Сенце (община Маврово и Ростуше)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сенце.

Сенце
Сенце
— село —
Църквата „Света Богородица“
Църквата „Света Богородица
North Macedonia relief location map.jpg
41.6831° с. ш. 20.6586° и. д.
Сенце
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Маврово и Ростуше
Географска област Горна Река
Надм. височина 1604 m
Население 21 души (2002)
Пощенски код 1256
Сенце в Общомедия
Коронясване на Света Богородица, стенопис от „Свети Никола“ в Сенце, дело на Дичо Зограф

Сенце (на македонска литературна норма: Сенце; на албански: Senca, Сенца) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуше.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горна Река високо в северните поли на Чаушица над река Радика.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XIX век Сенце подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Сенце подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Зосим Лазарев и Петър Хаджибилбилев от Сенце подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]

В XIX век Сенце е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Санце (Santzé) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 72 албанци мюсюлмани и 207 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сенце има 195 жители арнаути християни и 120 арнаути мохамедани.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сенце има 19 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Селце се състои от 108 албанци и в селото има българско училище.[5]

Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сенце има 28 албански патриаршистки и 12 албански мюсюлмански къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 5
албанци 15
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 1
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сенце

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 184-185.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.17
     Портал „Македония“         Портал „Македония