Сергей Булгаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Булгаков
руски философ

Роден
Починал
13 юли 1944 г. (73 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Интереси Теология
Идеи Софиология
Сергей Булгаков в Общомедия

Сергей Николаевич Булгаков е изтъкнат руски философ, богослов и икономист, един от представителите на т. нар. „руски философско-религиозен ренесанс“ от началото на 20 в. наред с Владимир Соловьов, Николай Бердяев, Павел Флоренски, Лев Карсавин, Семьон Франк и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детството си Булгаков прекарва из родните си места в Орловска област на Русия, където (в Орел), завършва духовна семинария. Магистърска степен получава в Юридическия факултет на Московския университет, след което е избран за редовен професор в Киевския политехнически институт (1901 г.) През 1906 г. се завръща в Москва като частен доцент в Московския университет. Избран е за депутат в Държавната дума, където обаче не играе съществена роля. След Октомврийската революция, през 1918 г., приема свещенически сан. Комунистическият режим принуждава Булгаков да емигрира и след кратък престой в Истанбул и Прага, през 1925 г. той се заселва трайно във Франция и през 1925 г. вече е професор в православния руски богословски институт в Париж, който се намира под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница.

Развитие на философските възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Още като ученик в семинарията, Булгаков преживява религиозна криза и започва да се увлича от марксизма и по специално в частта му, засягаща политическата икономия. В пространната си дисертация „Капитализмът и земеделието“, той защитава универсалността на марксическите стопански закони. Постепенно обаче започва да възприема това учение като несъстоятелно и под въздействието на религиозни мислители като Владимир Соловьов, Фьодор Достоевски и Лев Толстой, както и при анализа на гносеологията на Имануел Кант, се връща към религиозния мироглед. В произведението си „Християнският социализъм“ (1903 г.) все още се опитва да съгласува двете идеологически концепции – религиозната и марксическата, но скоро изоставя този подход и окончателно се завръща към религиозното мислене. В ”Двата града“ (1911 г.) той вече открито се противопоставя на марксическия материализъм. Моралните и интелектуалните етапи, които е преминал по този път, описва в сборника „От марксизъм към идеализъм“ (1904).

Централно място в зрелите възгледи на Булгаков заема софиологията, която разработва в многообразните ѝ аспекти – от икономическите теории до мистическите и съзерцателни умозрения. Булгаков възприема София като „идеална основа на света“, „световна душа“, „нетварен вечен образ“. Онтологичното единство на света се съдържа в метафизически непрекъснатото му изпълване със София. Сам по себе си светът е вторичен и не е тъждествен с Бога, но при все това притежава собствена божественост, която е тварната София. Човек е също така осъществяване на София, както и всеки друг феномен – обществото, икономиката, историята. Софиологическите възгледи на Булгаков са вече окончателно оформени в „Светлина невечерна“ (1917 г.), развиват се в по-късните му произведения „Ипостас и ипостасност“ (1925 г.), „Неизгарящата къпина“ (1927 г.), „Глави за троичността“ (1928 г.) Окончателната им разработка е в трилогията (наричана още условно „София – Премъдрост Божия“ – под това име се издава на повечето европейски езици. За отбелязване е, че и до днес тази трилогия няма руско издание), съдържаща произведенията „Агнец Божий“ (1933 г.), „Утешителят“ (1936 г.) „Невестата на Агнеца“ (1945 г.) Софиологическото учение на Булгаков е осъдено през 1935 г. от Московската патриаршия, но възникналият „спор за София“ и до днес не е намерил окончателно решение в богословските среди.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Маркс като религиозен тип [Karl Marks kato religiozen tip]. Plovdiv 1909

Принципите на християнската етика и политическата икономия. Plovdiv 1909

Първото християнство и най-новият социализъм. Sofia 1910

За особеното религиозно призвание на нашето време. In: Нова ераб 1924. N. 1, 6 – 13

Поседуjе ли православлье спольашньи ауторитет догматске непогрешивости? In: Хришħански живот, 1925. N. 4, 149 – 162

Евхаристическият догмат. In: Народен страж, 1931. N. 3, 9 – 11; N. 4, 8 – 11; N. 6, 11 – 13; N. 8, 10 – 11; N. 9, 8 – 10; N. 15, 8 – 10; N. 16, 7 – 8; N. 17, 9 – 11

(Fragment) Православлье и држава. In: Светосавлье, 1933. N. 1, 29 – 36

(Fragment) Православлье и економски живот. In: Светосавлье, 1933. N. 2, 57 – 65

Творческият лик на църквата. In: Народен страж, 1933. N. 3, 9 – 10

Власт над светом. In: Хришħанска мисао, 1934. N. 7/8, 104 – 106

Црква и култура. In: Хришħанска Мисао, 1935. N. 7/8, 17 – 20; in: Теоложки погледи, 1977. N. 4, 197 – 203

Хришħанство и социjално питанье. In: Православна мисао, 1959. N. 1, 61 – 75

Разговор имеħ у Бога и човека. In: Православна Мисао, 1967. N. 1/2, 47 – 68

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

На руски език[редактиране | редактиране на кода]

На английски език[редактиране | редактиране на кода]