Сергей Игнатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Игнатов
български политик и историк

Роден
6 август 1960 г. (63 г.)

Учил вСанктпетербургски държавен университет
Работилегиптологполитик
Политика
ПартияГЕРБ (2009 – 2013)
Министър на образованието и науката
19 ноември 2009 – 6 февруари 2013
Сергей Игнатов в Общомедия

Сергей Симеонов Игнатов е български историк-египтолог и политик.

Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет – Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс[1] от 1 март 2018 г.

Понастоящем е Ректор на EHU, професор по египтология в Нов български университет [2] и ръководител на Български институт по египтология. Специалист по ориенталистика (странознание на Азия и Африка), води и курс „Идеята за държавност“ в департамент Национална и международна сигурност на НБУ.

Член на Friends of Europe, член на Настоятелството на South-East European Research Centre (SEERC), член на Настоятелството на Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин в семейството на адвокат и стоматолог. Баща му Симеон Игнатов е дългогодишен ръководител на Книгоразпространение, член на БКП, по-късно активист на БСП и на председател на Българския антифашистки съюз.[3] Дядо му Игнат Николов е потомък на капитан Йордан Стоянов, роден в село Долна Вереница, който е внук на прославения войвода дядо Цеко Петков. Семейството на Цеко Петков произхожда от рода на Тодор Терзията Комитата, участник в Чипровското въстание от 1688 г.

Завършва 35 ГРЕ в София (1978) и специалност „Египтология“ в Ленинградския държавен университет, Факултет по изтокознание (1985). Защитава докторска степен по история [4] в същия университет (вече преименуван в Санктпетербургски държавен университет). През 1993 г. и 1995 г. специализира в All Souls College, Оксфорд.

През юни 2009 г. става доктор на историческите науки пред ВАК.

Владее руски, английски, френски език, преподава и провежда изследвания на древноегипетски и коптски, ползва асиро-вавилонски (акадски) и старогръцки.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Софийски университет „Климент Охридски“
Нов български университет
  • 1994 – лектор по египтология
  • 1998 – ръководител на Департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
  • 1998 – декан на Бакалавърския факултет
  • 2000 – доцент, ръководител на департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
  • 2002 – ректор
  • 2010 – професор на НБУ
Българска академия на науките

В периода 2002 г. – 2009 г. е старши научен сътрудник в Института по тракология на БАН.

Работа в European Humanities University
  • 2018 – ректор
Членство в научни организации
  • International Associassion of Egyptologists (от 1985)
  • Egypt Exploration Society, Great Britain (от 1993)
  • Русско-германское общество по изучению культурного наследия древнего мира, Санкт Петербург (от 1989)
  • International Association for Ancient Oriental studies (вицепрезидент)
  • Създател и директор на Български институт по египтология към НБУ от 2006 г.[6].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • През май 2006 г. за предстоящите през октомври 2006 президентски избори е предложен от ВМРО за кандидат за президент на десните, по-късно за десен кандидат е избран Неделчо Беронов [7], който получава 10%.
  • От август 2009 г. е заместник-министър на образованието, младежта и науката.
  • На 19 ноември 2009 г. след избирането на Йорданка Фандъкова за кмет на Столичната община, тя е освободена от поста министър на образованието, младежта и науката, а на нейно място за министър е избран Сергей Игнатов.
  • На 28 януари 2013 г. премиерът Бойко Борисов му поисква оставката във връзка с извършената от Главния инспекторат на МС проверка във Фонд „Научни изследвания“ и свързаните с нея констатации и препоръки за подобряване на работата на фонда. Игнатов депозира молбата си за напускане на поста и тя е приета веднага.

Министър на образованието, младежта и науката[редактиране | редактиране на кода]

Възгледи за реформите в образованието[редактиране | редактиране на кода]

  • Застъпва се за англосаксонски тип на образователната система, в съответствие с Болонските договорености, вместо недостатъчно гъвкавия хумболтовски тип университет [8];
  • Застъпва се за електронно обучение в университетите и училищата;
  • Счита, че обсъждането на отпадане на пълния член е „несериозно“. Според него в училище трябва да се повишава грамотността на учениците по привлекателен за тях начин и при бъдещо развитие на България грамотните ще имат по-добро положение[9].;
  • Застъпва се за реформиране на системата за израстване в академичната кариера, определяна от него като „сталинистка“ от времето на СИВ и водеща до „професори от оперетен тип“ (странстващи). Постига децентрализация на процедурите по заемане на академични длъжности и научни звания, закрива висшата атестационна комисия, съществуваща от времето на социалистическото управление (ВАК) и постига академична автономност като дава възможност на висшите училища сами да формират политиката за своето кадрово развитие [10]. Проф. Игнатов е бил член на специализиран научен съвет (СНС) на ВАК и доктор на историческите науки на ВАК.
  • Като министър през 2013 г. успява да договори най-високия брутен бюджет за образование в изминалите 5 календарни години, в размер на 2 млрд. 920 млн. лв. [11]

Критика на дейността му като министър[редактиране | редактиране на кода]

Срещу неговия законопроект „За развитие на академичния състав“ се обявяват някои представители на БАН и на Съюза на учените в България. Гражданското движение за защита на науката и образованието, основано през 2007 г. от учени от БАН, инициира подписка, подписана от повече от 800 души, много от тях български учени, академици, член-кореспонденти, както и над 40 български учени, работещи в чужбина. Академичната общност в България се състои от около 18 хиляди преподаватели, повечето от които в крайна сметка подкрепят реформата. Една от основните критики към ЗРАС е въвеждането на изискване авторефератът на кандидатите за докторантура да се публикува в интернет на български и английски език. Изискването за английски вариант отпада след вето на Президента Първанов и законът влиза в сила, въвеждайки нови правила за прозрачност на избора, пренасяйки отговорността за развитие на преподавателската и изследователска дейност в ръцете на ректорите и на академичната общност, а не на Министерски съвет. Закриването на висшата атестационна комисия (ВАК) доведе до значително снижаване на контрола върху процедурите за хабилитиране на преподаватели с всички отрицателни последствия от това.

Общото събрание на БАН на 1 февруари 2010 иска оставката на министър Игнатов, затова че е „дезинформирал и подвел българската общественост“.[12]

След конкурсната сесия на Фонд „Научни изследвания“, завършила на 15 ноември 2012 [13], той защитава решенията на Фонда.[14][15]. Провокираното от действията му възмущение довежда група български учени до протест.

Закрива със своя заповед №РД-14-126 от 10 август 2010 г. най-старото учебно заведение за средно техническо образование на Балканския полуостров – Образцовия механотехникум в София (при закриването вече е нефункциониращата Софийска техническа гимназия), създадено през 1883 г. с указ на княз Батенберг и дало живот на разроилите се от него през десетилетията практически всички механо- и електротехнически техникуми в София, и го прехвърля съм Софийски университет „Св. Климент Охридски". Мащабната сграда е обсъждана като една от възможностите за преместване на Класическата гимназия обратно в центъра на София, но в крайна сметка СУ я разменят срещу сградата на Шипка 6, която остава за ползване на културните дейци и художниците в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Sergei Ignatov, The Body of God, Lakov Press, Sofia, 1999, 128 р. ISBN 954-483-036-7
  • Сергей Игнатов, Египет на фараоните, ИК „Изток-Запад“, София, 2004, 232 с. ISBN 954-321-037-3
  • Сергей Игнатов, Папирусът не расте на скала. (трето преработено и допълнено издание). С., 2004
  • Сергей Игнатов (съст.), Мъдростта на древните египтяни, ИК „Изток-Запад“, София, 2006, ISBN 954-321-111-6
  • Сергей Игнатов, Мъдростта на древните египтяни (второ преработено и допълнено издание), С., 2009
  • Сергей Игнатов, Морфология на класическия Египет, Издателство на НБУ, София, 2012, с. 272. ISBN 978-954-535-721-3
  • Ignatov, S. 2016, The Body of God. Word and Image in Ancient Egypt. New Bulgarian University Publishing House, Sofia
  • Ignatov, S. 2017, The Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. Morphology of Classical Egypt. New Bulgarian University Publishing House, Sofia

Избрани публикации в научната периодика[редактиране | редактиране на кода]

  • Древноегипетското учение за контрола над сърцето. – сп. Анали, 2000, с. 26 – 30.
  • „Изоставеният цар…“ в египетската литература. – В: Мит, изкуство, фолклор 7. Сборник в чест на акад. Д. Раевски. С., 2001, с. 452 – 463.
  • Източната пустиня и мореплаването в Червено море в епохата на Средното царство. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2004, т. 2, с. 249 – 255.
  • Името на змея в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – В: EYMPOEION или Античност и хуманитаристика. С., 2001, с. 383 – 386.
  • Морфология на Класическия Египет. – Дисертация за присъждане на научната степен „доктор на историческите науки“, С., 2009.
  • Обреченият царски син. – В: Непознатият Изток. С., 2001, с. 133 – 137.
  • Предговор към: Леков, Т. Литанията на Ре. С., 2004, с. 7 – 8.
  • Предисловие към: Кролл, А. А. Египет первых фараонов. М., 2005, с. 5 – 9.
  • Рамсес ІІ Велики. – сп. Ето, С., 2007, с. 15 – 33.
  • Слово и изображение в Древен Египет. – Култура и религия, 2001, № 1, с. 16 – 19.
  • Фокнър, Р. О. (съст.) Кратък средноегипетски речник. (ред. и конс. С. Игнатов) С., 2008.
  • Червеният ред в древноегипетската приказка за корабокрушенеца. – Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, 2002, т. 1, с. 52 – 55.
  • Сказка о потерпевшем кораблекрушение в контексте истории и культуры Древнего Египта эпохи Среднего царства. – Дисертация за присъждане на научната степен „доктор“. Санкт Петербург, 1994.
  • Dramatical Differences between Sinuhe and The Story of the Shipwrecked Sailor. – Сборник в чест на проф. А. Белова. М., 2009. (под печат)
  • El estado y la sociedad en el Egypto antiguo y su reflejo en los valores europeos. – Perspectivas sobre Oriente y Occidente. Universidade De Santiago de Compostela. 2008, p. 15 – 24.
  • Literature and Politics in the Time of Ramses II & the Kadesh Inscriptions. – Literatur und Politik im pharaonischen und ptolemaischen Agypten. Herausgegeben von Jan Assmann und Elke Blementhal. Institut Francais D’Archeologie Oriental, Le Caire, 1999, pp. 87 – 89.
  • The Name of the Serpent in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. – Gottinger Miszellen, 2005, Heft 206, pp. 33 – 37.
  • The Red Line in the Ancient Egyptian Story of the Shipwrecked Sailor. ‒ Journal of Egyptological Studies, 2005, No 2, pp. 5 – 9.
  • The sun Religion of Akhenaten. VIth International Melammu Conference. Sofia, Sept. 2008 (под печат)
  • Word and Image in Ancient Egypt. – Journal of Egyptological Studies, 2004, No 1, pp. 9 – 32.
  • Exploring the Morphology of Classical Egypt (based on pHermitage 1115 – The Story of the Shipwrecked Sailor) – Journal of Egyptological Studies, 2010, No 3, pp. 5 – 43
  • ((en)) Sergei Ignatov (1999) Literature and Politics in the Time of Ramesses II: the Kadesh Inscriptions (pdf) Архив на оригинала от 2014-08-12 в Wayback Machine. In: Literatur und Politik im pharaonischen und ptolemäischen Ägypten: Vorträge der Tagung zum Gedenken an Georges Posener, 5.-10. September 1996 in Leipzig. Bibliothèque d'Étude (127). Institut Français d'Archéologie Orientale, (Le Caire), pp. 87 – 89.
  • ((en)) Sergei Ignatov (2004). Word and Image in Ancient Egypt (pdf). The Journal of Egyptological Studies (1). ISSN 1312 – 4307

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Former Bulgarian Minister of Education Prof. Sergei Ignatov appointed Rector of EHU, сайт на Европейския университет за хуманитарни науки, 20.02.2018.
  2. Профил на Сергей Игнатов на сайта на департамент Средиземноморски и източни изследвания на НБУ Архив на оригинала от 2018-12-31 в Wayback Machine..
  3. Сима Владимирова, „Бащата на Сергей Игнатов бил в генералското движение“, в. „168 часа“, 10 ноември 2010 г.
  4. Научна специалност 05.03.00 (История)
  5. Документ от ВАК[неработеща препратка], 21 април 1997 г.
  6. Български институт по египтология, НБУ.
  7. „Преговорите на десните за президент забуксуваха“, в. „Дневник“, 4 май 2006 г.
  8. „Доц. Сергей Игнатов: Скоро ректорите ще плащат пенсии вместо заплати“, в. „Дневник“, 24 януари 2008
  9. Сергей Игнатов се възмути от идеята за отпадане на пълния член // Правен свят. Архивиран от оригинала на 2012-01-18. Посетен на 28 ноември 2009.
  10. Справочник/ Нормативни актове – lex.bg
  11. Справочник/ Нормативни актове – ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
  12. „БАН поиска оставката на образователния министър“, в. „Дневник“, 2 февруари 2010 г.
  13. Проектни предложения, класирани за финансиране от Фонд „Научни изследвания“ в конкурс, архив на оригинала от 2 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130602053256/http://www.bulfund.com/2012/11/13/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B8/, посетен на 2013-06-02 
  14. Ванина Стоянова, „Съдружници на шефа на научния фонд печелят проекти за 770 000 лв.“, в. „Сега“, бр. 4555 (275), 27 ноември 2012 г.
  15. Ванина Стоянова, „Лъвският пай от парите за наука отиде в обръчи от странни фирми“, в. „Сега“, бр. 4552 (272), 23 ноември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]