Сердика (крепост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Сердика.

Сердика
Останки от крепостта в подлеза на бившия Партиен дом
Останки от крепостта в подлеза на бившия Партиен дом
Местоположение
Sofia Center.png
42.698° с. ш. 23.322° и. д.
Сердика
Местоположение в България София Център
Страна Флаг на България България
Област Област София
Град София
Археология
Вид Крепост
Период II век
Епоха Римска империя
Първата Аврелиановата стена на Сердика от 176-180г., Константиновата (306-337г.) разширила мащабна града на север се появява по-късно
Сердика с откритите фрагменти на Константиновата стена 306-337г. разширила града на север отвъд днешната ул. "Козлодуй", старата Аврелианова от 176-180 г. и Цитаделата-кастел на града
Късноантичната крепост Сердика с Константиновата стена 306-337г., вътрешната Аврелианова от 176-180г. и Цитаделата-кастел на града

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България. Градът на тракийското племе Серди е завладян от римските легиони в 27 г. пр. Хр. след упорита съпротива и нанесени им тежки загуби в кампанията в края на големия поход срещу траките на римския пълководец Марк Лициний Крас. Преди това в 45 г. пр. Хр. Рим окончателно премахва независимостта на Тракийското царство. При Марк Улпий Траян (98 - 117 г.) на Сердика е даден имперски статут на самоуправляващ се град, наречен е на негово име Ulpia Serdica и вероятно тогава започва по-сериозното ѝ укрепване.

Централната късно античната крепост на Сердика е построена в цялост през 176-180 г. при съвместното управление на римските императори Марк Аврелий и сина му Комод. с размери около 340 х 560 м - 17,5 ха.[1][2]

Император  Константин Велики (306-337 г.) е пребивавал дълго време в Сердика и е останал [3] известен с израза "Сердика е моят Рим" . Вероятно по негово време крепостта на града е разширена с още 5 пъти по голямо пространство - 85 ха на север, преминаващо отвъд Лъвов мост.[4][5]

В източна посока над амфитеатъра извън установената днес централна част на крепоста на Сердика също е открит масивен античен крепостен зид и кули край дн. ул. "Московска", което дава основание на Сава Бобчев да разположи там кастела-цитадела на града на възвишението в района на сегашния Царски дворец (днес НХГ), но по-нататъчни подробни археологически изследвания не са правени.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сердика е превърната в силна крепост от император Марк Аврелий с куртина (стена) с кръгли и триъгълни кули и четири порти към четирите посоки на света всяка защитена с бастион от двойни кули. Първата крепост вероятно е била с четириъгълна форма. От вътрешната страна на крепостните стени вървял обходен път, наречен "интервалум". Строителният надпис за изграждането на крепостната стена е почти изцяло запазен. Открит е при западната порта на Сердика и ясно свидетелства за времето, в което е бил положен:

"На добър час! Най-великите и божествени императори цезари - Марк Аврелий Антоний Август, победител на германите, победител на сарматите, баща на отечеството, велик жрец и Луций Аврелий Комод Август, победител на германите, победител на сарматите, дадоха крепостни стени на Среднополис, когато управител на провинция Тракия бе Азелий Емилиан".

Площ от около 16,5-17,5 ха заграждана от крепостните стени още тогава се е оказала твърде недостатъчна за развиващия се град и затова много сгради и храмове са построени извън крепостната стена.  Първата крепостна стена била силно повредена през IIIв. и е била възстановена през IVв. в надстройка на цокъла със смесена зидария (т.нар. „опус микстум”), като е бил притъпен североизточния ъгъл.

Втора външна крепостна стена с кръгли и правоъгълни кули от север обхващаща огромната площ от нови още 85 ха е изградена при император  Константин Велики (306-337 г.). Градските стени пострадали много при опустошаването на града от готи в III в. и хуните в V в. Това наложила при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.) крепостта на Сердика да бъде възстановена и изцяло обновена с поправени и усилени фортификации. Направен е тухления пояс и триъгълните кули, за което свидетелства известието на Прокопий Кесарийски за укрепяването на София. Крепостта стена е доукрепена, като става още по-висока и почти два метра по-дебела, а между старите кръгли кули, които са били през 50-ина метра по протежение на зида, са изградени и нови, триъгълни. Тогава през VI в. бастионите при градските порти на Сердика от подковообразни стават петоъгълни.

На 9 април 809 г. – Великден, гражданите отварят вратите пред обсадилия крепостта хан Крум и Сердика е присъединена към България. Твърдението, че българският владетел разрушава крепостта и едва ли не изтребва населението е крайно пресилено и противоречи на данните от археологическите проучвания.[7] 

Разрушаването на крепостните стени се отнася към ХIV в., следато София е превзета и разсипана от турците. Северно от западната порта е установен дълбок прорез в стената, което обстоятелство е накарало някои да предположат, че на това място турците са направили пробив в стената при превземането на града.  В 1432 г. френският рицар  Бернтрандон Де Ла Брокиер връщащ се от светите места минава през София и описва града, наречен от него "най-хубавият в цяла България, на име София", той посочва, че градът е български и населението му само чака помощ отвън, за да въстане и да се освободи [8] и специално отбелязва, че "крепостта му е разрушена до основи", а цветущия преди нашествието град "е изцяло разсипан" от поробителя. [9] Това потвърждава, че стената окончателно била масово разрушена до обитаваното ниво през ХVв., само отделни нейни ниски фрагменти се запазили до първите години след освобождението от османска власт са изобразени на гравюрите на Обербауер. Те изчезват скоро разчистени при благоустрояването, самосрутили се или използвани като строителен материал от нарастващото население на младата българска столица.

В 1969 г. с изграждането на подлеза пред бившия Партиен дом е първата значима реставрация и представяне на част от крепостта.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Сердика има три крепостни стени, строени през различни строителни периоди. Разкопките показват, че градът многократно е разрушаван при нашествия и войни последователно от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци, а повечето от разрушения не са възстановявани.

Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между улиците „Сердика“ и „Искър“.

Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и булевард „Княгиня Мария-Луиза“, от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.

Западната стена следва посоките на улиците „Вашингтон“ и „Лавеле“ и стига до днешната Съдебна палата.

В Сердика се е влизало през четири градски порти, като се предполага, че всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис, документиращ строежа. В подлеза е изложен един от тези блокове, но не от източната, а от северната порта, разкрита непосредствено под кръстовището "Мария Луиза - Екзарх Йосиф".

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град.

Южната стена е засвидетелствана под сградите на „Алабин“, за да се свърже с източната стена при хотел „Рила“.

Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица "Вашингтон" в двора на новата католическа катедрала.

Първоначалната крепостна стена след варварските нашествия е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - на 14 метра.

Кулите по вътрешната крепостна стена се редуват - триъгълни и кръгли кули, а при портите са петоъгълни. Разстоянието между осите на кулите по западния и южния фронт е средно по 200 римски фуса (59.20м.), а по източния вероятно е било около 44м.

Крепостта е обхващала района очертан от днешните улици "Леге, "Алабин", "Позитано", "Вашингтон", "Екзарх Йосиф" и "Сердика". Към VIв. Тя е имала следните размери: в посока изток-запад ширината е била 337.80м, а в посока север-юг дължината е била 562.20м.

Установена е допълнителна външна крепостна стена (протейхизма) при източната и западната порта. Предполага се, че тя е следвала очертанията и посоката на вътрешната крепостна стена на разстояние около 20м. външно от нея.

Заради нарастването на града от север бил изграден и трети външен пояс, но по-скоро защитена със стена с кръгли и правоъгални кули е нова градска 5 пъти (!) по-голяма от дотогавашната територия от 85 ха. Северно новата стена минава в прострянството между успоредните улици „Козлодуй” и "Клокотница" достига североизток достига до ъгъла на „Козлодуй” и „Веселец”, а на северозапад до ул. „Козлодуй” и ул. „Охрид” (бивша „Станка Първанова”) и от тези две места върви на юг преминава реката, но как се свързва със старата крепост не е изяснено.

По северната стена на външния град има редуване на четвъртити и кръгли кули.  Датирането на двете външни стени е непотвърдено и се отнася в периода между управлението на Константин I Велики и Юстиниан I Велики. Предполага се, че двата грандиозни строителни проекта е възможно да са започнали едновременно, но само протейхизмата да е била затворена, а стената на външния град да не е била довършена до край.

Дебелината на стената е 3.80м. по протежение на стените, а там, където има стълби достига до 6 м.[10]

Южната граница на територията на Улпия Сердика е бил Боянски ручей, който е минавал диагонално до прочутата Баш Чешме и е продължавал по ул. Солунска, пл. Славейков, Народния Театър, ул. Аксаков и през старата зоологитечка градина и образува заедно с Перловската река първоначалния гьол, който по-късно се превръща в езерото Ариана (план - инж. Бартел 1892 г.)

Южното приградие на антична Сердика достига до Боянския ручей. Един от най-големите паметници на това приградие е храмът на Серапис, под пл. Гарибалди и централата на профсъюза „Подкрепа”. За щастие всички фрагменти от този храм и неговия перистил са запазени и изложени в Националния исторически музей.

Северното приградие на Сердика е достигало близо до Владайската река. Там също са открити фрагменти от големи обществени сгради.

Източното приградие продължава до бъдещата църква Св. София. Там се намира античният театър прераснал след това в амфитеатър.

Западното приградие достига до пл. Ереван зад Министерство на земеделието. Там Сава Бобчев е открил голяма трикорабна базилика и две римски гробници. Наскоро там бяха открити още пет гробници между притвора и един от страничните кораби на базиликата. Тези четири приградия обясняват защо любимият град на Траян, Улпия Сердика, не е сред най-големите антични градове по нашите земи.

Около крепостта вън от нея са открити и още различни фортификации - квадрибург в дн. кв. Орландовци, голям укрепен късноантичен християнски комплекс в кв. Лозенец над южния парк[11], римски вили при дн. Медицинска академия, кв. Стефан Караджа, Гара Искър, кв. Филиповци, Обеля, и в кв. Хаджи Димитър. [12][13][14].

Проучвания и статут[редактиране | редактиране на кода]

Първите описания на останки и изследване на фрагменти от крепостта дава Феликс Каниц в 1871г. Веднага след Освобождението на България от османска власт по темата работят Константин Иречек в 1879-1884 и от Йозеф Обербауер през 1895-1896 г. като главен „рисувател“ към кадастралното отделение на Софийската община, изготвя подробен план на „Аврелиановата стена около старата „Улпия Сердика“ в нейното протежение в северната страна на града „Сердика, Средец, Триадица, София“. Негово дело са и отделни планове в увеличен мащаб на кули по куртините, няколко акварела, реконструкцията на Сердика като цяло (всъщност само на северната част на крепостта, коята тогова се счита че е всичко) и на северната порта. Реконструкциите показват личащите все още над терена основи на северната "Константинова" крепостна стана, стоящи северно от Лъвов мост. В 1907 г. военният инженер С. Добревски публикува заснетите от него фортификационни останки и дава предполагаем общ план не само на северната, но и на цялата „Софийска крепост“, първи опит в тази насока. В 1934. г той издава труда „За крепостта на Сердика“, в който систематизира предходните си публикации. За пръв път южната (централна) крепост е изследвана, когато се разкриват нейни зидове при строежа на Съдебната палата през 1929 г. През 1943 г. арх. Сава Бобчев публикува подробното си изследване "Сердика. Материали за изучаване на устройството на града". Показани са таблици, планове и чертежи на обектите, посочени са кули и стена на цитаделата-кастел на града, източно от Аврелиановата стена и споменати още от Иречек.

Мащабното разкриването на централната крепост на Сердика започва след разрушенията от англо-американските бомбардировките над София нанесени в 1943-44 г. с изграждането на новия център на града - т.н. "Ларго"[15] с Партийния дом. През 1949 -1953г. в пространството между строящите се тогава сградни комплекси на хотел "Балкан" (дн. Шератон), Министерството на електрификацията (по-късно Държавен съвет, днес Президентство), Детмаг и ЦУМ, Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет) са открити останки от тракийското селище, върху което следва пластът с основи от сгради на римския град Улпия Сердика[16]. Още с подготовката на терена Археологическият институт и музей при БАН предприема археологически изследвания на античния и средновековен град - от 1949 до 1953 г. След това разкопките се извършват от Музея за история на София. Археолозите са под силен натиск от строителите и не успяват да проучат всички останки, да запазят откритата амфитеатрална сграда на градския сенат и други. В периода на социализма заслуги за проучванията имат отново арх. Сава Бобчев, проф. Магдалина Станчева, арх. Стефан Бояджиев и др. [17][18] Находките са частично изложени на повърхността в двора между хотел Балкан и Министерството на електрификацията след завършването на сградите през 1954 г.[19]. Показана е и кръглата кула при каптажа на минералния извор на ъгъла на дн. ул. "Искър" и ул. "Сердика", експонирана през 1955 г. [20] С построяването на подлезите пред ЦУМ и бившия Партиен дом в 1969 г. е изложено и подземното ниво. Последните разкрити и експонирани части са пак там в началото на 2-рото десетилетие на 21 век в периметъра на Католическата църква, Джамията и пред Министерския съвет. На на 31 август 2012 г. е отворена частта западно от ЦУМ, като работата в целия периметър от католическата църква до "Партийния дом" продължава[21][22][23].

Централното историческо ядро на София, което обхваща антична Сердика и средновековния Средец, е обявено за историко-археологически резерват в брой 47 на Държавен вестник от 1976 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. София 130г. столица, sofiaculture.bg
  2. Столична община- Техническо задание за проучване и проектиране „Урбанистична концепция и архитектурно-благоустройствено оформяне на площад „Света Неделя“, София
  3. Миломир Богданов, Ще позволим ли да изтрият историята ни, в-к Арх и Арт Форум, брой 31/31.07.2008 г.
  4. В. Дичев, Северната крепост на Сердика.
  5. Добрина Желева-Мартинс, Невидимият град. 
  6. Сава Бобчев, Сердика: материали за изучване топографията, устроиството и архитектурата на града, Български археологически институт, С 1943, стр. 43-44
  7. 1200 години от присъединяването на Сердика (София) към българската държава, Пламен Павлов
  8. Софиянецът през XV-XVIII в., Официален сайт на Столична оббщина.
  9. "Някога София ще да е бил много голям град, което личи по крепостнаната му стена (днес) разрушена до основи, но сега е изцяло разсипан."Задморско пътешествие", 1432 г., Б. Де Ла Броиер, стр. 98. 
  10. София, Археологически материали и проучвания, т.2, стр. 18-20, 52
  11. Навършват се 1660 години от началото на Сердикийския събор, в-к Арх и Арт, 2003г.
  12. Веселина Вачкова, Одисеята на Лозенския и други уникални софийски свещени комплекси, Софиямузеум.
  13. Венцислав Дичев, Римски крепости в България и съседните земи, стр. 47,48
  14. Римската вила в кв. Хаджи Димитър, ИИИ - БАН. 
  15. Ларгото на София
  16. Стара София - 1968г.
  17. Магдалина Станчева: Невероятно е, че съм успяла да спася нещо от старините на София
  18. Иследвания в памет на арх. Стефан Бояджиев
  19. Обществени сгради и електроенергетика
  20. Община София
  21. Ирина Вагалинска, Сердика във витрина, Тема.
  22. Пускат метростанцията при ЦУМ на 25 август, археолозите продължават работа
  23. Метрото на София се удължи с 11 километра