Сетина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сетина
Σκοπός
— село —
Панорама на селото със „Свети Николай“
Панорама на селото със „Свети Николай“
Гърция
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Западна Македония
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Леринско
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина859 m
Население103 души (2021 г.)
Сетина в Общомедия

Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Руини на Самуиловата крепост в Сетина
„Свети Николай“

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[11]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[13]

В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[15] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[16]

В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[17]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[18]

В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[19]

Прекръстени с официален указ местности в община Сетина на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Грамадата[20] Γκραμάδατα Врахи Βράχοι[21] връх в Нидже на С от Сетина (845 m)[20]
Вареницата[20] Βαρενίτσατα Асвестотопос Άσβεστότοπος[21] връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1020 m)[22]
Мала Висина[20] Μικρή Βύσιμα Ипсома Ύψωμά[21] връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1271 m)[23]
Лесна[20] Λέσνα Лякорда Λιακόρδα[21] местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Лозницата[20] Λοσνίτσατα Климатриес Κληματαριές[21] местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Голио рид[20] Γκόλιο Ρήτ Адендрон Άδενδρον[21] рид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20]
Мушанка[20] Μουσάνκα Толорема Θολόρεμα[21] река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20]
Бела река[20] Μπέλα Ρέκα Аспрорема Άσπρόρεμα[21] река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20]
Делова чешма Ντέλοβα Τσέσμα Крия Вриси Κρύα Βρύση[21]
Джаулата[22] Τσοούλατα Агнанди Άγνάντι[21] местност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия[22]
Джумерика[20] Τζουμερίκα Риганотопос Ρηγανότοπος[21] местност в Малка Нидже на И от Сетина[20]
Шопо[23] Σιόπο Василиу Пискаци Βασιλ. Πισκάτση[21] връх в Малка Нидже на И от Сетина[20]
Говедарнико[20] о Γκοβεδάρνικο Геладострома Γελαδόστρωμα[21] местност в Нидже на ИСИ от Сетина[20]
Каландо[20] Καλάντο ту Даляни τού Νταλιάνη[21] река в Нидже на И от Сетина[20]
Висок камен[20] Βισοκ Καμεν Рахи Ράχη[21] местност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия[20]
Кърлък[20] Καρλούκι Целингата Τσελιγκάτα[21] местност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия[20]
Кърлък[20] Καρλιγκι Страво Στραβό[21] гора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган[20]
Стърванка[20] Στερβάνκα Одондото Όδοντωτό[21] гранична местност в Нидже на С от Сетина[20]
Чаулата[20] Τσαούλατα Агнанди Άγνάντι[21] връх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m)[20]
Попои Нивие[20] Πόπο Νίβιε Папахорафо Παπαδοχώραφο[21] връх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия[20]
Цикуричка[20][22] Κικούρτσικα Неон Рема Νέον Ρέμα[21] река в Нидже на СИ от Попадия,[22] извирща под връх Цекури[20]
Дерщелка[20] или Дрещелка Ντρέστελκα Рема Фармаки Ρέμα Φαρμάκη[21] гранична местност в Нидже на С от Попадия[20]
Нището[20] Νίστετο Палиохори Παλιοχώρι[21] местност в Нидже на С от Сетина[20]
Гарван[20] Γκάρβαν Коракия Κοράκια[21] местност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия[20]
Мечкина дупка[20] Μέτζινα Ντούπκα Аркудоспилия Άρκουδοσπηλιά[21] граничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m)[20]
Ушите Ούσιτε Автия Αύτιά[21]
Страчика[20] Στράτσικα Враходес Βραχώδες[21] местност в Нидже на С от Попадия[20]
Балкучица[20] Μπαλκούτσιτσα Македоники Пакия Μακεδον. Πάκια[21] местност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия[20]
Камино[20] Κάμινο Петровуно Πετρόβουνο[21] връх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган[20]
Бачо[20] Μπάτσο Антотирия Άνθοτύρια[21] местност в Нидже на И от Попадия[20]
Стар Бачо[20] Παλιομπάτσο Антотирия Άνθοτύρια[21] местност в Нидже на И от Попадия[20]
Преброявания
  • 1981 - 137 души
  • 2001 - 356 души
  • 2011 - 114 души

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[24]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сетина
  • Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[25]
  • Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[26]
  • Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[27]
  • Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[28]
  • Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
  • Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[30]
  • Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[29]
  • Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
  • Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[26]
  • Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[31]
  • Ило Лазов Айтов, български революционер от ВМОРО[29]
  • Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[30]
  • Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[30]
  • Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[29]
  • Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
  • Михаил Пискачов (? – 1944), гръцки комунист[32]
  • Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония
  • Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
  • Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[29]
  • Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
  • Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
  • Спасе Христов Груев, български революционер от ВМОРО[34]
  • Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[29]
  • Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[30]
  • Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[26]
  • Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[35]
Починали в Сетина
  • Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
Други
  • Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Maplandia.com, Skopos Map
  3. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
  4. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  6. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  7. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  14. ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  16. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
  18. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  19. ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  22. ↑ а б в г д Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  23. ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  24. ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  25. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
  26. ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  27. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  29. ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  30. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  31. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
  32. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
  33. ↑ а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  34. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  35. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сетина&oldid=12188512“.