Сенокос (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сенокос
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Църката „Свети Димитър“ (1927)
Общи данни
Население25 души[1] (15 декември 2023 г.)
0,536 души/km²
Землище47 084 km²
Надм. височина992 m
Пощ. код2752
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ66247
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Сенокос в Общомедия

Сеноко̀с (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 40
Българи 35
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи-християни.[4]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.[5][6] Януш Чакъров от село Сенокос бил под домашен арест от михайловистите, защото бил санданист. В къщата имало по един часови от ВМРО на пост, един път Януш поканил часовия на масата да обядват заедно, но получил отказ и старият харамия грабнал трикракото столе и утрепал пазача, отишъл и се предал сам. Организацията го арестувала и изпратила в Горна Джумая при окръжния войвода на ВМРО, който го попитал насаме: „Защо го направи?“ Чакъров му отговорил: „В дома ми идва с пушка, нейсе претърпях, но аз го поканих на софрата, а той отказа и ме обиди, това не претърпях и го утрепах.“ ВМРО не убива Януш и той се връща в селото жив и здрав.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сенокос
  • Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.[8]
  • Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
  • Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
  • Януш Чакъров, български революционер и деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански[9]
Починали в Сенокос
Свързани със Сенокос
  • Александър Янушев, експерт по българско изобразително изкуство, правнук на българския революционер Януш Чакъров [10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  5. Черква „Свети Димитър“ - Сенокос // Senokos.com. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 28 януари 2017.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
  7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 42-43, ISBN 978-619-00-1431-7.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
  9. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 42.
  10. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 42.