Сеславски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сеславски манастир
„Свети Николай“
St Nicholas Seslavtsi.jpg
Църквата на манастира, август 2012 г.
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сеславци
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Софийско
Време на изграждане XIV – XVI век
Съвременен статут недействащ, паметник на културата
Сеславски манастир
„Свети Николай“
в Общомедия

Сеславският манастир „Свети Николай“ е недействащ български православен манастир.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Разположен в Софийската планина, над софийския квартал Сеславци. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е манастирът да е бил основан по време на второто българско царство. В началото на XIX в. е бил разрушен от кърджалии и повторно възстановен през 1832 г.[1]

След 9 септември 1944 г. манастирът попада на територията на държавен рудник за добив на уран (изнасян в СССР) и поради ограничения достъп на външни лица бързо запада. След демократичните промени, въпреки заявените намерения от разни институции и организации, манастирът не е възстановен или обитаван, а продължава да се руши. Понастоящем се стопанисва от кметството на с. Сеславци и е затворен за посетители поради риск от вандалски прояви.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от храма

По площ е най-големият християнски храм в района на София от ранния османски период.

Църквата, чието изграждане се отнася към XV – XVI век, е еднокорабна и едноабсидна с полуцилиндрично засводяване и притвор[2]. Открити са 3 живописни пласта, като най-добре запазена е стенописта от 1616 г., от времето на игумена йеромонах Даниил. Възможно е автор на този слой от стенописите да е предвъзрожденският книжовник и зограф йеромонах Пимен Зографски[3]. Стенописта е характерна със сцените от живота и чудесата на Христос, както и от живота на Света Богородица, представени са светци-отшелници Иван Рилски и Йоаким Сарандапорски и старозаветни пророци.

Под жилищната сграда има двуделно скривалище, за което се предполага, че е било свързано със съседната крепост Калето.

Вътрешността на църквата, видяна от прозореца на абсидата

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Водач за българските планини - Бележити планински манастири
  2. Манова, Екатерина. Българска стенопис XVI-XVII век, София 1985, с. 23-25
  3. Тодоров, Георги. Дълбокото възраждане на България - Православие БГ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България