Сетина
| Сетина Σκοπός | |
| — село — | |
 Панорама на селото със „Свети Николай“ | |
  Сетина  Сетина  Сетина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 859 m |
| Население | 103 души (2021 г.) |
| Сетина в Общомедия | |
Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[11]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[13]
В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[15] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[16]
В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[17]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[18]
В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[19]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Грамадата[20] | Γκραμάδατα | Врахи | Βράχοι[21] | връх в Нидже на С от Сетина (845 m)[20] |
| Вареницата[20] | Βαρενίτσατα | Асвестотопос | Άσβεστότοπος[21] | връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1020 m)[22] |
| Мала Висина[20] | Μικρή Βύσιμα | Ипсома | Ύψωμά[21] | връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[20] (1271 m)[23] |
| Лесна[20] | Λέσνα | Лякорда | Λιακόρδα[21] | местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20] |
| Лозницата[20] | Λοσνίτσατα | Климатриес | Κληματαριές[21] | местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20] |
| Голио рид[20] | Γκόλιο Ρήτ | Адендрон | Άδενδρον[21] | рид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[20] |
| Мушанка[20] | Μουσάνκα | Толорема | Θολόρεμα[21] | река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20] |
| Бела река[20] | Μπέλα Ρέκα | Аспрорема | Άσπρόρεμα[21] | река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[20] |
| Делова чешма | Ντέλοβα Τσέσμα | Крия Вриси | Κρύα Βρύση[21] | |
| Джаулата[22] | Τσοούλατα | Агнанди | Άγνάντι[21] | местност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия[22] |
| Джумерика[20] | Τζουμερίκα | Риганотопос | Ρηγανότοπος[21] | местност в Малка Нидже на И от Сетина[20] |
| Шопо[23] | Σιόπο | Василиу Пискаци | Βασιλ. Πισκάτση[21] | връх в Малка Нидже на И от Сетина[20] |
| Говедарнико[20] о | Γκοβεδάρνικο | Геладострома | Γελαδόστρωμα[21] | местност в Нидже на ИСИ от Сетина[20] |
| Каландо[20] | Καλάντο | ту Даляни | τού Νταλιάνη[21] | река в Нидже на И от Сетина[20] |
| Висок камен[20] | Βισοκ Καμεν | Рахи | Ράχη[21] | местност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия[20] |
| Кърлък[20] | Καρλούκι | Целингата | Τσελιγκάτα[21] | местност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия[20] |
| Кърлък[20] | Καρλιγκι | Страво | Στραβό[21] | гора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган[20] |
| Стърванка[20] | Στερβάνκα | Одондото | Όδοντωτό[21] | гранична местност в Нидже на С от Сетина[20] |
| Чаулата[20] | Τσαούλατα | Агнанди | Άγνάντι[21] | връх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m)[20] |
| Попои Нивие[20] | Πόπο Νίβιε | Папахорафо | Παπαδοχώραφο[21] | връх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия[20] |
| Цикуричка[20][22] | Κικούρτσικα | Неон Рема | Νέον Ρέμα[21] | река в Нидже на СИ от Попадия,[22] извирща под връх Цекури[20] |
| Дерщелка[20] или Дрещелка | Ντρέστελκα | Рема Фармаки | Ρέμα Φαρμάκη[21] | гранична местност в Нидже на С от Попадия[20] |
| Нището[20] | Νίστετο | Палиохори | Παλιοχώρι[21] | местност в Нидже на С от Сетина[20] |
| Гарван[20] | Γκάρβαν | Коракия | Κοράκια[21] | местност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия[20] |
| Мечкина дупка[20] | Μέτζινα Ντούπκα | Аркудоспилия | Άρκουδοσπηλιά[21] | граничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m)[20] |
| Ушите | Ούσιτε | Автия | Αύτιά[21] | |
| Страчика[20] | Στράτσικα | Враходес | Βραχώδες[21] | местност в Нидже на С от Попадия[20] |
| Балкучица[20] | Μπαλκούτσιτσα | Македоники Пакия | Μακεδον. Πάκια[21] | местност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия[20] |
| Камино[20] | Κάμινο | Петровуно | Πετρόβουνο[21] | връх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган[20] |
| Бачо[20] | Μπάτσο | Антотирия | Άνθοτύρια[21] | местност в Нидже на И от Попадия[20] |
| Стар Бачо[20] | Παλιομπάτσο | Антотирия | Άνθοτύρια[21] | местност в Нидже на И от Попадия[20] |
- Преброявания
- 1981 – 137 души
- 2001 – 356 души
- 2011 – 114 души
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[24]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сетина
Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[25]- Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[26]
Вангел Малов (1909 – ?), деец на СНОФ, осъден на 12 година, освободен в 1959 година и емигрирал в Унгария-
Ване Бекаров (1898 – ?, Скопие), деец на СНОФ - Ване Гулев (1926 – ?), партизанин от ЕЛАС
- Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[27]
- Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[28]
- Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
- Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[30]
- Георги Гащаров (1897 – 1975, Скопие), член на СНОФ
- Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[29]
- Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
- Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[26]
- Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[31]
- Ило Лазов Айтов (1875 – ?), български революционер от ВМОРО,[29] участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Илия Димов Попадийски, сражавал се при Сталков гроб, Чукурот, Градището, Попадия и други, ранен в лявата ръка, след въстанието емигрира в Америка, върнал се в 1914 година
- Ило Пупков (5 май 1902, – 25 март 1983, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрант в Югославия
- Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[30]
- Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[30]
- Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[29]
- Коле Мишоков (1900 – 1985, Скопие), деец на СНОФ
- Кице Чокре, българин, православен, арестуван преди 1904 година, обвинен, че е „през месец май (14 май – 13 юни), когато заедно с другарите си вършел разбойничество, убил бекчиите Бекир и Омер“, затворен с решение на Наказателния апелационен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[32]
- Коле Петков Йованов (1897 - 1975, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрирал през август 1949 година в Югославия
- Коста Петков Йованов (1882 - 1974, Скопие), деец на СНОФ, емигран в Югославия
- Коста Талов (1927 – 2017), участник в Гражданската война, емигрант в Югославия
- Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
- Лазар Вангел Вичко, българин, арестуван в 1903 година, обвинен в „тайна преписка с българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[34]
- Лазо Божаров (1903 – 1987, Трубарево, Скопско), участник в Гражданската война
- Лашо Гудов (1900 – ?), гръцки комунист
- Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
- Мике Ташков Гащаров (1897 – ?), деец на СНОФ
- Михаил (Мики) Пискачов (? – 1944), гръцки комунист, в 1942 година влиза в КПГ, ятак на ЕЛАС, арестуван на 16 януари 1944 година от български войници и не се завръща[35]
Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония- Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[29]
- Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[33]
- Никола Танев Канзуров (1900 – ?), член на СНОФ
- Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[29]
- Ристо Малов (1895 – 1972, Скопие), член на СНОФ
- Ристо Танев Канзуров (1886 – 16 юли 1972, Скопие), член на СНОФ, емигрант в Югославия
- Русе Малов (1883 - 1973, Скопие), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Илия Димов Попадийски, след въстанието емигрира в Аржентина, върнал се в 1918 година, емигрирал във Федеративна Югославия по време на Гражданската война
- Спасе Христов Груев (1883 – 1966, Скопие), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Димов, емигрирал в Югославия в 1949 година[36]
- Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[29]
- Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[30]
- Стоян Тръпчевски (1928 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрант в Унгария, от 1955 година в Югославия
- Тане Канзуров, български революционер, куриер в четата на войводата Ильо Димов – Попадински през Илинденско-Преображенското въстание
- Тане Мацков (1900 – март 1970, Скопие), деец на ДАГ
- Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[26]
- Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[37]
- Починали в Сетина
- Марин Колев Илиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[38]
- Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
- Други
- Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Maplandia.com, Skopos Map
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Topografska Karta JNA 1:50 000.
- ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 150. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 95. (на македонска литературна норма)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 247 – 248. (на английски)
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 65, 66
| |||||||||||||||||||||||
