Сенна хрема
 |
| Сенна хрема | |
 Поленови зърна на различни видове растения: Ricinus communis (бледозелено) Helianthus annuus (розово) Lilium auratum (зелено) Sildalcea malviflora (охра) Ipomoea purpurea (светлозелено) Oenothera fruticosa (червено) | |
| Синоними | алергичен ринит, полиноза |
|---|---|
| Специалност | алергология, имунология |
| Класификация и външни ресурси | |
| МКБ-11 | CA08.0 |
| OMIM | 607154 |
| База данни DiseasesDB | 31140 |
| База данни MedlinePlus | 000813 |
| База данни eMedicine | ent/194 med/104, ped/2560 |
| Мед. рубрики MeSH | D012221 |
| Сенна хрема в Общомедия | |
Сенна хрема, алергичен ринит или полиноза[1] (от полен – тичинковия прашец на цветя и треви) е името на алергична реакция на организма и най-вече на горните дихателни пътища към полени. Името „сенна хрема“ е дадено от лекар през XIX век, защото всеки път, когато влизал в плевня със сено, започвал да киха.
Проявява се сезонно, според цъфтежа на различните растения в дадената климатична област: края на зимата – ранна пролет, пролет – лято, есен.
Симптоми
[редактиране | редактиране на кода]Сенната хрема е алергия, която се проявява в кихане, сърбеж в носа, очите, устата, силно повишена секреция и чувство за отпадналост. Симптомите на това неприятно състояние се засилват при слънчево, сухо и ветровито време и намаляват при дъждовно.
При някои хора симптоми на сенната хрема могат да се проявяват през цялата година, предизвикани и от животински косми, прах, пера, гъбични спори, пух и други дразнители от околната среда. Предразположението към сенна хрема най-често е наследствено. Често е съпровождана от астма и копривна треска.
Последици
[редактиране | редактиране на кода]Свойството да се отделя секрет се отличава от обикновената хрема с това, че течността минава освен през носа и през гърлото. Това може да предизвика конюнктивити, възпаления, хроничен синузит, бронхити и астми, тъй като секретът се разпространява и в долните дихателни пътища.
Дихателните пътища се замърсяват от втечнения секрет и предизвикват многократни кихания, зачервяване на очите, сърбеж, раздразнения и възпаления, ако се занемари. Връзката уши-нос-гърло е свързана, както е ясно, и при липса на лечение на засилваща се сенна хрема може да се увреди дори слухът.
При по-млади хора и по-силни алергични реакции има опасност от оток на ларинкса и задушаване. В такива ситуации се търси възможно най-спешната помощ.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Оксфордски медицински енциклопедичен речник. София, Петър Берон, 1995. с. 445.
