Сетина
Сетина Σκοπός |
|
---|---|
— село — | |
![]() Панорама на селото със „Свети Николай“ |
|
Страна |
![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 859 m |
Население | 114 души (2011 г.) |
Сетина в Общомедия |
Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина, Φλώρινα),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[12]
В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[15]
В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[16]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[17]
В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[18]
- Преброявания
- 1981 - 137 души
- 2001 - 356 души
- 2011 - 114 души
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[19]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сетина
Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[20]
Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[21]
Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[22]
Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[23]
Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[24]
Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[25]
Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[24]
Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[21]
Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[26]
Ило Лазов Айтов, български революционер от ВМОРО[24]
Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[25]
Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[25]
Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[24]
Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
Михаил Пискачов (? – 1944), гръцки комунист[27]
Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония
Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[28]
Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[24]
Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[28]
Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[24]
Спасе Христов Груев, български революционер от ВМОРО[29]
Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[24]
Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[25]
Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[21]
Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[30]
- Починали в Сетина
Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
- Други
Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Maplandia.com, Skopos Map
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ. // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
|