Сергей Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Станишев
Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg
Министър-председател на България
Мандат 17 август 2005 – 27 юли 2009
Избран от 40 Народно събрание
Президент
2002 – 2012 Георги Първанов
Зам.-министър-председател
2005 – 2008 Ивайло Калфин
2008 – 2009 Меглена Плугчиева
Предшественик Симеон Сакскобургготски
Наследник Бойко Борисов
Председател на ПЕС
Мандат от 24 ноември 2011
Избран от Президиума на ПЕС
Вицепрезидент
от 2014 г. Жан-Кристоф Камбаделис
Заместник-председател
от 2014 г. Елена Валенциано
Предшественик Паул Нюруп Расмусен
Зам.-министър-председател
2005 – 2009 Емел Етем Тошкова
Роден
5 май 1966 г. (1966-05-05) (52 г.)
Гражданство Flag of the Soviet Union.svg СССР
Flag of Russia.svg Русия
Flag of Bulgaria.svg България
Съпруга Моника Йосифова
Деца 2
Полит. партия ПП БСП(от 2001 г.)
ЕП ПЕС (от 2011 г.)
Университет МГУ „М. В. Ломоносов“, СССР
Професия журналистполитик
Подпис Lisbon Treaty FA Bulgaria.png
Народен представител в:
XXXIX НС   XL НС   XLI НС   XLII НС   
Портал Портална икона Политика
Сергей Станишев в Общомедия

Сергей Дмитриевич Станишев[1] е български политик, 49ти министър-председател на България в правителството му, между 17 август 2005 г. и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия. На 24 ноември 2011 г. Станишев става временен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а на 29 септември 2012 г. е избран за неин президент.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон, Украинска ССР, СССР.[1] Син е на Димитър Станишев – по произход българин от Македония, впоследствие секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, отговарящ за международните връзки на БКП, и на Дина Станишева, по-късно професор от Факултета по славянски филологии на Софийския университет. Има по-голям брат, роден през 1952 г. – архитект Георгий Станишев. Станишев (на руски: Сергей Дмитриевич Станишев) е гражданин на Съветския съюз по рождение.[3][4] През 1996 г. той придобива българско гражданство,[5] като се отказва от руското, което е придобил след разпадането на СССР.[6][7]

Средното си образование завършва в 35 СОУ „Добри Войников“ в София. През 1989 г. завършва с отличие Историческия факултет на Московския държавен университет. През 1994 г. в същия университет защитава дисертация за научна степен кандидат на науките на тема „Система на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция във втората половина на XIX век“.[8][9] През 1998 г. специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999 – 2000 г. – по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки, където защитава научно изследване на тема „Съвременната външна политика на Русия“.

През 1994 – 1995 г. работи като журналист на свободна практика.[1] Той е автор на над 50 публикации на външнополитическа тематика в български и чуждестранни издания. Автор на „Защото сме социалисти“.[10]

През 1995 г. е назначен за главен експерт в отдел „Външна политика и международна дейност“ на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия. От 1996 до 2001 г. е завеждащ отдела.

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Председател на БСП (2005 – 2014)[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Станишев на Бузлуджанския митинг, 2005 г.

През май 2000 г. е избран за член на ВС на БСП, през юни 2001 г. – за народен представител от 19-ти Русенски многомандатен избирателен район (МИР), а през декември 2001 г. – за председател на ВС на БСП и на парламентарната група (ПГ) на „Коалиция за България“ (КБ). Избран е за депутат от 2-ри Бургаски МИР през юни 2005 г. Председател на ПГ на КБ в 40-то НС до избирането му за премиер.

Председател на ПГ на КБ в 41-то и 42-то НС.

През юли 2014 г. обявява, че ще напусне лидерския пост, след като го е заемал в продължение на 13 години.

Председател на БСП до 27 юли 2014, когато на този пост е избран Михаил Миков[11].

Министър-председател на България[редактиране | редактиране на кода]

Избран за министър-председател на Република България в правителството на Коалиция за България, НДСВ и ДПС на 16 август 2005 г. с гласовете на 168 народни представители, 67 са „против“, а нито един депутат не гласува „въздържал се“. Официално встъпва в длъжност на 17 август 2005 г.

На 1 януари 2007 г., по време на неговия мандат, Европейският съюз приема България за свой член, след като няколко предишни правителства подготвят членството на страната в тази структура. Забелязва се и значителен ръст в стандарта на живот, с почти двойно покачване на средната работна заплата в България от 354 лева (2006)[12] до около 600 лева (2009).[13] За същия период минималната пенсия скача от 85 на 136 лева.[14] Тройната коалиция също така въвежда най-ниския плосък данък в ЕС – 10%, с което се стимулира бизнес-активността. Правителството на Станишев също съумява да поддържа разходите за образование около 4,3% от БВП, като нарастването им за периода 2004 – 2007 г. е от 1,65 до 2,2 милиарда лева.[15] Науката е подпомогната чрез закупуването на суперкомпютър, който към ноември 2009 г. е 377-мият най-мощен в света[16] и се използва за медицински изследвания, сеизмологични и строителни изчисления.[17]

На 23 юли 2008 г., Европейската комисия спира междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на властите за борба с корупцията. Опозицията начело с ДСБ, СДС и ГЕРБ стартира подписка за оставка на правителството,[18] на която са събрани над 1 милион подписа, ала подписката е приета несериозно от министър-председателя Станишев с думите: „Здравейте, циркаджии“.[19][20] Според Станишев подписката е фалшифицирана, тъй като се повтарят имена и подписи.[21]

В края на 2008 г и началото на 2009 страната е обхваната от масови протести, и вълнения на гражданите! На протест, излизат и учителите. Пред парламента, и в други градове на страната, се стигат до сблъсъци м-у граждани и полиция, въпреки продължаващите с месеци протести, и блокада на парламента кабинета Станишев така и не подава оставка[22]

Сергей Станишев заедно с Владимир Путин в София, 18 януари 2008 г.

Непоследователното управление на кабинета на Станишев и изтичащата информация за корупция във властта водят до тежка загуба за БСП на парламентарните избори през 2009 г. и тя минава в опозиция. Министри от следващия кабинет на Бойко Борисов предават на прокуратурата редица данни за злоупотреба с държавни и европейски средства на министри от кабинета на Станишев. Част от сигналите стигат до дела в съда, но така и не са намерени достатъчно доказателства за осъдителни присъди. Въпреки тежката загуба на изборите и последвалите партийни скандали Станишев отказва да подаде оставка и остава начело на БСП.

Депутат в българския и Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

След изборите през 2009 г. Станишев става депутат в 42-ото Народно събрание.

На изборите за Европейски парламент през 2014 е избран за евродепутат и през юни 2014 напуска като депутат Народното събрание, за да заеме място в Европарламента.

Президент на ПЕС[редактиране | редактиране на кода]

Между 2002 и 2009 е член на председателството на Партията на европейските социалисти (ПЕС). След като предишният лидер Паул Нюруп Расмусен се оттегля по здравословни причини през ноември 2011, е избран за временен председател. На 29 септември 2012 г. Станишев е избран за президент на ПЕС и е преизбран на поста през 2015 г.[23].

Други позиции и политики[редактиране | редактиране на кода]

След атентата на летище Сарафово, Бургас през 2012 г. и направеното по-късно обосновано предположение от правителството за връзка на терористите с организацията Хизбула[24] се изказва против публичното обявяване на съпричастността на групировката с атентата до безспорното установяване на случая.[25] В същия дух се изказват и всички опозиционни сили, представени в парламента.[26] Впоследствие становището на опозицията е отразено на сайта на организацията, като е изтъкната специално позицията на Станишев като председател на ПЕС.[27] След цитирането му на сайта е потърсен от британската медия БиБиСи за коментар, при което той заявява, че за него е важно на първо място националната сигурност, както и „балансирана политика“ с арабския свят.[28] Неговата и на БСП позиция, че не поддържат прибързаните изводи до окончателното приключване на разследването, е посочена за тревожна и като поддържаща и подкрепяща Хизбула от председателя на ЕНП Жозеф Дол.[29]

В спора за или против Истанбулската конвенция (Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие) през 2018 г. Станишев е един от политиците с най-активна кампания в подкрепа на документа.[30]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име, както и на приятелката му Моника Йосифова, е замесено в скандал с лобиста Хохегер в Австрия заради пари, получени за PR кампания за България при управлението на правителството на тройната коалиция (2005 – 2009).[31] По-късно Хохегер е осъден на две години и половина затвор от районният съд във Виена.[32]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

На 19 май 2013 г. сключва брак с Моника Йосифова[33]. Имат две деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Председател на НС на БСП. // bsp.bg. Българска социалистическа партия. Посетен на 13 януари 2014 г.
  2. Станишев бе избран за президент на ПЕС
  3. Конституцията спъва Сергей Станишев да се кандидатира за президент, 8 май 2010, ТВ Европа.
  4. Сергей Станишев – биографична хроника
  5. Dir.bg Рожден ден празнува Сергей Станишев.
  6. Закон РФ от 28 ноября 1991 г. N1948-I „О гражданстве Российской Федерации“; Статья 13. Признание гражданства Российской Федерации.
  7. Стандарт, 22 януари 2012, стр. 1, 4.
  8. Моделът „Станишев“: Путинизацията на България, Евгений Дайновр Издателство АБАГАР, 2010, ISBN 9544278745, стр. 107
  9. Българските преходи 1939 – 2005, Евгения Калинова, Искра Баева, Парадигма, 2006, ISBN 9543260346, стр. 396.
  10. „Защото сме социалисти“ – кратък курс mediapool.bg
  11. Михаил Миков е новият председател на БСП. // 27 юли 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  12. 354 лева средна работна заплата през третото тримесечие, expert.bg, 7 ноември 2006
  13. През 2009 г. година се очаква средната работна заплата в България да е с 14,2% на сто по-висока от 2008 г., БНР, 21 февруари 2009 г.
  14. Минималната пенсия става 136 лв. от юли, средната – 288 лева – Tax.bg
  15. Преглед на стопанската политика. Отчет 2004 – 2007
  16. Родният суперкомпютър: беше ли в топ-100?
  17. Подготвят софтуера за „Блу Джин“
  18. Стартира подписка на опозицията за „уволнение на правителството“
  19. Станишев: Здравейте, циркаджии!
  20. DW, „Здравейте циркаджии!“ (посетен 25.11.2012 г.)
  21. Подписката срещу правителството отива в прокуратурата
  22. 2009:Протест срещу правителството Станишев. // Посетен на 23 ноември 2018.
  23. ((en))  The President Sergei Stanishev. // Посетен на 23 ноември 2018.
  24. „PoligrafF“, 07.02.2013 Главният прокурор не споделя изводите на Цветанов за „Хизбула“.
  25. "Лидерът на опозиционната БСП и на ПЕС Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на „Хизбула“ в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност". в-к Труд: „Хизбула“ отрече за атентата и цитира Станишев.
  26. Опозицията против обвинението срещу „Хизбула“, било рано за заключения. в-к 24 Часа, 06.02.2013 г.
  27. Копие от страницата на сайта на Хисбула, 6 февруари 2013
  28. Станишев пред ВВС: Правителството прибърза за атентата в Бургас, vesti.bg, 7 февруари 2013
  29. ((en)) EPP Alarmed by Bulgarian Socialists 'Siding' with Hezbollah, novinite.com, 6 февруари 2013
  30. Станишев на среща в подкрепа на Истанбулската конвенция
  31. Статии за лобисткия скандал Хохегер, в. Дневник
  32. Лобистът Хохегер беше осъден на две и половина години затвор в Австрия. // dnevnik.bg. 15 септември 2013. Посетен на 30 ноември 2013.
  33. Сергей Станишев и Моника Йосифова вдигнаха скромна сватба

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония