Септемврийци (област Монтана)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Септемврийци.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Септемврийци | |
|---|---|
  Септемврийци  Септемврийци | |
| Общи данни | |
| Население | 1022 души[1] (15 септември 2022 г.) 22,1 души/km² |
| Землище | 46,209 km² |
| Надм. височина | 106 m |
| Пощ. код | 3637 |
| Тел. код | 09740 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 16184 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Вълчедръм Иван Барзин (ЗСАС) |
| Кметство – кмет | Светлин Маринов (ДПС) |
Септемврийци е село в община Вълчедръм, област Монтана, Северозападна България.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в Дунавската равнина и по-точно в периферията на географското плато Златията. Намира се на 10 км. от общинския център Вълчедръм, на 39 км. от областния център Монтана и на 30 км. от Лом, което е второто най-важното пристанище по Българското крайбрежие на река Дунав, тъй като е най-близкото до столицата София.
Климатът е умерено-континентален със студена и много снежна зима и горещо лято – това се случва заради липсата на големи възвишения, които да спират студените или топли течения.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е заселено в тази част на долината на рекичката „Мътница“ през началото на деветнадесети век, след чумна болест. Преди това се е намирало по на запад, където е имало проблеми с водата. Първите заселници се заселват поради наличие на множество изворчета с бистра вода в ниската част на днешното село.[източник? (Поискан преди 28 дни)]
До 70-те години на 20 век името на селото е Горна Гнойница.[2] Произходът на името се обяснява с това, че в Септемврийци и съседното Михайлово (навремето наричано Долна Гноеница) са се отглеждали много овце. Имената идват от „угоявам“, „гноя“.
При избухването на Балканската война един човек от Горна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] През 1973 г. името се сменя в памет на разстреляните 72 септемврийски въстаници, жители на селото по време на събитията от Септемврийско въстание през 1923 г. а и заради 50-годишнината от въстанието. При „Черновръшкия шумак“ са убити 68 или 69 души, останалите умират /от побой/ или са убити по-късно.[източник? (Поискан преди 28 дни)]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 12:40, 1 септември 2023 (UTC). |  |
Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 души през 1923 г. заради Септемврийското въстание.
Читалище „Съзнание -1915 г.“ с постоянно действащ танцов състав „Надежда“ – носител на много награди, грамоти за отлично представяне, медали, дипломи и звания от проведените през годините фолклорни конкурси, празници и фестивали, като „Напеви от Северозапада“ – Монтана, „Балкан фолк“ и „Евро фолк“ – Велико Търново, Китен и Приморско, „От Тимок до искър по стъпките на траките“ – Белоградчик, „Златия пее и танцува“ – Вълчедръм, „Празник на минералната вода“ – Вършец, „Балканът пее и танцува“ – Берковица и други. Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище „Съзнание – 1915 г.“, Галина Славейкова е удостоена със званието „Маестро“ от журито на фестивал „Евро фолк“ гр. Велико Търново през 2010 г. Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев.
Има местно училище, което се казва Основно Училище „Петър Берон“, детска градина и църква.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 24 май – ежегоден събор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
| ||||||||