Сяр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Серес)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сяр
Σέρρες
Сяр от калето
Сяр от калето
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Сярско поле
Площ 600 km²
Надм. височина 39 m
Население 54 266 души (2001)
Покровител Архангели Михаил и Гавриил[1]
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210 – 2
Официален сайт www.serres.gr
Сяр в Общомедия

Сяр или Сер (изписване до 1945 година: Сѣръ; на гръцки: Σέρρες, Серес, катаревуса: Σέρραι, Сере, на турски: Serez, Серез) е град в североизточната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Сяр, част от административната област Централна Македония, както и на Сярска и Нигритска епархия на Гръцката православна църква. Наброява 54 266 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Свети Йоан Предтеча

Градът е разположен на река Серовица в плодородното Сярско поле на 24 километра североизточно от река Струма и на 69 километра от Солун в южното подножие на планината Шарлия (на гръцки: Βρόντος, Врондос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от индоевропейския корен *ser-, тека (едната от двете реки на града се казва Серовица, сравнимо със Серава).[2]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Николай“.

Градът е основан от тракийското племе сириопеони, което пълководецът на персийския цар Дарий – Мегабаз преселил в края на 6 век пр. Хр. в Азия. Името му се свързва с името на неговите основатели. Споменава се от Херодот в 5 век пр. Хр. (Σῖρις), от Тит Ливий в 59 г. пр. Хр. (Σίρας) и от други по-късни антични автори.[2]

В 808 г. хан Крум превзема Сяр. Градът е включен в границите на България. След възстановяването на Българската държава цар Асен I разгромява армията на Византия в известната Битка при Сяр (1195), и пленява нейния командващ севастократор Исаак. В 1205 г. Калоян след победата при Одрин нанася тук още едно тежко поражение на Латинската империя, завладява града и отново го включва в българската държавна територия. В XIV век града е превзет от войските на Стефан Душан през 1345 година, кралят решава да прогласи оттук създаването на Душановото царство и въвеждането на единни правила и норми за империята – издадения малко по-късно Душанов законник. След неговата смърт в годините 1355 – 1371 Сяр става център на т.нар. Сярско княжество, градът и княжеството са под върховната власт на царица Елена Българска.

На 19 септември 1383 година, след продължителна обсада и въпреки съпротивата, ръководена от митрополит Матей Факрасис, градът е превзет от османските турци, които събарят част от крепостните стени.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Османска пощенска картичка
Ученици и преподаватели от Сярското педагогическо училище
Свидетелство на Райна Каназирева от 1896 година от българското девическо училище в Сяр
Честването на „Св. св. Кирил и Методий“ в Сяр, 11 май 1911 година.

В 1722 година в Сяр отваря врати училище, издържано от влашкия княз Николаос Маврокордатос. Училището затваря врати в 1730 година поради недостиг на средства, но отново е отворено в 1735 година от митрополит Гавриил Серски. В 1780 година отново затваря поради недостиг на пари. По-късно, в началото на XIX век по инициатива на митрополит Хрисант Серски (1811 – 1824) и на серските търговци на памук във Виена и Брашов в града отново е отворено гръцко училище. Първоначално училището е в митрополията, после в специална сграда, която изгаря в 1849 и е възстановена в 1850 година.[4]

През XIX век Сяр е център на санджак в рамките на Солунския вилает. В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Сяр, че населението му е 15 000 турци, 5000 гърци и българи и няколко еврейски семейства.[5] След 1821 година в Сяр се заселват много гърци от Халкидика.[6]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

Серас е на север от Салоники, многолюден и търговски град, тъй като всичкият памук и от неговите околности се изпраща оттук в Германия. Учението липсва изцяло в него. Населен е от българи, турци, малко гърци и власи от Восхополис.[7]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

Старата част на града се казва Варош... В Сяр тази махала е заселена с гърци, българи и няколко еврейски семейства[8]

През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава града и в 1848 година в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ оставя интересни пътни бележки за него:

Обширен и многолюден град, Сяр е пръв след Солун в търговско отношение... Жителите на града са турци, българи, македоно-власи и гърци. Последните два елемента видимо надвишават българския.[9]

През Възраждането Сяр се утвърждава като важен търговски център. В продължение на 40 дни ежегодно тук се провежда прочутият Серски панаир, наричан още Керван панаир, поради стичането множество кервани с разнородна стока.[10]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Серес (Sérès) живеят 4000 гърци.[11] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Серес (Seres) има 3743 домакинства – 3500 мюсюлмани, 4900 българи и 3600 гърци.[12] В 1880 година в Сяр е открито българско реално училище.[13]

В средата на XIX век по лично настояване на Илия Гарашанин, сръбското правителство изпраща тук на разузнавателно-проучвателна мисия Стефан Веркович, който живее в града повече от 20 години и в 1889 година („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сяр:

Населението на град Серес се състои от много народности: турци, българи, гърци, куцовласи, огърчени българи, евреи, цигани. В селищата на каазата живеят българи, гърци, турци и малък брой куцовласи, черкези и цигани.[14]

В същата книга Веркович отбелязва, че Сяр има 863 български, 506 гръцки, 1285 турски и 806 еврейски къщи.[15]

Възраждане на българщината[редактиране | редактиране на кода]

Първото българско училище в Сяр е открито в 1871 година от старозагореца Стефан Салгънджиев, изпратен от Солунската българска община. В изключително трудна обстановка с подкрепата на солунския валия Мехмед Акиф паша Арнавуд и с помощта на Илия Касъров от Копривщица и Златан Миленков от Христос успява да разкрие училище в къщата на Хаджи Аргир в Горна Каменица. В 1873 година Салгънджиев мести българското училище във Вароша – в къщата на един от най-ревностните серски българи Константин Говедаров в махалата Чай Бойнунда. След още една година, поради липса на средства, отново го мести в къщата на Златан Миленков в махалата Клокотница. В града се създава българска община, в която членуват и хора от околните села. На Тодоровден 1873 година в Сяр се свиква „български събор“ на който присъстват над 500 делегати от Сярска епархия. Присъстващите дискутират въпроса за покупка на имот в града с цел изграждането на българска църква и училище. По време на събора е отслужен е водосвет от йеромонах Теодосий Гологанов и е поизнесена родолюбива реч от Дядо Цвятко.[16][17] След напускането на Салгънджиев, учителства неговият ученик от Радовиш Христо Урумов.[18] През април 1878 година местната власт по внушение на гръцкия митрополит Григорий затваря училището.[19]

На 1 февруари 1872 година Серският гръцки силогос открива в Сяр педагогическо училище.[20]

През 1875 година българската община открива и български параклис в махалата Долна Каменица в къщата на Илия Забитов с помощта на серския мютесариф Хайдар паша и валията Мехмед Акиф паша Арнавуд. В параклиса служат свещениците Георги Петров и Ангел Константинов от Зарово, Иван Маджаров от Негован, който свещенодействал три години, а на четвъртата параклисът е затворен.[21][22]

Българско класно училище е отворено в 1881 година от Петър Сарафов[23] и помощника му Димитър Мавродиев. В 1883/1884 година към тях се присъединява и Иван Бухлев от Горно Броди и те заедно с председателя на общината архимандрит Харитон Карпузов успяват да отворят и пансион към училището. Училището има голям успех. Отворено е и женско училище с учителки Анастасия Русева от Шумен и Анета К. Апостолова от Сяр. В 1885 година обаче Сарафов и Карпузов са арестувани и заточени и на тяхно място учители остават Марко Маламишев, Гърнев и поп Андон Джустов. В 1886/1887 година училището става трикласно с учители П. Мавродиев, Лазар Тодев от Банско, заместен от Тома Левов от Айватово и Иван Попгеоргиев от Владово. Учителки са Добра Великова от Шумен и Анета Апостолова. Председател на общината след архимандрит Харитон става поп Георги Кърчовски. В 1888/1889 година училището става четирикласно и се открива редовен пансион.[24] През учебната 1895/1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо.[25] По този начин се поставят основите на известното Сярско педагогическо училище, което до 1913 година е основен учебен център на българите в Източна Македония.

„Запознахъ се съ директора на гръцката гимназия Папа Ергю, слѣдвалъ въ Германия, а сѫщо и съ другитѣ учители. Всичкитѣ говоряха добрѣ нѣмския езикъ и, съ изключение на едного, другитѣ бѣха аромѫне. Отъ тѣхъ се научихъ, че нѣщо 2 – 3,000 души отъ жителитѣ на Сересъ сѫ отъ аромѫнско потекло, между които и най-богатитѣ фамилии, като: Тегочикъ, Дуро, Контосъ, Кара Мичу и пр.; но всичкитѣ принадлѣжатъ на гръцката партия, а пъкъ младото поколѣние не знае вече и майчиния си езикъ. Тѣзи хора сѫ надошли тука отъ аромѫнскитѣ села изъ Пиндъ и Олимпъ и ако се запитатъ кога сѫ дошли тука, тѣ отговарятъ, че въ врѣмето на Али паша. Градътъ брои повече отъ 20,000 души жители, отъ които 11,000 турци, 6,000 гърци (между които[26] много сѫ ногърчени българи), 2,500 аромѫне, 1,500 евреи и 3,000 българе.

Една частъ отъ българетѣ се числятъ къмъ гръцката партня, но чрѣзъ уредената гимназия и голѣмата дѣятелность на пропагандата, българската национална партия се е усилила значително. Гърцитѣ сѫ се усигорили съ подърѫката на турското правителство както тука, тъй и въ Мелникъ, дѣто освѣнъ нѣколко дузини гръцки фамилии, които се занимаватъ съ търговия, населението е чисто българско. Единъ мой познатъ учитель въ солунската българска гимназия, г-нъ Кѫнчевъ, е искалъ да прѣпѫтува тази мѣстность, но по интригата на гръцкия владика въ Мелникъ е билъ запрѣнъ и стоялъ въ затвора цѣли 14 дни, додѣто неговитѣ приятели въ Солунъ издѣйствували пущанието му.

Ако единъ български учитель посѣти нѣкое село, дѣто има гръцка партия, то той трѣбва да знае, че сигорно ще отиде въ затвора. Колко е възмутителенъ случая съ виенския ученъ Облакъ, който, съ цѣль да изучи езика, отишелъ билъ съ познати хора отъ Солунъ въ едно българско село, близо до Солунъ, дѣто биле веднага хванати и откарани въ затвора. Той, като австрийски поданникъ, билъ пуснатъ скоро на свобода, но другитѣ лежяли дълго врѣме въ затвора и най-послѣ биле изпратени на заточение.

Селенитѣ се мѫчатъ по единъ нечуванъ начинъ отъ гръцката партия. Чрѣзъ затваряне, бой и заточаване на влиятелнитѣ българе гледатъ да сплашатъ другитѣ; но получаватъ тѣкмо противното на туй, което се стрѣмятъ. Село слѣдъ село се изкубватъ отъ гръцкото влияние и неодържимо изпъква българизма, като се разширява отъ сѣверъ. Националното съзнание се пробужда и отъ послѣдователнитѣ и търпѣливи селени, които толкова дълго[27] врѣме сѫ се водили и скубали отъ гръцкитѣ владици, се явяватъ упорити и съзнателни противници, които се застѫпатъ съ въодушевление за народното дѣло. Жаждата на владицитѣ за забогатяване ги е карала да събиратъ съ най-голѣма строгость владиштината си, която е била узаконена, и тази именно суровость отъ гръцка страна е помогвала повече, отъ колкото самата българска пропаганда, за да стане таквозъ промѣнение въ отношенията. И ако сега гърцитѣ се плачатъ, че отъ день на день Македония се изплъзва изъ рѫцѣтѣ имъ, ако тѣ сега правятъ напразни усилия, за да възвърнатъ прониквающето и неудържимо движение, то тѣ длъжатъ това на първо мѣсто на безсрамнитѣ постѫпки на владицитѣ си.

Ако да не е страхътъ на селенитѣ отъ турскитѣ чиновници, които заплашватъ много повече българетѣ, отколкото гърцитѣ и вслѣдствие на това работятъ въ съдружие, промѣнението отдавна би станало и то много по-скоро. Българетѣ сѫ постѫпили по-разумно, като сѫ отмахнали владиштината. Екзархътъ получава тѣзи пари, които прѣди сѫ биле разхвърлени за владицитѣ, отъ княжеството, и тази сума възлиза на 400,000 лева, която сума е по-малка отъ половината на онази, която гърцитѣ харчатъ за Македония.“[28]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сяр има 28 100 жители, от които 11 500 турци, 11 000 гърци, 2500 евреи, 2200 българи, 500 цигани и 400 черкези.[29]

В първото десетилетие на XX век по-голямата част от българското население на Сяр е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на града се състои от 360 българи екзархисти, 2000 българи патриаршисти, 128 българи протестанти, 5105 гърци, 1380 власи, 12 албанци и 318 цигани. В града действат 2 прогимназиални и 2 начални български, 2 прогимназиални и 6 начални гръцки и 1 начално влашко училище.[30]

В града през 1912 година е открита българска болница със завеждащ болницата специалист руснака д-р Клугман и помощник и ординатор д-р Комаров.[31] При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Сяр са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[32] В града се установява българска военно-административна власт с комендант Георги Занков.[33]

По време на Балканската война Сяр е освободен на 24 октомври 1912 година от четата на Георги Занков, която е в авангарда на Родопския отряд командван от ген. Георги Тодоров, който заема града на 6 ноември. В Сяр е съставен смесен българо-гръцки общински съвет и полиция.[34]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Сяр през Първата световна война. Фото Пол Зепджи

През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война Сяр е окупиран от гръцката армия и след Букурещкия договор е включен в рамките на Гърция. Гръцките войски разграбват българските училища, църкви и болници, а 250 българи войници, чиновници, учители, адвокати и свещеници са зверски изклани в сградата на Сярската българска девическа гимназия.[35]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Вестник Български юг, Сяр 1941 година.

През август 1916 година Втора българска армия в настъплението си към Солун прогонва гръцките войски и българското управление в Сяр е възстановено. След Ньойския договор градът е включен в територията на Гърция.

По време на Втората световна война от 1941 до 1944 година градът пак е в границите на Царство България и е един от важните центрове на Беломорската област.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футбол[редактиране | редактиране на кода]

Сяр има футболен отбор – „Пансераикос“, който в сезон 2006 – 2007 се състезава в гръцката втора дивизия. „Пансераикос“ е основан в 1964 година при сливането на клубовете „Ираклис“ (Херкулес) и „Аполонас“ (Аполон).

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В Сяр функционират няколко музея. В 1979 година отваря врати Каракачанският,[36][37][38] а в 2008 година Влашкият етнографски музей.[39] Освен тях в града има археологически[40] и църковен музей,[41][42] както и Хадзилиевият частен фолклорен и етнографски музей.[38][43]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Сяр е побратимен град или партньор с:

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Година Население Промяна
1981 46 317
1991 49 830 + 3513 (+7,58%)
2001 56 145 + 6315 (+12,67%)

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Πέτροβιτς Ν., „Διάλεκτος Σερρών“, Σερραϊκά Χρονικά 4, Αθήνα 1961/63, σσ. 47 – 90 (61 – 89).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 202.
  3. Παπακυριάκου, Κυριάκος. Ιστορία του νομού Σερρών από αρχαιοτάτων χρόνων μέχρι της απελευθερώσεώς του το 1912-1913. Θεσσαλονίκη, 2013. ISBN 978-960-92213-8-2. σ. 412. Посетен на 6 юли 2021 г. (на гръцки)
  4. Γαλάνη, Ζωή. Η Εκπαίδευση στο σαντζάκι Σερρών κατά την περίοδο της Τουρκοκρατίας (Διπλωματική Εργασία). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Παιδαγωγική Σχολή, 2009. σ. 63. Посетен на 25 август 2015.
  5. W.M.Leake. Travels in Northern Greece. London, 1835.
  6. Иванов, Йордан Н. Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, І., Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско. Статии, коментари, показалци, София, 1972, с. 13.
  7. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  8. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, p. 207.
  9. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.
  10. Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи“, Пловдив, 1906, стр.49 – 50
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  12. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  13. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 19.
  14. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 55. (на руски)
  15. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228 – 229. (на руски)
  16. Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, стр. 81 – 82.
  17. Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 140.
  18. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 158 – 159.
  19. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.88.
  20. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
  21. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 157 – 158.
  22. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 50.
  23. Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 51 – 52.
  24. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
  25. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 55.
  26. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 216.
  27. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 217.
  28. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 218.
  29. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  30. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
  31. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  33. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 125
  34. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.108
  35. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.196
  36. Sarakatsani Folklore Museum – Serres. // Museums of Macedonia. Посетен на 14 януари 2018.
  37. Το Μουσείο. // Λαογραφικό Μουσείο Σαρακατσάνων. Посетен на 14 януари 2018.
  38. а б Λαογραφικά Μουσεία. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 19 януари 2018. Архив на оригинала от 2014-08-18 в Wayback Machine.
  39. Λαογραφικό Μουσείο Βλάχων. // Σύλλογος Βλάχων Ν. Σερρών. Посетен на 14 януари 2018.
  40. Archaeological Museum Serres. // Museums of Macedonia. Посетен на 11 май 2014 г.
  41. Ecclesiastical Museum – Serres. // Museums of Macedonia. Посетен на 13 януари 2018. Архив на оригинала от 2016-06-05 в Wayback Machine.
  42. Εκκλησιαστικό Κειμηλιαρχείο Σερρών. // Μακεδονική Κληρονομιά – Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα. Посетен на 13 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-13 в Wayback Machine.
  43. Hadzilia Folklore and Ethnological Museum – Serres. // Museums of Macedonia. Посетен на 19 януари 2018.
  44. „Списък на побратимени градове“, архив на оригинала от 13 април 2016, https://web.archive.org/web/20160413180955/http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls, посетен 13 април 2016 
     Портал „Македония“         Портал „Македония