Серменин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серменин
Серменин
— село —
Серменин в 1931 г.
Серменин в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2197° с. ш. 22.3475° и. д.
Серменин
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 483 m
Население (2002) 18[1] души
Пощенски код 1483
Серменин в Общомедия

Серменин с по-стара форма Серменлия (на македонска литературна норма: Серменин, на мъгленорумънски: Sirminina) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, в подножието на връх Флора. От общинския център град Гевгели (Гевгелия) Серменин е отдалечено на 28 километра в северозападна посока.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Серменин е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Георги“ е издигната в 1834 година и обновена в края на века от Андон Китанов.[4][5] Кузман Шапкарев пише през 1870 година, че селото има 50-60 български къщи, църква и училище, в което се преподава на гръцки. По това време жителите на Серменин се борят в местното училище да се преподава на български език.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сурмени (Surméni), Мъгленска епархия, живеят 900 гърци.[7] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Серменик (Sermenik) има 50 домакинства и 220 жители власи.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета, в който влиза цялото население на селото.[10] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[11].

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Серменина е посочено като село с 480 жители власи християни.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сирменин (Sirmenin) има 648 българи екзархисти и работи българско училище.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 29 души от Серменин се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 18 жители.[15]

Националност Всичко
македонци 16
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Нишко Чергана.
Тодор Чочков.
Родени в Серменин
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Янев (? – 1904), български революционер, деец ВМОРО, убит през 1904 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Ване Петров Моратов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Ванчо Пъркев (1921 – 1943), комунистически партизанин, народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (1893 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Мичков Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Петков Чочков, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър, Георги и Петър Поппецеви, български революционери, дейци на ВМОРО[9][16]
  • Flag of Bulgaria.svg Нишко Чергана, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Петров - Коджабашиев (1830 – 1928), български духовник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Чочков (1887 – ?), гевгелийски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Илиев Шулев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Чочков (1883 – 1907), учител, воденски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Георгиев Капиданчев, български революционер, деец на ВМОРО[9][16]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Проданов (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през май 1906 година в местността Равната бука край Кованец[16]
Починали в Серменин
  • Flag of Bulgaria.svg Динка Хаджитанов, български революционер от Гевгели, четник на ВМОРО, загинал на 30 декември 1905 година в местността Пенчо край Серменин[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Динев Велков, български революционер от Стояково, четник на ВМОРО, убит край Серменин[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов Маджаров (Маждраков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Чане Гюпчето (? – 1905), български революционер от Ореховица, деец на ВМОРО, убит на 30 ноември 1905 година в местността Пенга край Серменин[20]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27.
  3. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. Цркви во Негорската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  6. в. „Македония“, 4, № 55, 4 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 129.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  8. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 170-171.
  9. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  10. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  11. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  13. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 877.
  15. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  16. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  17. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 80, 82.
  18. а б „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 131, ISBN 9549514560
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а; а.е. 315, л. 79
  20. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 9549514560


     Портал „Македония“         Портал „Македония