Семчиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Семчиново
Главната улица на Семчиново
Главната улица на Семчиново
Общи данни
Население 2 000 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 1 943 (НСИ)
Землище 27,595 km²
Надм. височина 312 m
Пощ. код 4474
Тел. код 03564
МПС код РА
ЕКАТТЕ 66202
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Септември
Марин Рачев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Семчиново
Пламен Темелков
(ЕНП)
Семчиново в Общомедия
Семчиновската църква Св. Петка

Семчиново е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 100 km от София, 4 km от Септември, 10 km от Белово, и на 20 km от Пазарджик. Разположено е в полите на Родопите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните сведения за селото датират от късната есен на 1189 г.,и се съдържат в четвъртото писма на идпонския рицар от Гренада в кралство Арагон – дон Алвизо дел Гренада, участвал в армията на венецианците, съюзници на Фридрих I Барбароса (1152 – 1190) във III Кръстоносен похд от 1189 – 1190 г.

Във писмото на дон Алвизо дел Гренада, адресирано до любимата му в Испания – донна Паула, той пише следното : „На връщане за града на Филипа (Пловдив), минахме през едни село, които наричат Добролонг (Добралък, Асеновградско) и Яворово (Яврово, Асеновградско), дето водата е сладка и пресладка, но край тях лозя не видяхме, така кякто ги бяхме видели при Семчинград (село Семчиново), които дават вино черно и гъсто като смола, черно като виното в Гренада.От това вино пихме безмяра в паници, котли и делви...“ [1].

Писмата на испанския рицар дон Алвизо дел Гренада, минал през българските земи през 1189 г.,се съхраняват в архива на италианския манастир „Санта Мария дел Соренто“ в Монтевидео, близо до Флоренция (в Италия).Там са бил открити и преведени от пловдивския католически монах-капуцин – отец Касиян Селимов, светското име на когото е Петър Селимов, чийто собственоръчни преводи, той изпраща до редакцията на пловдивския вестник „Пловдив“ през 1936 г.,който пък от своя страна ги публикува в цялостта им дадена от отец Касиян, който по това време е служил във въпросния манастир в Италия.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението е източно православно.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Параклис в местността,,Свети Илия",параклис,,Свети Георги ",параклис,,Света Петка ",параклис,,Свети Никола " на 18км.от селото се намира живописната местност Милеви скали.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на 20 юли Илинден.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на селото е носел имената: „Милеви скали“ и „Звезда“, последно „Милеви скали“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. вестник „Пловдив“, брой 9 от 1936 г.,стр.4.