Направо към съдържанието

Сеносъбирачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сеносъбирачи
Класификация
клон:Filozoa
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Пики (Ochotonidae)
род:Сеносъбирачи (Ochotona)
Научно наименование
Link, 1795
Синоними
Обхват на вкаменелости
Сеносъбирачи в Общомедия
[ редактиране ]

Сеносъбирачи (Ochotona) е монотипен таксономичен род на семейство Пики (Ochotonidae) от разред Зайцевидни (Lagomorpha). Имената им обозначават съответно навика им да събират запаси от дребни растителни части за храна за неблагоприятните зимни месеци от годината, и пискливите звуци, които издават с цел защита при от опасност.

Местообитания и начин на живот

[редактиране | редактиране на кода]

Сеносъбирачите обитават места със сравнително студен климат и само в Северното полукълбо – основно в Азия, северно от високата планинска верига на Хималаите. Ареалът на един от азиатските видове обхваща и части от Европа, а два от видовете сеносъбирачи се срещат в северните части на Северна Америка.[1]

Една част от видовете се срещат в скалисти планински склонове и каменни сипеи. Тук те са многочислени благодарение на подходящите условия за осигуряване на укритие. Няколко от видовете са степни и копаят дупки със сложни ходове и няколко камери, които служат за раждане, събиране на хранителни запаси или почивка. Други от видовете не копаят дупки, а се крият между камъните, в скални цепнатини или в естествени укрития, създадени от дърветата[2].

Не изпадат в зимен сън и затова си събират сено (всъщност свежи части от тревисти и цветни растения, които след изсушаването им складират, обикновено затискайки ги с камък за да не бъдат отвяти от силни ветрове). Наблюдават се и случаи на взаимни кражби на сено помежду индивидите.

Пиките са активни денем и в сумрачно време. За разлика от зайците, те са моногамни. Предимно колониални животни, те често живеят в групи от десетки, стотици и по-рядко хиляди индивида. Така си осигуряват съвместна защита от хищници. Други видове, като Ochotona princeps и Ochotona collaris, са териториални животни и водят уединен начин на живот. Жилищата им отстоят едно от друго на неколкостотин метра. Бременността при тези животни продължава 25 – 30 дни. В северните ареали на местообитание видовете раждат по един път годишно, а в южните – по 2 или 3 пъти по 2 до 6 малки.

Морфологични особености

[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове сеносъбирачи са сравнително малки животни, които на външен вид наподобяват на хомяци. Въпреки тази прилика те не са преки родственици с гризачите, а заедно със зайците спадат към разред Зайцевидни.

Тялото е с приблизителна дължина от 18 – 20 cm. Окраската му е почти еднотонна, като през лятото е кафява, пясъчна или рижа, а през зимата избледнява и става сива. В зависимост от вида теглото при възрастните варира от 75 до 290 грама. Вибрисите им са много дълги като при някои видове надвишават по дължина тази на главата. Имат къси закръглени уши, а дължината на предните и задните крака е почти еднаква. Опашката е много къса и едва забележима.

Зъбната формула е

Според съвременните класификации са описани 30 вида, но систематиката им е спорна и често се мени.

  1. Savage, RJG, & Long, MR. Mammal Evolution: an illustrated guide. New York, Facts on File, 1986. ISBN 0-8160-1194-X. с. 128.
  2. Kawamichi, Takeo. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 726 – 727.
  3. Hoffman, Robert S.; Smith, Andrew T. (16 ноември 2005). „Order Lagomorpha (pp. 185 – 211“. In Wilson, Don E., and Reeder, DeeAnn M., eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed.). Baltimore: Johns Hopkins University Press, 2 vols. (2142 pp.). pp. 185 – 193. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494