Сеславски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сеславски манастир
„Свети Николай“
Църквата на манастира - август 2012 г.
Църквата на манастира - август 2012 г.
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6976° с. ш. 23.3236° и. д.
Вид Православен манастир
Местоположение Flag of Bulgaria.svg кв. Сеславци, София, България
Изграждане XIV - XVI век
Съвременно състояние Недействащ

Сеславският манастир „Свети Николай е недействащ български православен манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в Софийската планина, над софийския квартал Сеславци. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е манастирът да е бил основан по време на второто българско царство. В началото на XIX в. е бил разрушен от кърджалии и повторно възстановен през 1832 г.[1]

След 9 септември 1944 г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран (изнасян в СССР) и поради ограничения достъп на външни лица бързо запада. След демократичните промени, въпреки заявените намерения от разни институции и организации, манастирът не е възстановен или обитаван, а продължава да се руши. Понастоящем се стопанисва от кметството на с. Сеславци и е затворен за посетители поради риск от вандалски прояви.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период.

Църквата, чието изграждане се отнася към XV - XVI век, е еднокорабна и едноабсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор[2]. Открити са 3 живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил. Възможно е автор на този слой от стенописите да е предвъзрожденският книжовник и зограф йеромонах Пимен Зографски[3]. Стенописта е характерна със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светци-отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и старозаветни пророци.

Под жилищната сграда има двуделно скривалище, за което се предполага, че е било свързано със съседната крепост Калето.

Вътрешността на църквата, видяна от прозореца на абсидата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Водач за българските планини - Бележити планински манастири
  2. Манова, Екатерина. Българска стенопис XVI-XVII век, София 1985, с. 23-25
  3. Тодоров, Георги. Дълбокото възраждане на България - Православие БГ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]