Серхио Рамирес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серхио Рамирес
Sergio Ramírez
Серхио Рамирес, 2018 г.
Серхио Рамирес, 2018 г.
Роден 5 август 1942 г. (79 г.)
Професия писател, политик
Националност  Никарагуа
Активен период 1963 -
Жанр драма, криминален роман, исторически роман, детска литература, мемоари, документалистика
Награди Кавалер на ордена на Изабел Кастилска Офицерски кръст на ордена „За заслуги към ФРГ“ Голям кръст на ордена на „Слънцето на Перу“, Перу Кавалер на ордена на Големия кръст на Свети Реймунд от Пенафорт, Испания Офицер на Френския орден на изкуството Кавалер на Френския орден на изкуството
Политика
Партия СФНО
Вицепрезидент на Никарагуа
на поста 10 януари 1985 г. – 25 април 1990 г.
Съпруга Гертрудис Гереро (1964 – )
Деца 3
Подпис Sergio Ramírez Mercado (Signature).svg
Уебсайт www.sergioramirez.com
Серхио Рамирес в Общомедия

Серхио Рамирес (на испански: Sergio Ramírez) е никарагуански политик, интелектуалец, журналист и писател на произведения в жанра публицистика, драма, исторически роман, криминален роман, детска литература, биография и документалистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Серхио Рамирес Меркадо е роден на 5 август 1942 г. в Масатепе, Никарагуа. Следва право в Националния автономен университет на Никарагуа в Леон, който завършва през 1964 г. със златен медал за най-добър студент. Като студент, през 1960 г. основава списание „Ventana“, оглавява едноименното литературно движение, и участва в гражданската съпротива на студентите срещу диктатурата.

През 1964 г. с жени Гертрудис „Тулита“ Гереро, с която имат три деца – Серхио, Мария и Дорел. Живее със семейството си в Манагуа.

След дипломирането си работи в списание „Ventana“. После заминава в Коста Рика и работи в Конфедерацията на централноамериканските университети (CSUCA), където през 1968 г. и през 1976 г. е избиран за генерален секретар. В периода 1972 – 1975 г. посещава университета в Канзас и учи в Западен Берлин.

През 1977 г. Серхио Рамирес става ръководител на „Групата на дванадесетте“, група от видни интелектуалци, свещеници, бизнесмени и членове на гражданското общество, които публично заявяват подкрепата си за Сандинисткия фронт за национално освобождение (СФНО) в борбата му за сваляне на управлението на президента Анастасио Сомоса Дебайле. Групата е принудена да отиде в изгнание в Коста Рика, а завръщането им е едно от ключовите събития, предвещаващи края на правителството на Сомоса. С триумфа на Сандинистката революция през 1979 г., той става част от Хунтата на Правителството на националното възстановяване, където председателства Националния съвет по образованието. Избран е за вицепрезидент на Никарагуа през 1984 г. и полага клетва през 1985 г.

Въпреки че СФНО губи властта от коалицията Национален съюз на опозицията, оглавявана от Виолета Чаморо през 1990 г., той продължава да служи като лидер на сандинисткия блок в Националното събрание до 1995 г., когато участва в основаването на социалдемократичната партия Сандинистко обновително движение поради различия с други лидери на СФНО, като бившия президент Даниел Ортега, по въпросите на демократичните реформи. Оттогава е ретроспективно критичен към някои сандинистки политики, които смята, че са обърнали страната срещу СФНО. През 1996 г. прави неуспешна кандидатура за президент, след което окончателно се оттегля от от политиката.

Започва литературната си кариера като писател на разкази. Първият му разказ „Студентът“ е публикуван през 1960 г. в списание „Ventana“. Първата му книга, сборникът с разкази „Cuentos“ (Истории), е издадена през 1963 г. Първият му роман „Огнено време“ е издаден през 1967 г. Оттогава редува литературните си изяви с есета и публицистика.

През 1988 г. е издаден романът му „Божие наказание“. Той представя живота и борбата на члена на Гватемалска лейбъристка партия Оливерио Кастанеда де Леон, който е убит на 23 години на 20 октомври 1978 г. в центъра на Гватемала. Книгата получава международната награда „Дашиъл Хамет“ за криминална литература.

Международният му успех идва с романа „Margarita, está linda la mar“ (Маргарита, морето е красиво) от 1998 г. за който получава наградата „Алфагуара“.

През 2014 г. получава международната награда „Карлос Фуентес“ за литературно творчество на испански език от правителството на Мексико, а през 2017 г. получава най-престижната награда в испаноезичната литература – наградата „Мигел де Сервантес“ за цялостното си творчество.

През юни 2021 г. е принуден да отиде в изгнание по време на репресиите срещу опозицията в навечерието на общите избори в Никарагуа през 2021 г., а през септември правителството издава заповед за ареста му с обвинение в „разпалване на омраза“ и „заговор“, и в получаване на средства от фондацията „Луиса Меркадо“, работеща в сферата на културата.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Tiempo de Fulgor (1967)
    Огнено време, изд.: „Народна култура“, София (1983), прев. Сибила Димова
  • Te dio miedo la sangre? (1977)
  • Castigo Divino (1988) – международна награда „Дашиъл Хамет“
    Божие наказание, изд. „Матком“ (2020), прев. Любка Славова
  • Un Baile de Máscaras (1995) – френска награда „Лор Батайон“ за най-добър чуждестранен роман
  • Margarita, está linda la mar (1998) – награда „Алфагуара“
  • Sombras nada más (2002)
  • Mil y una muertes, (2004)
  • La fugitiva (2011)
  • Sara, novela (2015)

Серия „Долорес Моралес“ (Dolores Morales)[редактиране | редактиране на кода]

  1. El cielo llora por mí (2009)
  2. Ya nadie llora por mi (2017)
    Вече никой не плаче за мен, изд. „Тонипрес“ (2021), прев. Ангелина Димитрова
  3. Tongolele no sabía bailar (2021)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Cuentos (1963)
  • De tropeles y tropelías (1972)
  • Charles Atlas también muere (1976)
  • Clave de Sol (1992)
  • Cuentos Completos (1997)
  • Catalina y Catalina (2001)
  • Juego Perfecto (2008)
  • Flores oscuras (2013)
  • A la mesa con Rubén Darío (2016)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • El Reino Animal (2006)
  • La jirafa embarazada (2013)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sergio Ramírez“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература