Сергей Шойгу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Шойгу
Сергей Шойгу
руски политик и генерал
Official portrait of Sergey Shoigu.jpg
Роден
21 май 1955 г. (66 г.)
Чадан, Русия

Етнос Тувинци[1]
Религия православие
Учил в Красноярски политехнически институт
Награди За заслуги към Отечеството II степен (2010)
Политика
Професия строителен инженер
Партия КПСС (1977 – 1991)
Независим (1991 – 1995)
Наш дом – Русия (1995 – 1999)
Единство (1999 – 2001)
Единна Русия (2001 – наши дни)
Министър на отбраната
6 ноември 2012 –
Губернатор на Московска област
11 май 2012 – 6 ноември 2012
Лидер на Единна Русия
1 декември 2001 – 27 ноември 2004
Военна служба
Звание генерал на армията
Години 1991 –
Служил на СССР, Русия
Отличия герой на Руската Федерация
Семейство
Съпруга Ирина Шойгу
Деца 2 (Юлия и Ксения)

Подпис Sergey Shoygu, signature.svg
Уебсайт
Сергей Шойгу в Общомедия

Сергей Кужугетович Шойгу (на руски: Серге́й Кужуге́тович Шойгу́; на тувински: Сергей Күжүгет оглу Шойгу) е руски политик и генерал на армията, който служи като министър на отбраната на Русия и като директор на Съвета на министрите на отбраната на ОНД от 2012 г.

Преди това Шойгу е министър на извънредните ситуации от 1991 до 2012 г. и за кратко служи като губернатор на Московска област през 2012 г. Във въоръжените сили на Русия, Шойгу има чин генерал на армията.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Сергей Шойгу е роден на 21 май 1955 г. в град Чадан, тогава в Тувинска автономна област в границите на РСФСР. Баща му е тувинец, който работи като редактор на местния вестник, а майка му е рускиня, която е зоотехник.[2] Завършва първо училище в Кизил.[3] Пропуска военната си служба.[4]

През 1977 г. Шойгу завършва Красноярския политехнически институт със специалност строително инженерство. След това работи по строителни проекти из страната в продължение на около десетилетие, израствайки в кариерата си. През 1988 г. Шойгу става функционер на клона на КПСС в Абакан, а след това и на Комсомола за няколко години. През 1990 г. се премества в Москва, където е назначен за заместник-директор на Държавния комитет по архитектура и строителство на Руската федерация.[5]

Министър на извънредните ситуации[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. Шойгу е назначен за ръководител на Спасителния корпус, на който по-късно са възложени допълнителни отговорности и е преименуван на Министерство на извънредните ситуации, което на практика превръща Шойгу в министър. Той става популярен, заради своя прагматичен стил на управление с голяма прозрачност по време на извънредни ситуации, като например наводнения, земетресения и терористични актове. През 1999 г. той става един от лидерите на про-правителствената пария Единство. Същата година е удостоен с най-престижната руска държавна награда – герой на Руската Федерация.

Губернатор на Московска област[редактиране | редактиране на кода]

През март 2012 г. той е обявен за един от потенциалните кандидати за губернатор на Московска област.[6][7] На 5 април 2012 г. е избран от Московската областна дума за 3-ти губернатор на Московска област. Заема тази длъжност от 11 май до 6 ноември 2012 г.[8]

Министър на отбраната[редактиране | редактиране на кода]

На 6 ноември 2012 г. Шойгу е назначен за министър на отбраната,[9] когато Путин премахва своя дългогодишен съюзник Анатолий Сердюков. Според някои експерти, така наречената „Петербургска група“ силовики, съставена от Сергей Иванов, Сергей Чемезов и Виктор Иванов, пожелава някой от сътрудниците ѝ да заеме мястото на Сердюков в министерството на отбраната. Путин не желае да ги подсилва, затова избира неутралната фигура Шойгу.[10]

На 7 декември 2012 г. министърът решава да възроди традицията на Деветомайския парад да участват кадети в училищна възраст. През юли 2013 г. Шойгу нарежда на командирите да започват всяка сутрин в казармата с изпълнение на руския химн и да съставят задължителен военно-патриотичен списък за четене на книги.[11] През август същата година той нарежда обличането на всички цивилни служители в министерството на отбраната с „офис костюми“.[12]

На 26 февруари 2014 г. Шойгу заявява, че Русия планира да подпише споразумения с Виетнам, Куба, Венецуела, Никарагуа, Сейшелите, Сингапур и още няколко държави, по силата на които те да приемат руски постоянни военни бази или станции за зареждане на самолети на териториите си.[13]

През юли 2014 г. Украйна открива наказателно дело срещу Шойгу – той е обвинен в подпомагане за съставяне на „незаконни военни групировки“ в източната част на Украйна, които по това време се сражават срещу украинската армия.[14]

По инициатива на Шойгу са създадени арктически войски, които да гарантират сигурността на руския арктически регион. На 2 октомври 2015 г. в Сочи, на фона на Руската военна интервенция в Сирия, президентът Владимир Путин изказва големи благодарности към работата на министерството на отбрана.[15][16][17]

На 24 април 2017 г. с тайна заповед министърът на отбраната Шойгу забранява на лицата от женски пол да заемат военни длъжности. Когато въпросът е повдигнат в съда от 5 момичета от Толиати през 2018 г., защитата в съда определя техните действия като „агресивен феминизъм“.[18][19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шойгу: Мужчина должен уметь зарезать и освежевать барана. // 18 август 2021 г.. Тогда я понял, что такой навык в жизни может пригодиться. И не потому, что я тувинец, а потому, что мужчина должен уметь это делать.
  2. Шойгу Сергей. Эхо Москвы :: Без дураков: Сергей Шойгу. // Эхо Москвы. Посетен на 8 декември 2015.
  3. Первой школе Кызыла – 95 лет. // Посетен на 25 декември 2016.
  4. Валерий Ширяев. Генерал нашей армии. // Новая газета, 10 август 2015. Посетен на 24 октомври 2017.
  5. 0divider. Сергей Шойгу · Биография. // Посетен на 8 декември 2015.
  6. Shoigu Tipped as Next Moscow Region Governor, The Moscow Times.
  7. Emergencies Minister shortlisted for Moscow region governance, Russia Today.
  8. Murmansk Governor Out, New Moscow Region Governor In – News. // The Moscow Times. Посетен на 8 декември 2015.
  9. Putin sacks Defense Minister amid embezzlement probe, replaces with ex-Emergencies Minister Shoigu. // RT English. Посетен на 8 декември 2015.
  10. Министр обороны Сергей Шойгу на новом посту рискует растерять свой высокий рейтинг. // Газета.Ru. Посетен на 8 декември 2015.
  11. Ъ-Огонек – Новая летопись военного строительства. // Посетен на 8 декември 2015.
  12. Golts on Shoigu's Tenure (Part II), September 2014, Russian Defense Policy Blog.
  13. Sputnik. Russia Seeks Several Military Bases Abroad – Defense Minister. // 26 февруари 2014. Посетен на 8 декември 2015.
  14. Ukraine calls businessman and Russian defense minister ‘accomplices of terrorists’. // WQAD.com. Посетен на 8 декември 2015.
  15. Встреча с главой Минобороны Сергеем Шойгу. // // Официальный сайт Президента России, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015.
  16. Крылатый „Калибр“ против терроризма – ракетные удары кораблей Каспийской флотилии по объектам ИГИЛ. // // Официальный сайт „Первого канала“, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
  17. Зеленодольские корабли нанесли удары по ИГИЛ из Каспийского моря. // // БИЗНЕС Online. Деловая электронная газета Республики Татарстан, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
  18. В Тольятти девушки судятся с Минобороны из-за отказа служить в армии//Видео: 5 канал 30.08.2018
  19. Жительницы Тольятти в суде добиваются права служить в армии снайперами//Видео: НТВ 29.08.2018
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Русия“         Портал „Русия          Портал „Съветски съюз“         Портал „Съветски съюз