Сярска декларация
| Декларация по разрешаването на Македонския въпрос от дейците на бившата Сярска революционна организация | |
| Декларация по разрѣшаването на Македонския въпросъ отъ дѣйцитѣ на бившата Сѣрска революционна организация | |
 | |
| Автор | Сярска група |
|---|---|
| Първо издание | 1918 г. София, България |
| Оригинален език | български |
| Жанр | политически памфлет |
| Декларация по разрешаването на Македонския въпрос от дейците на бившата Сярска революционна организация в Общомедия | |
„Декларацията по разрешаването на Македонския въпрос от дейците на бившата Сярска революционна организация“ е политическа програма, издадена през 1918 година от дейци на Сярската група във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, с която те се обявяват против подялбата на Македония.[1] На базата на принципите, заложени в декларацията се създава Временното представителство на обединената бивша ВМОРО.[2]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Декларацията е издадена през ноември 1918 година, след капитулацията на България на 29 септември 1918 г. и реокупацията на по-голямата част от Македония от гръцки и сръбски войски. С нея серчани се отказват от военновременните позиции за присъединяване на Македония към България - позиция, която известно време продължава да се защитава от десницата в емиграцията около Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[1]
В декларацията серчани се обявяват против идеите за разделение на Македония, против балканския национализъм водещ до стремеж към завладяване на нови територии. На тяхно място се издига „старото знаме на македонската автономия, знаме на балканския сговор и на бъдещото балканско братство“. Според тях Македония трябва да се възстанови в нейните географски граници, като основа са Солун, Вардарската долина, Скопие и Битоля, които трябва да имат „своя естествен географски и стопанско-икономически хинтерланд“.[1] Според серчани Македония може да допринесе за умиротворяването на Балканския полуостров, тъй като тя като географска единица ще е „солидарно вложен капитал“ на балканските народи, което единствено ще ги сплоти „за живот и мир, искрено сътрудничество и честита бъднина“. Така Македония ще е двигател за създаването и стожер на бъдещата Балканска федерация.[3]
Бъдещата многонационална държава ще се управлява „по образеца на Швейцарската федеративна република, при пълна и еднаква свобода за всички националности в просветно, черковно, политическо и културно-икономическо отношение“.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 81.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 79.
