Серано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Серано (на английски: Serrano) е Калифорнийско индианско племе живяло в планините Сан Бернардино в южна Калифорния. Езика им е класифициран към групата Такик на Юто-ацтекското езиково семейство. Самите те се наричат „Таакутам“, което означава хора. Друго тяхно самоназвание е „Мааренгаям – хората от Моронго“ и „Юхавиатам – хората на боровете“. Името серано идва от испански и означава планинари. Територията им обхваща район достигайки на североизток до областта на река Мохаве, а на югоизток до Техон Крийк. За жилища използвали просторни куполовидни колиби от преплетени върбови клони покрити с рогозки от тръстика. Обикновено едно тяхно село се състояло от 10 до 30 такива колиби. Изработвали кошници и глинени съдове инкрустирани със седеф. Мъжете ходели голи, а жените с препаски от кожи. Прехранвали се главно с лов на дребен дивеч и събирането на диви плодове, ядки и семена. Считали мечката за легендарен предшественик и затова не ядяли месото и и не използвали кожата и.

Преди европейския контакт племето наброява около 1500 суши. През 1910 г. са 150 души заедно с татавиам и китанемук.

През 1834 г. испанците насилствено ги преместват в мисия. През 1840 и 1860 г. преживяват 2 опустошителни епидемии от едра шарка. През 1875 г. правителството създава резерват за тях, китанемук и татавиам.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lowell, John Bean и др. „Serrano“ in Handbook of North American Indians. Т. 8 California. Washington DC, Smithsonian Institution, 1978. с. 570 – 574.
  2. Pritzker, Barry M.. „Серано“. // A Native American Encyclopedia: History, Culture and Peoples (2000). Посетен на 7 септември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]