Arms Control Today 22 (1). Arms Control Association, January–February 1992. с. 27.
- ↑ ((en)) Kazakh anti-nuclear movement celebrates tenth annoversary
- ↑ а б ((en)) Duff-Brown, Beth. The lasting toll of Semipalatinsk's nuclear testing. // Bulletin of the Atomic Scientists. Посетен на 12 ноември 2016.
- ↑ ((ru)) Проект устойчивого землепользования
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Semipalatinsk Test Site“ и страницата „Семипалатинский испытательный полигон“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори. |