Направо към съдържанието

Сергей Лукяненко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Лукяненко
Сергей Лукьяненко
руски писател
Роден
11 април 1968 г. (57 г.)

Националност Русия
Работилписател
Литература
Период1992 –
Жанровенаучна фантастика, фентъзи
Известни творбиНощен патрул

Уебсайтlukianenko.ru/rus
Сергей Лукяненко в Общомедия

Сергей Василиевич Лукяненко (на руски: Сергей Васильевич Лукьяненко) е съветски, казахстански и руски писател (автор на разкази, романист, сценарист в жанровете научна фантастика и фентъзи), журналист (вкл. колумнист), блогер.

Роден е в град Каратау, Казахстан. Завършва Алма-Атинския държавен медицински институт (днес Казахски национален медицински университет) със специалност „Психиатрия“ през 1992 г.

Работи година като лекар-психиатър. После става заместник главен редактор в списанието за фантастика „Миры“ („Светове“) на вестник „Казахстанская правда“. Ръководи също отдела за фантастика в списание „Заря“, член е на редакцията на вестник „Мальвина“.

Преселва се в Москва със семейството си през 1996 г. Води авторска колона в интернет-списанието „Взгляд“ („Поглед“) от януари 2010 г.[1].

Член е на журито за наградата „Странник“.

Носител е на наградите:

  • „Старт“ (1993)
  • „Меч Руматы“ (1995, [[1997)
  • „Интерпресскон“ (1995, 1996)
  • „Аелита“ (1999)

Литературното си творчество започва към 1986 г. Някои от ранните му работи не са публикувани. Занимава се професионално с литература от 1993 г. Счита своето творчество отчасти за постмодернистично.[2]

Първото му публикувано произведение е разказът „Нарушение“, който излиза в списание „Заря“ в Алма Ата през 1987 г. Става популярен сред читателите на научна фантастика след излизането на повестта му „Рыцари Сорока Островов“ („Рицарите на четиридесетте острова“) през 1992 г.

„Лабиринт отражений“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лабиринт отражений (Лабиринтът на отраженията)
  • Фальшивые зеркала (Фалшивите огледала)
  • Прозрачные витражи (Прозрачните витражи)
  • Тени снов (Сенките на сънищата)
  • Линия грез (Линията на бляновете)
  • Императоры иллюзий (Императорите на илюзиите)

„Лорд с планеты Земля“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Принцесса стоит смерти (Струва си да се умре за Принцесата)
  • Планета, которой нет (Планетата, която не съществува)
  • Стеклянное море (Стъкленото море)

„Звезды – холодные игрушки“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сегодня, мама!
  • Остров Русь
  • Царь, царевич, король, королевич...

„Холодные берега“

[редактиране | редактиране на кода]
  • Холодные берега
  • Близится утро

Работа над ошибками

[редактиране | редактиране на кода]
  • Черновик (Чернова)
  • Чистовик (Белова)
  • КваZи
  • КайноZой
  • Геном (1999)
  • Танцы на снегу (2001)
  • Мальчик и тьма
  • Не время для драконов (Не е време за дракони) (с Ник Перумов)
  • Осенние визиты
  • Рыцари сорока островов (Рицарите на четиридесетте острова)
  • Спектр (2002)
  • Конкуренты (2008]
  • Недотепа (2009]
  • Непоседа (2010]
  • Атомный сон
  • Вечерняя беседа с господином особым послом (Вечерна беседа с господин специалния посланик)
  • Визит
  • Восточная баллада о доблестном менте
  • Восьмой цвет радуги
  • Дорога на Веллесберг
  • За лесом, где подлый враг...
  • Запах свободы
  • Именем Земли
  • Капитан
  • Катерогия „ЗЕТ“
  • „Л“ – значит люди
  • Ласковые мечты полуночи
  • Мой папа – антибиотик
  • Мужской разговор
  • Нарушение (Нарушение)
  • Неделя неудач
  • Очень важный груз
  • Поезд в теплый край
  • Последний шанс
  • Почти весна
  • Приключения Стора
  • Пристань желтых кораблей
  • Проводник отсюда
  • Профессионал (Професионалист)
  • Слуга
  • Совпадение (Съвпадение)
  • Спираль времени (Спиралата на времето)
  • Способность спустить курок
  • Тринадцатый город
  • Фугу в мундире
  • Хозяин дорог
  • Человек, который многого не умел (Човекът, който не умееше много неща)
  • Чужая боль (Чужда болка)
  1. Авторская колонка // Архивиран от оригинала на 26 ноември 2010. Посетен на 25 юни 2025.
  2. Ярмарка и поджигатели [неработеща препратка]