Сергей Алексеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Алексеев
Сергей Алексеев, 2015 г.
Сергей Алексеев, 2015 г.
Роден20 януари 1952 г. (72 г.)
Алейка, Зирянски район, Томска област, СССР
Професияписател, драматург, сценарист, геолог
Националност СССР,
 Русия
Активен период1972 -
Жанрдрама, приключенски роман, исторически роман
Течениенеопаганизъм
Уебсайт

Сергей Алексеев е руски писател на произведения в жанра драма, съвременен, приключенски и исторически роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Трофимович Алексеев е роден на 20 януари 1952 г. в село Алейка, Зирянски район, Томска област, СССР. Заради професията на баща си още от 5-годишна възраст започва да се занимава с лов и риболов. Училището е на 7 километра от дома му и той ходи до него пеша ежедневно. След завършване на 8-и клас започва работа в близкия индустриален комплекс, като продължава да учи във вечерното училище. През 1968 г. постъпва в Техническото училище за геоложки проучвания в Томск, а нощно време работи във фабрика за бонбони. В периода 1970-1972 г. отбива службата си в армията като част от специалния батальон в Москва, охраняващ съоръженията на третия специален отдел на Министерството на финансите на СССР.

Демобилизиран продължава да учи в техникума, а след като завършва през 1974 г. работи като геолог на полярна експедиция в Таймир. Година по-късно се връща в Томск, постъпва на служба в милицията като инспектор в отдела за криминални разследвания и достига до чин лейтенант. Едновременно учи задочно в Юридическия факултет на Томския държавен университет. През 1976 г. е привлечен от литературата и през 1977 г. напуска милицията и университета и започва да пише разкази. За да се издържа, от 1978 г. и следващите няколко години работи в Томската експедиция за геоложки проучвания, в томския регионален вестник „Красное знамя“ като кореспондент на катедрата по петрогеология и строителство, както и като техник в Научноизследователския институт за високи напрежения. Едновременно прави самостоятелни експедиции в старообредните манастири на територията на Северния и Приполярния Урал и други места, които после стават фон на историите в произведенията му.

През 1985 г. се премества да живее във Вологда. Обича да строи сам къщи, бани и камини. От 2016 г. често живее в селска къща в Урал н село Павда, Свердловска област.

През 1985 г. за романа си „Словото“ получава наградата „Ленински комсомол“, а през 1987 г. – наградата на Съюза на писателите на СССР за романа „Рой“. През 1987 г. завършва висши литературни курсове. През 1995 г. получава наградата „Михаил Шолохов“ за романа „Завръщането на Каин“, а през пролетта на 2009 г. печели наградата „Кузбас“ за романа „Русия: ние и светът“.

Творчеството му се отличава със смесването на реализъм, символика и мистицизъм. В произведенията си развива идеите на руския неопаганизъм, включително произхода на руснаците от древните арийци. Част от творчеството му е екранизирано.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Слово (1985)
  • Рой (1988)
  • Возвращение Каина (1994)
  • Удар „Молнии“ (1999)
  • Долина смерти (1997)
  • Утоли моя печали (1998)
    На разлома на времето, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Мариян Петров
    Иконите не горят, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Мариян Петров
  • Аз Бога Ведаю (1999)
  • Кольцо принцессы (2000)
  • Покаяние пророков (2002)
  • Когда Боги спят (2003)
  • Скорбящая вдова (2004)
  • Молчание пирамид (2006)
    Мълчанието на пирамидите, изд.: ИК „Персей“, София (2010), прев. Мариян Петров
  • Роковой срок (2007)
  • Игры с хищником (2008)
  • Невеста для варвара (2008)
  • Мутанты (2009)
  • Чудские копи (2010)
  • Изгой Великий (2012)
  • Понтифик из Гулага (2015)
  • Чёрная сова (2016)
  • Обнажение чувств (2017)

Серия „Крамола“ (Крамола)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Столпотворение (1990)
  2. Доля (1991)

Серия „Съкровищата на валкириите“ (Сокровища Валькирии)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоящий у Солнца (1995)
    Съкровищата на Валкирия, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
  2. Страга севера (1997)
    Избраният от Валкирия, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
  3. Земля сияющей власти (1997)
    Валкирия и новият световен ред, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
  4. Звёздные раны (2000)
    Звездни рани, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
  5. Хранитель силы (2001)
    Пазителят на силата, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
  6. Правда и вымысел (2003)
  7. Птичий путь (2012)

Серия „Вълча хватка“ (Волчья хватка)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Волчья хватка (2000)
  2. Волчья хватка – 2 (2006)
  3. Волчья хватка – 3 (2013)

Серия „Арвара“ (Арвары)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Родина Богов (2004)
  2. Магический кристалл (2004)

Серия „Карагач“ (Карагач)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Очаровательная блудница (2010)
  2. Запах цветущего кедра (2015)

Повести[редактиране | редактиране на кода]

  • Тайна третьего кургана (1983)
  • Блуждающие токи (1981)
  • Клещ (1981)
  • Дороги (1983)
  • Растрата (1984)
  • Не поле перейти (1984)
  • Материк (1987)
  • Хлебозоры (1990)
  • Хозяин болота (1990)

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Верните бабушке ружьё (1987)
  • Молился Богу сатана (1991)
  • Казнить нельзя помиловать (1992)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Узел (1981)
  • Тайна третьего кургана (1983)
  • Таёжный омут (1984)
  • Суд (1985)
  • Хозяин болота (2008)
  • Живая вода (2014)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 Продление рода
  • 1990 Рой

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]