Направо към съдържанието

Сетина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сетина
Σκοπός
— село —
Панорама на селото със „Свети Николай“
Панорама на селото със „Свети Николай“
Гърция
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Западна Македония
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Леринско
40.8674° с. ш. 21.643° и. д.
Сетина
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина859 m
Население103 души (2021 г.)
Сетина в Общомедия

Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
Руини на Самуиловата крепост в Сетина
„Свети Николай“

В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сетина е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[11]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сетина (Setina) има 816 българи екзархисти.[13]

В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[14]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сетина (Σέτινα), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 725 „православни гърци“.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[16] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[17]

В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[18]

През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[19]

В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[20]

Прекръстени с официален указ местности в община Сетина на 28 септември 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Грамадата[21]ΓκραμάδαταВрахиΒράχοι[22]връх в Нидже на С от Сетина (845 m)[21]
Вареницата[21]ΒαρενίτσαταАсвестотопосΆσβεστότοπος[22]връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[21] (1020 m)[23]
Мала Висина[21]Μικρή ΒύσιμαИпсомаΎψωμά[22]връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[21] (1271 m)[24]
Лесна[21]ΛέσναЛякордаΛιακόρδα[22]местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[21]
Лозницата[21]ΛοσνίτσαταКлиматриесΚληματαριές[22]местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[21]
Голио рид[21]Γκόλιο ΡήτАдендронΆδενδρον[22]рид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[21]
Мушанка[21]ΜουσάνκαТолоремаΘολόρεμα[22]река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[21]
Бела река[21]Μπέλα ΡέκαАспроремаΆσπρόρεμα[22]река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[21]
Делова чешмаΝτέλοβα ΤσέσμαКрия ВрисиΚρύα Βρύση[22]
Джаулата[23]ΤσοούλαταАгнандиΆγνάντι[22]местност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия[23]
Джумерика[21]ΤζουμερίκαРиганотопосΡηγανότοπος[22]местност в Малка Нидже на И от Сетина[21]
Шопо[24]ΣιόποВасилиу ПискациΒασιλ. Πισκάτση[22]връх в Малка Нидже на И от Сетина[21]
Говедарнико[21] оΓκοβεδάρνικοГеладостромаΓελαδόστρωμα[22]местност в Нидже на ИСИ от Сетина[21]
Каландо[21]Καλάντοту Даляниτού Νταλιάνη[22]река в Нидже на И от Сетина[21]
Висок камен[21]Βισοκ ΚαμενРахиΡάχη[22]местност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия[21]
Кърлък[21]ΚαρλούκιЦелингатаΤσελιγκάτα[22]местност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия[21]
Кърлък[21]ΚαρλιγκιСтравоΣτραβό[22]гора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган[21]
Стърванка[21]ΣτερβάνκαОдондотоΌδοντωτό[22]гранична местност в Нидже на С от Сетина[21]
Чаулата[21]ΤσαούλαταАгнандиΆγνάντι[22]връх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m)[21]
Попои Нивие[21]Πόπο ΝίβιεПапахорафоΠαπαδοχώραφο[22]връх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия[21]
Цикуричка[21][23]ΚικούρτσικαНеон РемаΝέον Ρέμα[22]река в Нидже на СИ от Попадия,[23] извирща под връх Цекури[21]
Дерщелка[21] или ДрещелкаΝτρέστελκαРема ФармакиΡέμα Φαρμάκη[22]гранична местност в Нидже на С от Попадия[21]
Нището[21]ΝίστετοПалиохориΠαλιοχώρι[22]местност в Нидже на С от Сетина[21]
Гарван[21]ΓκάρβανКоракияΚοράκια[22]местност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия[21]
Мечкина дупка[21]Μέτζινα ΝτούπκαАркудоспилияΆρκουδοσπηλιά[22]граничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m)[21]
УшитеΟύσιτεАвтияΑύτιά[22]
Страчика[21]ΣτράτσικαВраходесΒραχώδες[22]местност в Нидже на С от Попадия[21]
Балкучица[21]ΜπαλκούτσιτσαМакедоники ПакияΜακεδον. Πάκια[22]местност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия[21]
Камино[21]ΚάμινοПетровуноΠετρόβουνο[22]връх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган[21]
Бачо[21]ΜπάτσοАнтотирияΆνθοτύρια[22]местност в Нидже на И от Попадия[21]
Стар Бачо[21]ΠαλιομπάτσοАнтотирияΆνθοτύρια[22]местност в Нидже на И от Попадия[21]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 178 138 114 103

Забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[25]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Документ за възпоменателен медал „Илинден 1903“ на Мице Филипов Бейков от Сетина, 25 юли 1951 година
Родени в Сетина
  • Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[26]
  • Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[27]
  • Вангел Малов (1909 – ?), деец на СНОФ, осъден на 12 година, освободен в 1959 година и емигрирал в Унгария
  • Ване Бекаров (1898 – ?, Скопие), деец на СНОФ
  • Ване Гулев (1926 – ?), партизанин от ЕЛАС
  • Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[28]
  • Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[29]
  • Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[30]
  • Георги Василев Лякорда (1872 – след 1952), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[31]
  • Георги Гащаров (1897 – 1975, Скопие), член на СНОФ
  • Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[30]
  • Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
  • Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[27]
  • Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[32]
  • Ило Лазов Айтов (1875 – след 1952), български революционер от ВМОРО
  • Ило Пупков (5 май 1902, – 25 март 1983, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрант в Югославия
  • Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[33]
  • Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[33]
  • Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[30]
  • Коле Мишоков (1900 – 1985, Скопие), деец на СНОФ
  • Кице Чокре, българин, православен, арестуван преди 1904 година, обвинен, че е „през месец май (14 май – 13 юни), когато заедно с другарите си вършел разбойничество, убил бекчиите Бекир и Омер“, затворен с решение на Наказателния апелационен съд, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[34]
  • Коле Петков Йованов (1897 – 1975, Скопие), деец на СНОФ, войник на ДАГ, емигрирал през август 1949 година в Югославия
  • Коста Петков Йованов (1882 – 1974, Скопие), деец на СНОФ, емигран в Югославия
  • Коста Талов (1927 – 2017), участник в Гражданската война, емигрант в Югославия
  • Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[35]
  • Лазар Вангел Вичко, българин, арестуван в 1903 година, обвинен в „тайна преписка с българската бунтовническа организация“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[36]
  • Лазо Божаров (1903 – 1987, Трубарево, Скопско), участник в Гражданската война
  • Лашо Гудов (1900 – ?), гръцки комунист
  • Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
  • Мике Ташков Гащаров (1897 – ?), деец на СНОФ
  • Михаил (Мики) Пискачов (? – 1944), гръцки комунист, в 1942 година влиза в КПГ, ятак на ЕЛАС, арестуван на 16 януари 1944 година от български войници и не се завръща[37]
  • Милто Мулев (1939 – 2014), учен биолог от Република Македония
  • Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[30]
  • Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[35]
  • Никола Танев Канзуров (1900 – ?), член на СНОФ
  • Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[30]
  • Ристо Малов (1895 – 1972, Скопие), член на СНОФ
  • Ристо Танев Канзуров (1886 – 16 юли 1972, Скопие), член на СНОФ, емигрант в Югославия
  • Русе Малов (1883 – 1973, Скопие), български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Илия Димов Попадийски, след въстанието емигрира в Аржентина, върнал се в 1918 година, емигрирал във Федеративна Югославия по време на Гражданската война
  • Спасе Христов Груев (1883 – 1966, Скопие), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Димов, емигрирал в Югославия в 1949 година[38]
  • Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[30]
  • Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[33]
  • Стоян Тръпчевски (1928 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ, след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрант в Унгария, от 1955 година в Югославия
  • Тане Канзуров, български революционер, куриер в четата на войводата Ильо Димов – Попадински през Илинденско-Преображенското въстание
  • Тане Мацков (1900 – март 1970, Скопие), деец на ДАГ
  • Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[27]
  • Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[39]
Починали в Сетина
  • Марин Колев Илиев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[40]
  • Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
Други
  • Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Maplandia.com, Skopos Map
  3. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
  4. ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  6. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
  7. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
  9. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  11. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
  14. ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
  15. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 94. (на гръцки)
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
  18. ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
  19. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
  21. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  22. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
  23. 1 2 3 4 5 Topografska Karta JNA 1:50 000.
  24. 1 2 Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
  25. ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
  26. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
  27. 1 2 3 Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  28. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
  29. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
  30. 1 2 3 4 5 6 Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  31. ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 41. (на македонска литературна норма)
  32. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
  33. 1 2 3 Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  34. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 150. (на македонска литературна норма)
  35. 1 2 Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  36. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 95. (на македонска литературна норма)
  37. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 247 – 248. (на английски)
  38. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  39. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
  40. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 224, л. 65, 66
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сетина&oldid=13049826“.