Сергей Шойгу
| Сергей Шойгу | |
|---|---|
 |
|
| Министър на отбраната на Русия | |
| Мандат | от 6 ноември 2012 |
| Предшественик | Анатолий Сердюков |
| Губернатор на Московска област | |
| Мандат | 11 май 2012 – 6 ноември 2012 |
| Предшественик | Борис Громов |
| Наследник | Андрей Воробьов |
| Лидер на Единна Русия | |
| Мандат | 1 декември 2001 – 27 ноември 2004 |
| Наследник | Борис Гризлов |
| Обща информация | |
| Роден | |
| Религия | православие |
| Съпруга | Ирина Шойгу |
| Деца |
Юлия Шойгу Ксения Шойгу |
| Полит. партия |
КПСС (1977 – 1991) Независим (1991 – 1995) Наш дом – Русия (1995 – 1999) Единство (1999 – 2001) Единна Русия (2001 – наши дни) |
| Университет | Красноярски политехнически институт |
| Професия | строителен инженер |
| Подпис |
 |
| Военна служба | |
| Години | 1991 – |
| Преданост |
 СССР Русия |
| Военно звание | генерал на армията |
| Отличия | герой на Руската Федерация |
| Сергей Шойгу в Общомедия | |
Сергей Кужугетович Шойгу (на руски: Серге́й Кужуге́тович Шойгу́; на тувински: Сергей Күжүгет оглу Шойгу) е руски политик и генерал на армията, който служи като министър на отбраната на Русия и като директор на Съвета на министрите на отбраната на ОНД от 2012 г.
Преди това Шойгу е министър на извънредните ситуации от 1991 до 2012 г. и за кратко служи като губернатор на Московска област през 2012 г. Във въоръжените сили на Русия, Шойгу има чин генерал на армията.
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Сергей Шойгу е роден на 21 май 1955 г. в град Чадан, тогава в Тувинска автономна област в границите на РСФСР. Баща му е тувинец, който работи като редактор на местния вестник, а майка му е рускиня, която е зоотехник.[1] Завършва първо училище в Кизил.[2] Пропуска военната си служба.[3]
През 1977 г. Шойгу завършва Красноярския политехнически институт със специалност строително инженерство. След това работи по строителни проекти из страната в продължение на около десетилетие, израствайки в кариерата си. През 1988 г. Шойгу става функционер на клона на КПСС в Абакан, а след това и на Комсомола за няколко години. През 1990 г. се премества в Москва, където е назначен за заместник-директор на Държавния комитет по архитектура и строителство на Руската федерация.[4]
Министър на извънредните ситуации[редактиране | редактиране на кода]
През 1991 г. Шойгу е назначен за ръководител на Спасителния корпус, на който по-късно са възложени допълнителни отговорности и е преименуван на Министерство на извънредните ситуации, което на практика превръща Шойгу в министър. Той става популярен, заради своя прагматичен стил на управление с голяма прозрачност по време на извънредни ситуации, като например наводнения, земетресения и терористични актове. През 1999 г. той става един от лидерите на про-правителствената пария Единство. Същата година е удостоен с най-престижната руска държавна награда – герой на Руската Федерация.
Губернатор на Московска област[редактиране | редактиране на кода]
През март 2012 г. той е обявен за един от потенциалните кандидати за губернатор на Московска област.[5][6] На 5 април 2012 г. е избран от Московската областна дума за 3-ти губернатор на Московска област. Заема тази длъжност от 11 май до 6 ноември 2012 г.[7]
Министър на отбраната[редактиране | редактиране на кода]
На 6 ноември 2012 г. Шойгу е назначен за министър на отбраната,[8] когато Путин премахва своя дългогодишен съюзник Анатолий Сердюков. Според някои експерти, така наречената „Петербургска група“ силовики, съставена от Сергей Иванов, Сергей Чемезов и Виктор Иванов, пожелава някой от сътрудниците ѝ да заеме мястото на Сердюков в министерството на отбраната. Путин не желае да ги подсилва, затова избира неутралната фигура Шойгу.[9]
На 7 декември 2012 г. министърът решава да възроди традицията на Деветомайския парад да участват кадети в училищна възраст. През юли 2013 г. Шойгу нарежда на командирите да започват всяка сутрин в казармата с изпълнение на руския химн и да съставят задължителен военно-патриотичен списък за четене на книги.[10] През август същата година той нарежда обличането на всички цивилни служители в министерството на отбраната с „офис костюми“.[11]
На 26 февруари 2014 г. Шойгу заявява, че Русия планира да подпише споразумения с Виетнам, Куба, Венецуела, Никарагуа, Сейшелите, Сингапур и още няколко държави, по силата на които те да приемат руски постоянни военни бази или станции за зареждане на самолети на териториите си.[12]
През юли 2014 г. Украйна открива наказателно дело срещу Шойгу – той е обвинен в подпомагане за съставяне на „незаконни военни групировки“ в източната част на Украйна, които по това време се сражават срещу украинската армия.[13]
По инициатива на Шойгу са създадени арктически войски, които да гарантират сигурността на руския арктически регион. На 2 октомври 2015 г. в Сочи, на фона на Руската военна интервенция в Сирия, президентът Владимир Путин изказва големи благодарности към работата на министерството на отбрана.[14][15][16]
На 24 април 2017 г. с тайна заповед министърът на отбраната Шойгу забранява на лицата от женски пол да заемат военни длъжности. Когато въпросът е повдигнат в съда от 5 момичета от Толиати през 2018 г., защитата в съда определя техните действия като „агресивен феминизъм“.[17][18]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шойгу Сергей. Эхо Москвы :: Без дураков: Сергей Шойгу. // Эхо Москвы. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Первой школе Кызыла – 95 лет. // Посетен на 25 декември 2016.
- ↑ Валерий Ширяев. Генерал нашей армии. // Новая газета, 10 август 2015. Посетен на 24 октомври 2017.
- ↑ 0divider. Сергей Шойгу · Биография. // Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Shoigu Tipped as Next Moscow Region Governor, The Moscow Times.
- ↑ Emergencies Minister shortlisted for Moscow region governance, Russia Today.
- ↑ Murmansk Governor Out, New Moscow Region Governor In – News. // The Moscow Times. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Putin sacks Defense Minister amid embezzlement probe, replaces with ex-Emergencies Minister Shoigu. // RT English. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Министр обороны Сергей Шойгу на новом посту рискует растерять свой высокий рейтинг. // Газета.Ru. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Ъ-Огонек – Новая летопись военного строительства. // Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Golts on Shoigu's Tenure (Part II), September 2014, Russian Defense Policy Blog.
- ↑ Sputnik. Russia Seeks Several Military Bases Abroad – Defense Minister. // 26 февруари 2014. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Ukraine calls businessman and Russian defense minister ‘accomplices of terrorists’. // WQAD.com. Посетен на 8 декември 2015.
- ↑ Встреча с главой Минобороны Сергеем Шойгу. // // Официальный сайт Президента России, 8 октомври 2015. Посетен на 8 октомври 2015.
- ↑ Крылатый „Калибр“ против терроризма – ракетные удары кораблей Каспийской флотилии по объектам ИГИЛ. // // Официальный сайт „Первого канала“, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
- ↑ Зеленодольские корабли нанесли удары по ИГИЛ из Каспийского моря. // // БИЗНЕС Online. Деловая электронная газета Республики Татарстан, 7 октомври 2015. Посетен на 7 октомври 2015.
- ↑ В Тольятти девушки судятся с Минобороны из-за отказа служить в армии//Видео: 5 канал 30.08.2018
- ↑ Жительницы Тольятти в суде добиваются права служить в армии снайперами//Видео: НТВ 29.08.2018
|