Сенокос (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сенокос
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Общи данни
Население 40 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 47 084 km²
Надм. височина 992 m
Пощ. код 2752
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66247
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Сенокос в Общомедия

Сеноко̀с (изписване до 1945 година Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.[1] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи християни.[2]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.[3][4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сенокос
  • Flag of Bulgaria.svg Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
Починали в Сенокос

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  3. Черква „Свети Димитър“ - Сенокос. // Senokos.com. Посетен на 28 януари 2017.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
     Портал „Македония“         Портал „Македония