Сетина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сетина
Σκοπός
— село —
Панорама на селото със „Свети Николай“
Панорама на селото със „Свети Николай“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Лерин
Географска област Пелагония
Надм. височина 859 m
Население 356 души (2001)
Сетина в Общомедия

Сетина или Сетино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 356 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Николай“

Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина, Φλώρινα)[2], между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) - приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииСитина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[12]

В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити[13].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[14]

В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски[15].

През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[16]

В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[17]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сетина
  • Flag of Bulgaria.svg Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[19]
  • Flag of Greece.svg Михаил Писачов (? – 1944), гръцки комунист[20]
  • Flag of North Macedonia.svg Милто Мулев (р.1939), учен биолог от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Торбанов и Мицо, четници на Ламбо Василев и Дине Клюсов[21]
Починали в Сетина
  • Flag of Greece.svg Ристо Дончев (1921-1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σέτινα -- Σκοπός
  2. Maplandia.com, Skopos Map
  3. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
  4. Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727-728 (19.2.2008)
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171-172.
  6. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  7. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.93.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  9. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82-83.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
  11. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.
  12. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.
  13. Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56-59.
  14. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  15. Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63-74.
  16. Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  18. Официален сайт на бившия дем Вощарани.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001.
  20. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  21. Илюстрация Илинден, 1941, книга 129, стр. 12
     Портал „Македония“         Портал „Македония