Сеносъбирачи

	Сеносъбирачи
	Американски сеносъбирач (O. princeps)
	Класификация
клон:	Filozoa
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:	Пики (Ochotonidae)
род:	Сеносъбирачи (Ochotona)
	Научно наименование
	Ochotona Link, 1795
	Синоними
	Lagomys Cuvier, 1800;
	Обхват на вкаменелости
	бурдигалий – настояще, 16,4019 – 0 Ma ПреК К О С Д К П Т Ю К Пг Н
	Сеносъбирачи в Общомедия
	[ редактиране ]

Сеносъбирачи (Ochotona) е монотипен таксономичен род на семейство Пики (Ochotonidae) от разред Зайцевидни (Lagomorpha). Имената им обозначават съответно навика им да събират запаси от дребни растителни части за храна за неблагоприятните зимни месеци от годината, и пискливите звуци, които издават с цел защита при от опасност.

Местообитания и начин на живот

Сеносъбирачите обитават места със сравнително студен климат и само в Северното полукълбо – основно в Азия, северно от високата планинска верига на Хималаите. Ареалът на един от азиатските видове обхваща и части от Европа, а два от видовете сеносъбирачи се срещат в северните части на Северна Америка.^[1]

Една част от видовете се срещат в скалисти планински склонове и каменни сипеи. Тук те са многочислени благодарение на подходящите условия за осигуряване на укритие. Няколко от видовете са степни и копаят дупки със сложни ходове и няколко камери, които служат за раждане, събиране на хранителни запаси или почивка. Други от видовете не копаят дупки, а се крият между камъните, в скални цепнатини или в естествени укрития, създадени от дърветата^[2].

Не изпадат в зимен сън и затова си събират сено (всъщност свежи части от тревисти и цветни растения, които след изсушаването им складират, обикновено затискайки ги с камък за да не бъдат отвяти от силни ветрове). Наблюдават се и случаи на взаимни кражби на сено помежду индивидите.

Пиките са активни денем и в сумрачно време. За разлика от зайците, те са моногамни. Предимно колониални животни, те често живеят в групи от десетки, стотици и по-рядко хиляди индивида. Така си осигуряват съвместна защита от хищници. Други видове, като Ochotona princeps и Ochotona collaris, са териториални животни и водят уединен начин на живот. Жилищата им отстоят едно от друго на неколкостотин метра. Бременността при тези животни продължава 25 – 30 дни. В северните ареали на местообитание видовете раждат по един път годишно, а в южните – по 2 или 3 пъти по 2 до 6 малки.

Морфологични особености

Всички видове сеносъбирачи са сравнително малки животни, които на външен вид наподобяват на хомяци. Въпреки тази прилика те не са преки родственици с гризачите, а заедно със зайците спадат към разред Зайцевидни.

Тялото е с приблизителна дължина от 18 – 20 cm. Окраската му е почти еднотонна, като през лятото е кафява, пясъчна или рижа, а през зимата избледнява и става сива. В зависимост от вида теглото при възрастните варира от 75 до 290 грама. Вибрисите им са много дълги като при някои видове надвишават по дължина тази на главата. Имат къси закръглени уши, а дължината на предните и задните крака е почти еднаква. Опашката е много къса и едва забележима.

Зъбната формула е ${\tfrac {2.0.3.2}{1.0.2.3}}$

Видове

Според съвременните класификации са описани 30 вида, но систематиката им е спорна и често се мени.

Разред Lagomorpha^[3]
- Семейство Ochotonidae – Пики
  - Род Ochotona – Сеносъбирачи
    - Подрод Pika – Северни сеносъбирачи
      - Ochotona alpina, Алтайски сеносъбирач, Алпийски сеносъбирач
      - Ochotona argentata, Алашански сеносъбирач
      - Ochotona collaris, Аляски сеносъбирач
      - Ochotona hoffmanni, Сеносъбирач на Хофман
      - Ochotona hyperborea, Северен сеносъбирач, Сибирски сеносъбирач
      - Ochotona pallasi, Монголски сеносъбирач
      - Ochotona princeps, Американски сеносъбирач
      - Ochotona turuchanensis, Турухански сеносъбирач
    - Подрод Ochotona – Степни сеносъбирачи
      - Ochotona cansus, Сеносъбирач от Гансу, Сив сеносъбирач
      - Ochotona curzoniae, Черномуцунест сеносъбирач
      - Ochotona dauurica, Даурски сеносъбирач
      - Ochotona huangensis, Цинлински сеносъбирач
      - Ochotona nubrica, Нубрийски сеносъбирач
      - Ochotona pusilla, Степен сеносъбирач, Малък сеносъбирач
      - Ochotona rufescens, Афгански сеносъбирач, Риж сеносъбирач
      - Ochotona thibetana, Тибетски сеносъбирач
      - Ochotona thomasi, Сеносъбирач на Томас
    - Подрод Conothoa – Планински сеносъбирачи
      - Ochotona erythrotis, Китайски червен сеносъбирач
      - Ochotona forresti, Сеносъбирач на Форест
      - Ochotona gaoligongensis, Юнански сеносъбирач
      - Ochotona gloveri, Сеносъбирач на Глоувър
      - Ochotona himalayana, Хималайски сеносъбирач
      - Ochotona iliensis, Тяншански сеносъбирач, Илийски сеносъбирач
      - Ochotona koslowi, Сеносъбирач на Козлов
      - Ochotona ladacensis, Ладакхски сеносъбирач
      - Ochotona macrotis, Голямоух сеносъбирач
      - Ochotona muliensis, Сеносъбирач от Мули
      - Ochotona nigritia, Черен сеносъбирач
      - Ochotona roylei, Индийски сеносъбирач
      - Ochotona rutila, Туркестански сеносъбирач, Червен сеносъбирач

Вижте също

Бележки

↑ Savage, RJG, & Long, MR. Mammal Evolution: an illustrated guide. New York, Facts on File, 1986. ISBN 0-8160-1194-X. с. 128.
↑ Kawamichi, Takeo. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 726 – 727.
↑ Hoffman, Robert S.; Smith, Andrew T. (16 ноември 2005). „Order Lagomorpha (pp. 185 – 211“. In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 185 – 193. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494

[1] Savage, RJG, & Long, MR. Mammal Evolution: an illustrated guide. New York, Facts on File, 1986. ISBN 0-8160-1194-X. с. 128.

[EoM-2] Kawamichi, Takeo. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 726 – 727.

[MSW-3] Hoffman, Robert S.; Smith, Andrew T. (16 ноември 2005). „Order Lagomorpha (pp. 185 – 211“. In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 185 – 193. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494

[1]

[2]

[3]