Сенджинкун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сенджинкун (на японски: 戦陣訓) представлява малък военен кодекс на имперската японска армия, издаден на 8 януари 1941 г. от името на тогавашния министър на войната Тоджо Хидеки[1].

Той се използва от началото на военните действия на Тихоокеанския театър на Втората световна война. Кодексът се възприема като допълнение към Имперския декрет към войниците и моряците, който е задължително четиво за японските войници. В Сенджинкун се съдържат редица призиви относно военните правила, бойната готовност, бойният дух, синовното уважение, почит към ками (шинтоистки божества) и кокутай (японската държава, букв. „форма на държавността“). Според него, на войниците е забранено да се предават и да отстъпват.[2] Думите „Никога не допускай да поемеш срама да си военнопленник.“ е цитиран често като причина за редицата самоубийства, извършени от военните или цивилни в края на войната. Японските войници биват инструктирани да бъдат милостиви спрямо тези, които се предадат, което е записано заради по-ранни инциденти на бойното поле свързани с военни престъпления.[3][4] В заключителния етап на войната, кодексът се раздава и на цивилното население като част от усилията за подготовка за предполагаема инвазия на съюзниците на главните японски острови. (виж. операция „Падение“)

Извадки от кодекса[редактиране | редактиране на кода]

Бойното поле е мястото, където имперската армия, действаща според заповедите на имперското командване, демонстрира своите истински качества, завладява винаги когато атакува, печели винаги когато е в бой, разпространявайки императорската воля надлъж и нашир така, че врагът да изпита страхопочитание пред царствените добродетели на Негово Величество.[5]

Имперският декрет относно въоръжените сили е ясно формулиран, докато правилата ясно определят поведението в бой и методите на обучение. Обстановката на бойното поле, обаче, кара войниците да забравят своя дълг и да се поддават на непосредствените събития. Те трябва да са внимателни, иначе ще действат в разрез с военния си дълг. Целта на този кодекс е да посочи конкретни правила за поведение, като се има предвид опита, така че на бойното поле войниците да следват имперския декрет и да са символ на моралните добродетели, присъщи на имперската армия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dear, The Oxford Companion to World War II, page 47.6
  2. Toland, The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire, page 512.
  3. Dower, War Without Mercy: Race and Power in the Pacific War, page 26
  4. Gyokusai or "Shattering like a Jewel": Reflection on the Pacific War
  5. Dower, Embracing Defeat: Japan in the Wake of World War II, page 277.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dear, ICB; MRD Foot (2002). The Oxford Companion to World War II. Oxford University Press. ISBN 0-19-860446-7.
  • Dower, John W (2000). Embracing Defeat: Japan in the Wake of World War II. WW Norton & Company. ISBN 0-393-32027-8.
  • Dower, John W (1987). War Without Mercy: Race and Power in the Pacific War. Pantheon. ISBN 0-394-75172-8.
  • Toland, John (1970). The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire 1936-1945. Random House. ISBN 0-8129-6858-1.