Серски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серски манастир
Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών
Serres Monastery Panorama.jpg
Общ изглед
Местоположение в Сяр
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Сяр
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Серска и Нигритска
Време на изграждане 1270 – 1275 г.
Съвременно състояние действащ женски манастир
Серски манастир в Общомедия

Серският манастир „Свети Йоан Предтеча“ (на гръцки: Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών) е женски манастир в Егейска Македония, Гърция. Манастирът е разположен на десет километра североизточно от град Сяр (Серес) в подножието на планината Змийница (Меникио). В духовно отношение е подчинен на Серската и Нигритска митрополия на Църквата на Гърция.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Серският манастир на османска пощенска картичка

Манастирът е основан между 1270 и 1275 година от Йоаким, по-късно епископ на Зъхна.[3]

В манастира е погребан цариградският патриарх Генадий II Схоларий, който на старини се оттегля в манастира и почива тук през 1473 година.[4] Гробът му е в католикона на манастира.[5]

В 1630 година манастирът е изписан от зографи от Линотопската художествена школа.[6]

Предполага се, че иконостасът на църквата е дело на дебърския майстор Петър Филипов.[7]

Според османски регистър от 1568-1569 година манастирът притежава шест овощни градини, две маслинени горички, 7 воденици, три чифлика, къщи и 18 магазина в Сяр, както и няколко къщи, овощни градини, маслинени горички и и зимни пасбища (къшлаци) в района на Зъхна, Солун и Сидерокапса.[8]

През 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава обителта и констатира в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че монасите зад гръцкия си език, прикриват своя българския произход. Манастирската библиотека е добре уредена, но славянските книги са изгорени. По това време манастирът е ставропигиален, а богослужението се извършва на гръцки език.[9]

Много от монасите на манастира в миналото са българи, а в манастирското училище се учат българчета от околните села. Затова българите го смятат за свой и го даряват. Тук между монасите най-рано се пробужда българското народностно съзнание в Серско и ненапразно серският митрополит Неофит го нарича „огнище на панславизма“. Според същия владика „3/4 от отците подвизаващи се в речения монастир са българогласни, а едва 1/4 от тях са останалите гърци“.[10] През XIX век манастирът играе роля на едно от най-важните духовни средища в Източна Македония.[11]

Към 1870 година по решение на гръцкия силогос директорът на главното гръцко училище в Сяр се замонашва под името Христофор с цел да контролира привържениците на българската идея в манастира. Той организира обучението на гръцки език и в гръцки дух на българчета от околните села и се противопоставя на игумена Дионисий от Горно Броди.[12] В писмо от 26 януари 1873 година до патриарх Антим VI Константинополски монасите в манастира заявяват намерението си да се придържат твърдо към елинизма и като „доказателство за максималния си филелинизъм привеждат факта, че в манастира работи гръцко училище, „в което учат над 40 деца от околните български села“[13]

Серският манастир, гравюра от Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864. на архимандрит Исая Серски

В 1878 година митрополит Натанаил Серски заточва проигумена на манастира Дионисий и заплашва игумена Теодосий, като според вестник „Марица“ и двамата били добри българи.[14] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за манастира:

В манастира живеят 60 монаси и 60 души манастирска прислуга. Голямата църква на манастира е построена с даренията на християните българи от околните села.[15]

Според Георги Стрезов към 1891 година числото на монасите в манастира „Св. Иван Предтеча“ (Маргарит) е 25. „В манастира има и едно от най-старите гръцки училища... Калугерите не търпят името българин...“[16]

Според Антон Попстоилов през 1916 година в манастирската библиотека се съхраняват четири пергаментови хрисовула на гръцки език от Андроник II и Андроник III Палеолог, 100 пергаментови ръкописа с религиозно съдържание, 200 хартиени ръкописа, няколко кондики, много старопечатни книги, преписи на султански фермани, препис на хрисовул от Стефан Душан, два хронографа от 1611 и 1626 година и други на брой 1500 екземпляра. Между ръкописите в манастира не се съхранява нито един славянски ръкопис.[17]

На 13 декември 2010 година в манастира избухва стихиен пожар, причинявайки щети на стойност 2000 000 евро.[18]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Βουρουτζίδης, Χαράλαμπος. Μονή Τιμίου Προδρόμου. // Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 12 май 2014.
  2. Δαδάκη, Σταυρούλα. Μονή Τιμίου Προδρόμου. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  3. Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 178.
  5. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 50. Посетен на 25 юни 2014.
  6. Στρατή, Αγγελική. Νέα στοιχεία για τη δραστηριότητα των ζωγράφων από το Λινοτόπι στην Ιερά Μονή Τιμίου Προδρόμου Σερρών. // Μακεδονικά (Τόμος 34). 2005. e-ISSN:2241-2018. σ. 331. Посетен на 10 септември 2015.
  7. Ќорнаков, Димитар. Петре Гарката. Скопје, НИП Ѓурѓа, 1997. с. 10 - 13.
  8. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 121.
  9. Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, с. 122.
  10. Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1986, (фототипно издание), стр.368.
  11. Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893. София, 1969, стр. 451.
  12. Райкова, Ана. Стефан Веркович и българите. Доклади до сръбското правителство (1868-1875), София, 1978, с. 167-171.
  13. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014. εν η σπουδάζουσιν εκ των πέριξ Βουλγαροφώνων χωριών υπέρ τους 40 μαθηταί
  14. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  15. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 61.
  16. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 835.
  17. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 320.
  18. Σέρρες: Τα 2 εκατομμύρια ευρώ αγγίζουν οι ζημιές από την πυρκαγιά στο μοναστήρι
     Портал „Македония“         Портал „Македония