Сенокос (област Благоевград)

Сенокос
	Сенокос
	; Църката „Свети Димитър“ (1927)
	Сенокос Сенокос
Общи данни
Население	24 души (31 декември 2024 г.); 0,51 души/km²
Землище	47,084 km²
Надм. височина	992 m
Пощ. код	2752
Тел. код	0748
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	66247
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Симитли; Апостол Апостолов ; (Партия на зелените; 2003)
	Сенокос в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сеноко̀с (изписване до 1945 година: Сѣнокосъ) е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	40
Българи	35
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	2

География

Село Сенокос се намира в Северен Пирин и е най-близко разположеното до Националния парк от всички села на община Симитли. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин – най-северния алпийски връх на планината.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сенокос (Sénokoss) е посочено като село с 95 домакинства и 330 българи.^[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Сѣнокос (Клисе) е 800 души, всички българи-християни.^[4]

В 1901 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО с председател, касиер и един-двама съветници.^[5]^[6] Януш Чакъров от село Сенокос бил под домашен арест от михайловистите, защото бил санданист. В къщата имало по един часови от ВМРО на пост, един път Януш поканил часовия на масата да обядват заедно, но получил отказ и старият харамия грабнал трикракото столе и утрепал пазача, отишъл и се предал сам. Организацията го арестувала и изпратила в Горна Джумая при окръжния войвода на ВМРО, който го попитал насаме: „Защо го направи?“ Чакъров му отговорил: „В дома ми идва с пушка, нейсе претърпях, но аз го поканих на софрата, а той отказа и ме обиди, това не претърпях и го утрепах.“ ВМРО не убива Януш и той се връща в селото жив и здрав.^[7]

Личности

Родени в Сенокос

Поп Илия, деец на ВМОК, войвода на чета в Горноджумайското въстание, сражавала се при Сърбиново на 23 септември 1902 година.^[8]
Милан Дяков (1893 – 1960), български революционер, син на Сотир Дяков, войвода на ВМРО
Сотир Дяков (1854 – 1940), български революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на ВМОРО
Януш Чакъров, български революционер и деец на ВМОРО, четник на Яне Сандански^[9]

Починали в Сенокос

Андрей Казепов (1878 – 1904), български революционер, кресненски войвода
Петър Гърков (1912 – 1948), български революционер и горянин

Свързани със Сенокос

Александър Янушев, експерт по българско изобразително изкуство, правнук на българския революционер Януш Чакъров ^[9]

Външни препратки

Сайт за село Сенокос

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
↑ Черква „Свети Димитър“ - Сенокос // Senokos.com. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2017. Посетен на 28 януари 2017.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.
↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 42 – 43, ISBN 978 – 619-00 – 1431-7.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
1 2 Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 42.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-2] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.

[4] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.

[Senokos-5] Черква „Свети Димитър“ - Сенокос // Senokos.com. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2017. Посетен на 28 януари 2017.

[ЕПК2_249-6] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 249.

[7] Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 42 – 43, ISBN 978 – 619-00 – 1431-7.

[8] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.

[Радовски_2022_42-9] 1 2 Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 42.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]