Сенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сенарите са фискални чиновници във Втората българска държава, натоварени със събирането в натура на данък от сеното. Терминът се среща в Рилската (ред 56) и Витошката (ред 12) грамота на цар Иван Шишман (1371-1393).[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалова, Ангелина и Мария Райкова. Грамоти на българските царе, София 2005, с. 369.