Сенат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сенат.

Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Сенат (лат. senatus, от senex — Съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в древен Рим. Нито един законопроект не постъпвал за разглеждане в Народното събрание, ако преди това не е бил обсъден от Сената. Но дори закон, приет от народното събрание, влизал в сила, само след одобряването му от Сената. Така Сената се явявал контролиращ по отношение на Народното събрание и водел дейността му в исканото от него направление.

Избраните магистрати също се отчитали за дейността си на Сената и по този начин също са зависими от него.

Развитие[редактиране | edit source]

Сенатът възниква от Съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (ок. VI в. пр. Хр.).

С установяването на Римската република, заедно с магистратите и Народното събрание (Комициите) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати - диктатор, консули, претори.

Членовете на Сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това (консул, претор, едил, трибун, квестор). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на Сената стоял принцепс (princeps senatus) - т.е. най-старият сенатор.

В републиканската епоха, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V-III в. пр. Хр.), властта на Сената била донякъде ограничена в полза на Комициите (Народното събрание).

През III-I в. пр. Хр. Сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и резултатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.

Постановленията на сената - сенатус консултум (s. c., senatus consulta) имали силата на закон, също както и постановленията на Народното събрание и събранието на плебеитеплебисцита.

В императорската епоха властта на Сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на императора, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност Сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на Сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от Октавиан Август, императорът на Рим носил титула «принцепс» — т. е. «пръв от сенаторите».

Броят на сенаторите неведнъж се променял:

  • първоначално — 100 души
  • по време на ранната република (до 88 г. пр. Хр.) — 300 души
  • управление на Сула — 600 души
  • управление на Юлий Цезар — 900 души
  • управление на Октавиан Август — отново 600 души
  • в периода на Късната античност (домината) — 2000 души.

Първоначално в Сената влизали само членове на изконно римски фамилии, но от I в. пр. Хр. това право получили и италийците, а във времето на империята — даже и знатни провинциалисти.

При Диоклециан (края на III в. сл. Хр.) Сенатът бил превърнат в градски съвет на Рим, а при Константин Велики (IV в. сл. Хр.) бил учреден Сенат в Константинопол, равен по права със Сената в Рим.

Други[редактиране | edit source]

Римският император Калигула прави коня си Инцитат римски сенатор, за да се подиграе със Сената и за да докаже властта си.