Сервия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сервия
Σέρβια
град
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя“
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Сервия-Велвендо
Надм. височина 604 m
Население (2001) 3437 души
Покровител Света Неделя[1]
Официален сайт http://www.dservionvelventou.gr/
Сервия в Общомедия

Сѐрвия, известен и като Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια, на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия-Велвендо в област Западна Македония. Градчето има население от 3437 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен в западното подножие на Камбуница (Камвуния) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Според Константин Багренородни в неговото произведение „За управлението на империята“, Сервия и районът през първата половина на VII век са заети от българите на Кубер, които по всяка вероятност завлекли Бойки по тези места на Балкана и сърбите. Последните обаче решили да се върнат в старата си родина, но в крайна сметка измолили от император Ираклий да останат като федерати в Илирик. Вероятно етимологията на името Сервия е свързано с това на сърбите.

В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.[2]

В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[3]

Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,[4] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,[5] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.[6]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сервия живеят 1000 „гърци елинофони“ и 250 „гърци влахофони“, от които нито един румънеещ се.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Мостът Полифито (1975), в дъното Сервия

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.

В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956.
  • Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350-1912. Τόμος Α', 1350-1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София, 1927, стр. 681
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163-187, 189-194, 339-340.
  4. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βασιλική των Κατηχουμένων Σερβίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  5. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Θεοδώρων Σερβίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  6. Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Αναργύρων Σερβίων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  8. Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48-49, 2001.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония