Сергей Довлатов
| Сергей Довлатов Сергей Донатович Довлатов | |
| руски писател и журналист | |
| Роден |
3 септември 1941 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | САЩ |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1977 – 1990 |
| Жанрове | разказ, роман |
| Семейство | |
| Съпруга | Ася Пекуровская (1960–1968, развод) Елена Довлатова |
| Деца | Екатерина (р. 1966) Александра Довлатова-Мечик (р. 1975) |
| Уебсайт | |
| Сергей Довлатов в Общомедия | |
Сергей Донатович Довлатов-Мечик (на руски: Серге́й Дона́тович Довла́тов-Ме́чик) е руски писател и журналист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Довлатов е роден на 3 септември 1941 година в Уфа, тогава в СССР, днес Русия. Негов баща е театралният режисьор от еврейски произход Донат Исакович Мечик, а майка му е коректорката Нора Сергеевна Довлатова, арменка по произход.[1]
От 1944 година живее в Ленинград. В 1959 година започва да учи фински език във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет и учи там две и половина години.[2] Общува с ленинградски поети като Евгений Рейн,[3] Анатолий Найман, Йосиф Бродски и писателя Сергей Волф, с художника Александър Нежданов и други. Довлатов е изключен от университета.
След това три години е във вътрешни войски, надзирател в трудово-поправителна колония в Република Коми. Според мемоарите на Бродски Довлатов се връща от армията „както Толстой от Крим, с една ролка разкази и известно учудване в очите му.[4]“
По-късно Довлатов следва журналистика в Ленинградския държавен университет. Поканен е в литературната група „Граждани“, основана от Владимир Марамзин, Игор Ефимов, Борис Вахтин и Владимир Губин. Довлатов работи като литературен секретар на известната руска писателка Вера Панова.[5]
От септември 1972 до март 1975 година живее в Естония, където работи като журналист. Става извънщатен сътрудник на градския вестник Вечерний Таллин.[6] През лятото на 1972 година започва работа в отдел информация на вестник Советская Эстония. В своите разкази, включени в книгата „Компромис“, Довлатов описва истории от своята журналистическа практика като кореспондент на Советская Эстония, а също така разказва за работата в редакцията и живота на своите колеги журналисти. По разпореждане на КГБ в съветска Естония тиражът на първата му книга е унищожен.
Довлатов емигрира и от 1978 година живее в Ню Йорк, където редактира либералния емигрантски вестник Новый американец и сътрудничи на „Ню Йоркър“. Води авторско предаване по радио „Свободна Европа“. Сергей Довлатов издава 11 книги.[7]
Сергей Довлатов умира в Ню Йорк на 24 август 1990 година от сърдечна недостатъчност. Погребан е в арменската част на еврейското гробище „Маунт Хеброн“ в нюйоркския квартал Куинс.
През 2018 година излиза биографичният филм „Довлатов“, който разказва за живота му в Ленинград през 1971 година.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Невидимая книга. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1977
- Соло на ундервуде: Записные книжки. Париж: Третья волна, 1980
- Компромисс (сборник новелл). Нью-Йорк: Серебряный век, 1981
- Зона: Записки надзирателя. Анн-Арбор: Эрмитаж, 1982
- Заповедник (повесть). Анн-Арбор: Эрмитаж, 1983
- Марш одиноких. Холиок: New England Publishing, 1983
- Наши. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1983
- Соло на ундервуде: Записные книжки. 2-е издание, дополненное. Холиок: New England Publishing, 1983
- Демарш энтузиастов (соавторы Вагрич Бахчанян, Наум Сагаловский). Париж: Синтаксис, 1985
- Ремесло: Повесть в двух частях. Анн-Арбор: Ardis Publishing, 1985
- Иностранка (повесть). Нью-Йорк: Russica Publishers, 1986
- Чемодан. Tenafly, New Jersey: Эрмитаж, 1986
- Представление. Нью-Йорк: Russica Publishers, 1987
- He только Бродский: Русская культура в портретах и анекдотах (соавтор Марианна Волкова). Нью-Йорк: Слово, 1990
- Записные книжки. Нью-Йорк: Слово, 1990
- Филиал (повесть). Нью-Йорк: Слово, 1990
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт за Сергей Довлатов
- Мемориална страница на Сергей Довлатов Архив на оригинала от 2007-03-30 в Wayback Machine.
- Дни на Довлатов в Талин Архив на оригинала от 2016-01-10 в Wayback Machine., 25 – 27 август 2011
- Произведения на Довлатов на сайта Lib.ru
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Родня и факты биографии
- ↑ Кратка биографична справка за Сергей Довлатов
- ↑ Евгений Рейн Мне скучно без Бродского и Довлатова. „Дело“ (19 януари 2004).
- ↑ Бродский, Иосиф. О Сереже Довлатове. официален сайт на Г.А. Явлинский (3 септември 2003) Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine..
- ↑ Сергей Довлатов. Соло на ундервуде
- ↑ Скрябина, Татьяна. Довлатов, Сергей Донатович. энциклопедия „Кругосвет“, архив на оригинала от 24 август 2011, https://www.webcitation.org/61AofoIJK?url=http://www.krugosvet.ru/enc/kultura_i_obrazovanie/literatura/DOVLATOV_SERGE_DONATOVICH.html, посетен на 24 август 2011
- ↑ Довлатов, Сергей. Компромисът. Куфарът. Сиела, София, 2011, корица.
|
