Сервий Сулпиций Галба (претор 54 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Сервий Сулпиций Галба.

Сервий Сулпиций Галба
Ser. Sulpicius Ser.n. Galba
римски политик и военачалник
Сервий Сулпиций Галба от Promptuarii Iconum Insigniorum
Сервий Сулпиций Галба от Promptuarii Iconum Insigniorum

Роден
95 г. пр.н.е.
Починал
43 г. пр.н.е. (52 г.)
Семейство
РодСулпиции
БащаСервий Сулпиций Галба[1][2]
Майканеизв.
Съпруганеизв.
ДецаГай Сулпиций Галба

Сервий Сулпиций Галба (на латински: Servius Sulpicius Galba) e политик на Римската република през 1 век пр.н.е. и прадядо на римския император Галба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от клон Галба на патрициианската фамилия Сулпиции. Потомък е на Сервий Сулпиций Галба (консул 144 пр.н.е.).[3] Фамилията му притежава големи градини южно от Авентин, където стои един намерен гробен надпис.[4] Вторият надпис е намерен близо до Терачина до рождената къща на неговия правнук императора през 68 г. Галба.[5]

От 62 до 60 пр.н.е. Галба служи като легат при Гай Помптин, управителят на римската провинция Нарбонска Галия. Бие се против алоброгите.[6] От 58 до 56 пр.н.е. е легат на XII Мълниеносен легион при Гай Юлий Цезар в първите години на Галската война. През 54 пр.н.е. той става претор и помага на стария си шеф Помптин да получи триумф.[7]

През 50 пр.н.е. кандидатства безуспешно да стане консул. След това се включва в заговора против Цезар.[8] През 43 пр.н.е. служи като легат във войската на Сената, която се бие до Мутина (днес Модена) в Горна Италия против Марк Антоний. Галба е командант на победоносния Марслегион (legio Martia) от ветерани и участва в Битката при Форум Галорум, при която на 14 или 15 април 43 пр.н.е. Марк Антоний претърпява поражение. Едно писмо на Галба, в което описва сражението е запазено в кореспонденцията на Цицерон.[9] След това е пратеник на Децим Юний Брут Албин в Рим.[10] В края на годината той е осъден от Октавиан (по-късният Октавиан Август) чрез закона lex Pedia като убиец на Цезар.[11] След това няма сведения за него.

Жени се и има син Гай Сулпиций Галба (историк и претор), който има син Гай Сулпиций Галба (суфектконсул 5 пр.н.е.), който е баща на Гай Сулпиций Галба (консул 22 г.) и на император Галба (68/69).[12]

От 50 пр.н.е. Галба е авгур.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ser. Sulpicius (61) Ser. n. Galba // Посетен на 10 юни 2021 г.
  2. 1718 // Посетен на 10 юни 2021 г.
  3. Светоний, Galba 3,2
  4. CIL, 6, 31617[неработеща препратка].
  5. CIL, 10, 6323[неработеща препратка].
  6. Дион Касий, 37,48.
  7. Дион Касий, 39,65,2.
  8. Светоний, Galba 3,2.
  9. Цицерон, ad familiares 10,30.
  10. Цицерон, ad familiares 11,18,1.
  11. Светоний, Galba 3,2.
  12. Светоний, Galba, 3,1.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Юлий Цезар, Commentarii de Bello Gallico 3.5.
  • Светоний (2008-12-13), „The Life of Galba, 3.2“. The Lives of the Twelve Caesars. Caes. Gal. 3.5
  • Marieluise Deißmann-Merten, Sulpicius A. I. 14. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 423 – 424.