Сенце (община Маврово и Ростуша)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Сенце.
|
Сенце Сенце |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Света Богородица“ |
|
  Сенце |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Положки |
| Община | Маврово и Ростуша |
| Географска област | Горна река |
| Надм. височина | 1604 m |
| Население | 21 души (2002) |
| Пощенски код | 1256 |
| Сенце в Общомедия | |
Сенце (на македонска литературна норма: Сенце; на албански: Senca, Сенца) е село в Северна Македония, в община Маврово и Ростуша.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горна река високо в северните поли на Чаушица над река Радика.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на XIX век Сенце подобно на останалите села в Горна река е в активен процес на албанизация. В 1852 година жители на Сенце подкрепят издаването на „Утешение грешним“ на Кирил Пейчинович, а в 1844 година Зосим Лазарев и Петър Хаджибилбилев от Сенце подкрепят финансово издаването на „Первоначална наука за должностите на человека“.[1]
В XIX век Сенце е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Санце е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 72 албанци мюсюлмани и 207 албанци православни.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Сенце има 195 жители арнаути християни и 120 арнаути мохамедани.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сенце има 19 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Селце се състои от 108 албанци и в селото има българско училище.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Сенце има 28 албански патриаршистки и 12 албански мюсюлмански къщи.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 5 |
| албанци | 15 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Селищев А.М. „Славянское население в Албании“, София, 1931, стр. 13.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 176-177.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900. стр. 264.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 184-185.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
Портал „
