Сетина
Сетина Σκοπός | |
---|---|
— село — | |
![]() Панорама на селото със „Свети Николай“ | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Лерин |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 859 m |
Население | 114 души (2011 г.) |
Сетина в Общомедия |
Сѐтина или Сѐтино (на гръцки: Σκοπός, Скопос, до 1926 година Σέτινα, Сетина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина, Φλώρινα), област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сетина се намира североизточно от Лерин (Флорина),[2] между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от югоизток. Селото е на Стара река (или Брод, на гръцки Геропотамос) – приток на Сакулева, десен приток на Черна.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]


В началото на XI век близо до мястото, където е днешното село, се издигат укрепени дворци на цар Самуил. През есента на 1017 г. крепостта е превзета и опожарена от византийския император Василий II. Скоро след това става битката при Сетина. В нея българският цар Иван Владислав се опълчва на византийците, но е разбит.[4] В хрисовул на Василий II от 1019 година Сетина е спомената като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година е отбелязано село Горна Сетина с 13 джизие ханета (домакинства).[6] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ситина като българско село.[7] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сатина (Satina), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[8] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Сетине (Setigne) има 50 домакинства със 140 жители българи.[9]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Сетина живеят 750 българи християни.[10] След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 816 българи екзархисти.[12]
В селото Марко Лерински организира комитет на ВМОРО в състав Ильо Димов – Попадински, Коста Божаров, Стефо Тръпчевски, Стефо Бейков, Ильо Мучов, Геле Гудов, Тане Канзуров, Фоти Ароманов и Кръсте Торбаков. Сетинци се включват в Илинденско-Преображенското въстание и дават няколко убити.[13]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цетина има 70 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е преименувано на Скопос.[15]
В Сетина е организиран се организира комитет на Федерация на комунистическата младеж на Гърция (ОКНЕ) от Йордан Витков, Атанас Груевски, Атанас Русевски, Михаил Писачов, Ване Канзуров и Георги Шилев, като след разкритие гръцката полиция през 1938 година арестува Йордан Витков, Атанас Русевски и Георги Шилев. По време на Итало-гръцка война от селото са мобилизирани 128 души, от които 8 са убити, а 10 са ранени. По време на окупацията на Гърция ръководител на местната организация на КПГ е Атанас Русевски.[16]
През март 1946 година съдът в Лерин съди 15 души от Сетина за участие в българската паравоенна организация Охрана.[17]
В 1981 година селото има 137 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен в разговорната реч на възрастните хора.[18]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Грамадата[19] | Γκραμάδατα | Врахи | Βράχοι[20] | връх в Нидже на С от Сетина (845 m)[19] |
Вареницата[19] | Βαρενίτσατα | Асвестотопос | Άσβεστότοπος[20] | връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[19] (1020 m)[21] |
Мала Висина[19] | Μικρή Βύσιμα | Ипсома | Ύψωμά[20] | връх в Малка Нидже на ЮЮИ от Сетина[19] (1271 m)[22] |
Лесна[19] | Λέσνα | Лякорда | Λιακόρδα[20] | местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[19] |
Лозницата[19] | Λοσνίτσατα | Климатриес | Κληματαριές[20] | местност в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[19] |
Голио рид[19] | Γκόλιο Ρήτ | Адендрон | Άδενδρον[20] | рид в Малка Нидже на ЮИ от Сетина[19] |
Мушанка[19] | Μουσάνκα | Толорема | Θολόρεμα[20] | река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[19] |
Бела река[19] | Μπέλα Ρέκα | Аспрорема | Άσπρόρεμα[20] | река в Малка Нидже на ЮИ от Сетина, ляв приток на Стара река[19] |
Делова чешма | Ντέλοβα Τσέσμα | Крия Вриси | Κρύα Βρύση[20] | |
Джаулата[21] | Τσοούλατα | Агнанди | Άγνάντι[20] | местност в Нидже на И от Сетина и на СЗ от Попадия[21] |
Джумерика[19] | Τζουμερίκα | Риганотопос | Ρηγανότοπος[20] | местност в Малка Нидже на И от Сетина[19] |
Шопо[22] | Σιόπο | Василиу Пискаци | Βασιλ. Πισκάτση[20] | връх в Малка Нидже на И от Сетина[19] |
Говедарнико[19]о | Γκοβεδάρνικο | Геладострома | Γελαδόστρωμα[20] | местност в Нидже на ИСИ от Сетина[19] |
Каландо[19] | Καλάντο | ту Даляни | τού Νταλιάνη[20] | река в Нидже на И от Сетина[19] |
Висок камен[19] | Βισοκ Καμεν | Рахи | Ράχη[20] | местност в Нидже на СИ от Сетина и на ЮЗ от Попадия[19] |
Кърлък[19] | Καρλούκι | Целингата | Τσελιγκάτα[20] | местност в Малка Нидже на СИ от Сетина и на ЮИ от Попадия[19] |
Кърлък[19] | Καρλιγκι | Страво | Στραβό[20] | гора в Малка Нидже на ИСИ от Сетина и на ЮИ от Попадия и на СЗ от Чеган[19] |
Стърванка[19] | Στερβάνκα | Одондото | Όδοντωτό[20] | гранична местност в Нидже на С от Сетина[19] |
Чаулата[19] | Τσαούλατα | Агнанди | Άγνάντι[20] | връх в Нидже на СИ от Сетина, гранична пирамида № 127 (1353 m)[19] |
Попои Нивие[19] | Πόπο Νίβιε | Папахорафо | Παπαδοχώραφο[20] | връх в Нидже на СИ от Сетина и на СИ от Попадия[19] |
Цикуричка[19][21] | Κικούρτσικα | Неон Рема | Νέον Ρέμα[20] | река в Нидже на СИ от Попадия,[21] извирща под връх Цекури[19] |
Дерщелка[19] или Дрещелка | Ντρέστελκα | Рема Фармаки | Ρέμα Φαρμάκη[20] | гранична местност в Нидже на С от Попадия[19] |
Нището[19] | Νίστετο | Палиохори | Παλιοχώρι[20] | местност в Нидже на С от Сетина[19] |
Гарван[19] | Γκάρβαν | Коракия | Κοράκια[20] | местност в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия[19] |
Мечкина дупка[19] | Μέτζινα Ντούπκα | Аркудоспилия | Άρκουδοσπηλιά[20] | граничен връх в Нидже на ССИ от Сетина и на С от Попадия (1561 m)[19] |
Ушите | Ούσιτε | Автия | Αύτιά[20] | |
Страчика[19] | Στράτσικα | Враходес | Βραχώδες[20] | местност в Нидже на С от Попадия[19] |
Балкучица[19] | Μπαλκούτσιτσα | Македоники Пакия | Μακεδον. Πάκια[20] | местност в Нидже и река, ляв приток на Стара река на И от Попадия[19] |
Камино[19] | Κάμινο | Петровуно | Πετρόβουνο[20] | връх в Мала Нидже на И от Сетина и на ССЗ от Чеган[19] |
Бачо[19] | Μπάτσο | Антотирия | Άνθοτύρια[20] | местност в Нидже на И от Попадия[19] |
Стар Бачо[19] | Παλιομπάτσο | Антотирия | Άνθοτύρια[20] | местност в Нидже на И от Попадия[19] |
- Преброявания
- 1981 - 137 души
- 2001 - 356 души
- 2011 - 114 души
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има три църкви – „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Николай“.[23]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сетина
Алексо Гащаров Костов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Алексо Джорлев по време на Илинденското въстание[24]
Атанас Димитриев Цуцулов, български революционер от ВМОРО[25]
Васил Стоянев Козаров (р. 1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски[26]
Геле Гудов, деец на ВМОРО, войвода на чета в Леринско по време на Илинденско-Преображенското въстание[27]
Георги Василев Донаков, български революционер от ВМОРО[28]
Георги Василев Лакарда, български революционер от ВМОРО[29]
Георги Костов Баджаров, български революционер от ВМОРО[28]
Георги Петров Филипов, български революционер от ВМОРО
Георги Чалдаров, български революционер от ВМОРО[25]
Димитър Шилев Костадинов (р. 1882 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Илия Попадийски, Георги Сугарев и Толе паша в Леринско и Тиквеш, емигрирал в Югославия и установил се в Трубарево[30]
Ило Лазов Айтов, български революционер от ВМОРО[28]
Ило Стефов Лакордов, български революционер от ВМОРО[29]
Ичо Стойков Кулибанов, български революционер от ВМОРО[29]
Йорданка Донакова, българска революционерка от ВМОРО[28]
Лексо Малев (р. 1929), участник в Гражданската война
Михаил Пискачов (? – 1944), гръцки комунист[31]
Милто Мулев (р. 1939), учен биолог от Северна Македония
Кръсто Торбанов (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[32]
Мице Филипов Бейков, български революционер от ВМОРО[28]
Найдо (? – 1902), български революционер от ВМОРО, четник на Ламбо Василев[32]
Пантил Донаков, български революционер от ВМОРО[28]
Спасе Христов Груев, български революционер от ВМОРО[33]
Стефо Василов Вачков, български революционер от ВМОРО[28]
Стефо Стоянов Лебамов, български революционер от ВМОРО[29]
Ташо Георгиев Чокрев, български революционер от ВМОРО[25]
Томо Йованов Къркале (1877 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Кольо Добровенски, в 1950 година живеел в Скопие.[34]
- Починали в Сетина
Ристо Дончев (1921 – 1948), гръцки партизанин и деец на НОФ, СНОФ и НОВМ
- Други
Виктор Канзуров (р. 1971), новинар от Северна Македония с българско национално съзнание, по произход от Сетина
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Maplandia.com, Skopos Map
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727, бел. 54 (19.2.2008)
- ↑ Златарски, В. История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, София 1971, с. 727 – 728 (19.2.2008)
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176 – 177. (на френски)
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 56 – 59.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Јованов, Ташко. Стојан Трпчевски. Сетина и Попадија во минатото. Самостојно издание, Скопје, 1992. стр. 63 – 74.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1781. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. . Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1136 – 1137.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1021 – 1026.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ а б в г д е ж Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1117.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
- ↑ а б Ламбовъ, Методи. Ламбо Василевъ // Илюстрация Илиндень XIII (9 (129). Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 1247.
|