Сержант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сержант / Старшина I степен
(ОP-6) на БА
сержант
от БА
сержант
от BBC
старшин I степен
от ВМС

Сержант (във флота: старшина I степен) (на френски: sergent; на латински: serviens, служещ) е военно звание на най-младши командир (подофицер) в състава на военните сили на много страни.

Военни звания
младши:
Младши сержант

Сержант
старши:
Старши сержант

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път се споменава за сержант през XI век в Англия. По това време сержанти са назовавани специални землевладелци, служещи при рицарите.

През XII век в Англия сержанти също така наричали служещи, които изпълнявали полицейски функции.

На по-късен етап сержант се използва от XV век във Франция, а след това и в германската и английската армия.

В средните векове в западноевропейските наемни и постоянни армии съществували няколко вида сержантски длъжности:

  • сержант на рота;
  • сержант на полк (или сержант-майор) – по-късно се превръща в майор;
  • генерал-сержант-майор – по-късно преименуван в генерал-майор.

В Българската армия сержант (във ВМС – старшина I степен) е второто поред звание сред сержантския състав. В миналото се е използвало еквивалентното звание подофицер в съществуващата система от Военни звания на Българската войска в Царство България от 1878 до 1946 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, 26 февруари 2010 г., чл. 138