Сергей Нилус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сергей Нилус
Роден25 август 1862 г.
Починал14 януари 1929 г. (66 г.)
Професиярелигиозен писател, общественик
Националност Русия
Активен период1902 – 1922
Сергей Нилус в Общомедия

Серге́й Алекса́ндрович Ни́лус е руски религиозен писател и общественик придобил известност най-вече с публикуваните от него протоколи на Ционските мъдреци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден и израсъл в Москва. Семейството му не е религиозно. През 1873 постъпва в 1-ва московска прогимназия, а през 1877 в 3-та московска гимназия, която завършва в 1882 година.

През 1882 – 1886 учи в Юридическия факултет на Московския университет, след което е определен като кандидат за съдебна длъжност в Симбирския окръжен съд, а от 1887 е кандидат на съдебна длъжност при прокурора на Ереванския окръжен съд. През 1888 година е назначен за помощник на мировия съдия на Сурманлийския отдел на Ереванския окръжен съд.

През 1889 година напуска правораздавателната система и се отдава на селскостопанска дейност и амбулантна търговия в Золоторьово, сътрудничейки на вестникМосковски ведомости“, пишейки редица статии за него.

През 1905 година Нилус продава имота си в Золоторьово след което постъпва на служба в канцеларията по дворянските дела в Министерството на вътрешните работи на Руската империя, заемайки до 1906 година последователно длъжностите помощник секретар, губернски секретар, колегиален секретар.

През 1906 г. се жени за Е. А. Озерова. През 1907 – 1912 живее в Оптина пустин, ставайки член на монархическата организация „Руско събрание“.

След Октомврийската революция е преследван от болшевиките. Вкарван многократно през 1924, 1925, 1927, 1928 в затвора, след което освобождаван. Интерниран от 1923 в Перятин, през 1926 – в Королевец, Черниговска губерния, а през 1928 г. – в село Крутец в близост до Александров, където и умира.

През 2003 – 2005 г. излизат на руски пълните събрани съчинения на Сергей Нилус.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Великое в малом и антихрист как близкая политическая возможность, (1902, 1905)
  • Сила Божия и немощь человеческая (1908)
  • Святыня под спудом. Тайны православного монашеского духа (1911)
  • На берегу Божьей реки (1911, 1916)
  • Близ грядущий антихрист и царство диавола на земле (1911)
  • Близ есть при дверех. О том, чему не желают верить и что так близко (1917)
  • Протоколы Сионских Мудрецов: Всемирный тайный заговор (1922)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Нилус, Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​