Сетина
|
Сетина Σκοπός |
|
|---|---|
| — село — | |
 Панорама на селото със „Свети Николай“ |
|
  Сетина  Сетина |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 859 m |
| Население | 356 души (2001) |
| Сетина в Общомедия | |
Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 356 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина, Φλώρινα)[2], между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[12]
В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити[13].
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[14]
В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски[15].
През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[16]
В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[17]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[18]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сетина
Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[19]- Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[20]
- Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[21]
- Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[22]
- Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[23]
- Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[24]
- Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[23]
- Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
- Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[20]
- Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[25]
- Ило Лазов Айтов, български революционер от ВМОРО[23]
- Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[24]
- Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[24]
- Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[23]
- Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
Михаил Пискачов (? – 1944), гръцки комунист[26]
Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония- Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[27]
- Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[23]
- Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[27]
- Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[23]
- Спасе Христов Груев, български революционер от ВМОРО[28]
- Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[23]
- Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[24]
- Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[20]
- Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[29]
- Починали в Сетина
- Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέτινα -- Σκοπός
- ↑ Maplandia.com, Skopos Map
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82 – 83.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
- ↑ Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
- ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ. // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). 1941. с. 12.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
| |||||||||||||||||||||||
Портал „