Серско българско педагогическо училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Серско българско педагогическо училище
Bulgarian pedagogical school man from Syar.JPG
Ученици и преподаватели от Серско българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал)
Информация
Седалище Сяр, Османска империя
Основаване 1895
Основател Българска екзархия
Закриване 1913
Вид гимназия
Директор Филип Манолов
Серско българско педагогическо училище в Общомедия

Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония. Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Учебното заведение е наследник на откритото през 1888 година мъжкото четвъртокласно училище в Сяр.[1] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо. Така IV клас става временен педагогически курс с 21 ученика, а през следващата учебна 1896 – 1897 година вече има редовен I педагогически курс 32 ученика.[2]

Девическо училище[редактиране | редактиране на кода]

В града за кратко просъществува и девическо училище. В 1898 - 1899 година серското българско девическо училище е преместено от крайния квартал Каменица във Вароша.[3] Според годишния отчет на третокласното девическо и основното смесено училище за 1900 – 1901 година учители в него в началото на годината са Никола Бояджиев, Стоян Иванов и Никола Цицов, а учителки – Неделя Апостолова, Райна Бояджиева и Мария Попкостова. След известни размествания окончателно учители са:[4]

В училището има 15 ученички – 2 от Сяр, 1 от Серско, 2 от Разлога, 1 от Неврокопско, 3 от Мелнишко, 1 от Драмско, 3 от Демирхисарско, 1 от Дойранско и 1 от Солунско. Две са свещенически дъщери, 10 занаятчийски, 2 търговски и 1 надничарска. 12 от ученичките са стипендиантки на Екзархията за престоя им в пансиона. Бюджетът на училището е 321,38 лири – 228 за заплати на учители, 23,38 за заплати на прислужниците и 70 за наем, отопление и други.[5]

1900 – 1901 г.[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство на Борис Гайгуров за завършване на Серското българско педагогическо училище, 1900

В учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Серско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[6] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.

Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[6] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2 137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[7]

1901 – 1902[редактиране | редактиране на кода]

Поради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[8]

Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[9] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Серско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[10] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[11]

1905 - 1913[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.[13].

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели в Серско българско педагогическо училище[редактиране | редактиране на кода]

Учители в Серското педагогическо училище. Прав в центъра Георги Баждаров
Празнуване на деня на „Св. Св. Кирил и Методий“ в Сяр през 1911 година
Ученици от Серското педагогическо училище през 1903 година.

Възпитаници на Серско българско педагогическо училище[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 159 – 160.
  2. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 55.
  3. Погледъ върху дѣятелностьта на Българската екзархия 1877-1902 г. : (По поводъ на 25-годишния юбилей на Н. Блаженство Българския Екзархъ Йосифа I.), Leipzig: Centralbuchdruckerei, 1902, стр. 139.
  4. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 116.
  5. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 117.
  6. а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 118.
  7. а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 119.
  8. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 9540721407. с. 120.
  9. а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 121.
  10. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 122.
  11. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 124.
  12. Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 495.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.37
  14. Илюстрация Илинден, 1943, бр.145 – 146, стр.21
     Портал „Македония“         Портал „Македония