Сенаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сенаки
на грузински: ამბროლაური Flag of Georgia.svg
— град —
Театър „Акакий Хорава“ в Сенаки
Театър „Акакий Хорава“ в Сенаки
Relief Map of Georgia.png
42.2689° с. ш. 42.0792° и. д.
Сенаки
Страна Флаг на Грузия Грузия
Област Самагрело-Земо-Сванети
Надм. височина 0 m
Население (2014) 28 600 души
Пощенски код 4100
Телефонен код +995 413
Официален сайт http://www.senaki.ge/
Сенаки в Общомедия

Сенаки (на грузински: სენაკი) е град в западната част на Грузия на територията на областта Самагрело-Земо-Сванети. Намира се на 294 km от столицата Тбилиси, разположен на магистралата Тбилиси – Батуми.[1]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Названието на града се превежда на руски като „клетка“. През 1924 година Сенаки получава статут на град. От 1936 до 1976 се нарича Миха Цхакая и носи името на грузинския революционер и съветски политик Миха Цхакая.[2] От 1976 до 1989 носи само името Цхикая.[3] След това градът възвръща старото си име Сенаки.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1990-те Сенаки става един от центровете на звиадистите, привърженици на сваления с преврат грузински президент Звиад Гамсахурдия. Въоръжените стълкновения между неговите привърженици и официалната войска на Грузия, под ръководството на новия президент Едуард Шеварднадзе, прерастват в гражданска война. На 28 март 1992 г. звиадистите започват офанзива и за няколко дни завземат поредица от градове в Западна Грузия, между които и Сенаки.[3] Градът неколкократно преминава под контрола ту на едната, ту на другата воюваща страна. В боевете се включват и руски десантни части, които също водят боеве в Сенаки. На 25 октомври 1993 г. правителствените войски влизат окончателно в града.[4]

По време на военните действия през 1998 година, при войната в Абхазия, градът става център на бунтовете и летището е бомбардирано.[1] Участие взимат разквартируваните в Сенаки мотострелкови части.[3]

Гарата на Сенаки
Катедралата

По време на Петдневната война за Южна Осетия и Абхазия, през август 2008 г. градът попада в зоната на военния конфликт.[2] Летището непрекъснато е използвано при военните действия. През нощта на 9 август руската авиация бомбардира военната база в Сенаки и една от бомбите пада върху железопътната гара. Грузинската телевизия съобщава за организиран протест на градското население след тези бомбардировки.[3]

На 11 август 2008 руски десантчици завземат военната база, част от грузинските военни я напускат, а тези, които остават са взети в плен. След сключване на примирието градът попада в демилитаризираната зона. На 23 август 2008 руската войска се оттегля и грузинската армия влиза в града. По данни на Руския генерален щаб, от града са изведени 1728 единици леко стрелково оръжие.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на населението в Сенаки през последните 25 години е сравнително постоянен. През 1989 година то е 28 900 души, през 1991 нараства на 30 000. Съгласно данните на Националното статистическо бюро на Грузия през 2002 намалява на 28 100, а представителите на малцинствата са не повече от 500 човека.[3] През 2014 г. населението на града достига 28 600 жители.[5]

Градска среда[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага с много магазини, барове и кафенета.[1] Една от най-забележителните обществени сгради е тази на Държавния театър. Проектът е на архитект Вахтанг Гоголадзе и театърът е построен в бароков стил в периода 1953 – 1959 година.[2] В Сенаки функционира филиал на Грузинския национален технически университет.[6] Голяма част от сградите в града са нови и много запазени, което е необичайно за места, където доскоро се е водила война.[1]

Главната пътна артерия на Сенаки е проспект „Руставели“, който върви успоредно на автомобилната магистрала. Зад него започва мартвилският път, водещ до града-крепост Нокалакеви. Край проспекта е разположен неголям парк, в центъра на който се намира Паметникът на героите от войните. Близо до него е изграден православен храм. Част от града е разположена в гориста местност.[1]

През юли 2013 Сенаки се оказва наводнен от проливни дъждове, които не спират в продължение на два дни.[7] На 29 юли започва евакуация на жителите, заради опасността от следващо повишаване на водите.[3] Нивото на водата по улиците „Руставели“, „Чавчавадзе“ и Проспекта на мира достига 50 cm, а на места и 80 cm. Наводнени са първите етажи на десетки жилищни и обществени сгради, парализирано е автомобилното движение, превантивно е изключено електроподаването на целия град.[7]

Икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Църква в града

Сенаки е голям железопътен възел на линията Тбилиси-Поти.[6] През него минава магистралата от Тбилиси за Батуми, от тук започват и пътищата към градовете Мартвили и Чхороцку.[3]

В града успешно работят няколко предприятия, в т.ч. машиностроителен завод, завод за вино, млекозавод, фабрики за чай, за производство на килими.[1]

През юли 2013 г. информационната агенция на Грузия съобщава за завършването на строителството на участъка от газопровода Абаша-Сенаки с дължина 29 km.[3]

Военна база[редактиране | редактиране на кода]

През май 2006 г. в Сенаки завършва строителството на първата военна база в Грузия, съответстваща на натовските стандарти, предназначена за защита на западните територии на страната. Градът е избран заради непосредствената му близост до зоната на грузино-абхазския конфликт.[8] Автори на проекта са турски военни, а цената му възлиза на 9 млн долара.[9] Базата е оборудвана за 3000 военнослужещи по програмата за военна помощ на САЩ за Грузия.[3]

На базата в Сенаки се намират учебни и тренировъчни комплекси за военна подготовка, спортни зали и басейн. Там е дислоцирана Втора грузинска мотопехотна бригада на грузинските въоръжени сили, която преди това е била в Кутаиси.

На няколко километра на юг от града, още от съветско време, се намира летище на военновъздушните сили, заедно с кулата и централата на управлението му.[1]

На 20 май 1989 г. Александър Зуев, капитан от ВВС на СССР, открадва от летището самолет МиГ-29 и се приземява с него в Турция. Турската страна връща самолета, като отказва на американските военни да го огледат, а капитан Зуев получава политическо убежище в САЩ.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]