Сеул
| Сеул 서울 특별시 | |
|---|---|
| — Град — | |
.svg)  | |
 от горе надолу и от ляво надясно: портата „Намдемун“; сграда „63“; Сеулска телевизионна кула „N“; катедралата „Мьондонг“ двореца „Кьонбоккун“ и известно място за отдих в центъра на Сеул | |
  Сеул | |
| Страна |  Южна Корея |
| Провинция | Кьонги-до |
| Окръг | Сеулски национален столичен район |
| Площ | 605,25 km² |
| Надм. височина | 38 m |
| Население | 9 668 465 души[1] (2020 г.) 15 974 души/km² |
| Агломерация | 26 000 000 души |
| Кмет | Пак Уон-сун |
| Основаване | 18 г. пр. Хр |
| Първо споменаване | 4-ти век пр.н.е. |
| Телефонен код | 02 |
| МПС код | ROK |
| Часова зона | UTC+09:00 |
| Официален сайт | english.seoul.go.kr |
| Сеул в Общомедия | |
Сеул (на корейски: 서울, [sʰʌ.ul]) е столицата на Южна Корея, най-големият град и икономическият, политически и културен център на страната. С население надхвърлящо 9 милиона души, Сеул е сред най-големите градове в световен мащаб. Сеулският национален столичен район с население от почти 24,5 милиона души е вторият най-голям метрополен регион в света и обхваща столичния град, агломерацията Инчон и почти цялата провинция Кьонги-до. Почти 50% от населението на Южна Корея живее в столичната метрополия, от които 1/4 са в самия Сеул. Столичният град е разделен от широката близо километър река Хан-ган (한강) (514 km). В средата на северната част на града се намира планината Нам-сан (남산) (262 m).
Районът на Сеул е населен от повече от две хиляди години, а самият град е създаден през 18 г. пр.н.е. като столица на Пекче, една от трите корейски държави. Градът запазва статуса си на столица по времето на династията Чосон и в периода на Корейската империя. Сеул е дом на голям брой паметници на културата, а четири от тях са включени в Списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство – Чонмьо (종묘) – храмът в чест на кралете от династията Чосон (조선) (1392 – 1910 г.), дворецът Чандоккун (창덕궁), Кралските гробници на династията Чосон (조선왕릉) и крепостта Хуасон (수원 화성).
Южнокорейската столица се смята за един от водещите глобални градове, нареждащ се сред най-важните финансови и търговски центрове в световен мащаб и също така е дом на множество компании, сред които Samsung, LG и Hyundai-Kia. През 2008 Сеул е обявен за шестия икономически най-силен град според списание Форбс.
Сеул е домакин на XXIV Летни олимпийски игри (17 септември 1988 – 2 октомври 1988) и е един от градове, в които се провежда XVII Световно първенство по футбол (31 май 2002 – 30 юни 2002).
Име[редактиране | редактиране на кода]
През вековете Сеул е познат под различни имена, сред които Виресон (위례성; 慰禮城; ера Пекче) Ханчу (한주; 漢州; ера Шила), Намгьон (남경; 南京; ера Когурьо), Хансон (한성; 漢城; ера Пекче и династия Чосон), Ханян (한양; 漢陽; династия Чосон), Гьонсон (경성; 京城; японска окупация). Настоящото име Сеул произлиза от корейската дума за столичен град, която от своя страна се счита, че произлиза от думата сорабол (서라벌; 徐羅伐). Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу.
За разлика от мнозинството от корейски топоними Сеул няма съответстващи ханджа (китайските йероглифи използвани в корейския). Съвременното китайско наименование се изписва 首爾 (традиционен) и 首尔 (опростен) и се произнася Shǒuěr (шоуър). Старото име на китайски 漢城 (традиционен) / 汉城 (опростен), което се чете hànchéng (ханчън), все още се използва.
История[редактиране | редактиране на кода]
Ранна история[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че територията на Сеул е била населена още по времето на палеолита, а първите останки от уседнал начин на живот са от ерата на неолита. Находките в археологическия обект Амса (암사선사유적지), в Кандон-гу, датират между 7000 и 3000 години. С навлизането на бронзовите оръдия на труда към 700 г. пр.н.е., броят на малките селища по течението на река Хан съществено се увеличава, а те самите значително се разширяват.
През 18 г. пр.н.е. кралство Пекче основава столицата Виресон (위례성), която се счита за най-старото селище, което отговаря на Сеул в исторически план. На територията на съвременния град са открити части от крепостните стени на Виресон. Археолози предполагат, че Виресон е бил разположен на територията на сегашния квартал Чамсил в район Сонгпха. Всички находки от ерата Пекче са разположени южно от река Хан и не са част от утвърдената историческа част на Сеул.
Трите кралства водят постоянно борба за пълен контрол над Корейския полустров, което води до смяната на контрол в Сеул. През 392 Сеул влиза в състава на кралство Когурьо, а през 511 е завладян от обединеното кралство Шила-Пекче. Скоро след това кралство Шила успява да елиминира Пекче и Когурьо и разпростира властта си над Корейския полустров. Създадената държава Обединена Шила съществува общо 267 години, докато не е победена от младото кралство Корьо през 935.
Вярвало се, че което кралство контролира долината на река Хан ще разполага със стратегически контрол над целия полустров, защото тя ела транспортният център в района. През 1104 крал Сукчон от династията Корьо построява двореца в Сеул, тогава Намгьон (Южна столица). През неговото управление селищет се превръща в град от първостепенно значение.
Династия Чосон[редактиране | редактиране на кода]
И Сон-гхе, по-известен като Таечо, узурпира трона през 1392 и слага край на династията Корьо и дава началото на династията Чосон, която управлява Корейския полуостров до 1897. На 29 ноември 1394 Таечо обявява Сеул за столица, а градът е пременуван на Ханян. Императорът разпорежда построяването на нови крепостни стени, изграждането на храмове и издигането на двореца Кьонбоккун, който се е запазил до наши дни. Стената с дължина от 18 km свързвала планините Букаксан, Инвансан, Намсан и Наксан, които обграждат града и са негова естествена защита. Част от първите градски стени са запазени и могат да бъдат видяни в близост до планинските масиви. Суннйемун и Дондаемун, две от главните порти от времето на Таечо, са също запазени. Отварянето и затварянето на градските порти се известявало с всекидневното биене на звънец.
Между 1405 и 1412 е построен дворецът Чханбоккун, а през 1616 е издигнат двореца Гьонхуйкун. Скоро след това Ханян е пременуван на Хансьон. Въпреки че градът е бил добре предпазен от здравите крепостни стени и защита му била сравнително лесна, през 1592 Хансьон е разграбен и наполовина унищожен от Япоската инвазия над Азия, продължила между 1592 и 1598. През 1635 градът е превзет от манджурите, които го напускат след като Корея се съгласява да стане васал на китайската династия Цин. Едва по време на управлението на крал Чонджо (1724 – 1776) Корея изживява повторен разцвет, а в Ханян усърдно се строят нови административни и жилищни сгради. Столичният град бързо се превръща в търговския център на Корейския полустров. През 1872 кралската резиденция е върната в Кьонбоккун, който е почти напълно разрушен по време на Японската инвазия от края на XVI век.
Японска колонизация[редактиране | редактиране на кода]
Под натиска на Япония на 24 февруари 1876 Корея слага край на политиката си на изолация и се отваря към външния свят. В Сеул са открити посолствата на редица държави и поставя се началото на търговски отношения с Европа. Множество чуждестранни компании създават представителства в корейската столица, което допълнително стимулира местната икономика. През 1888 между Сеул, Инчхън, Пусан и Уиджу (сега в Северна Корея) е създадена първата мрежа от телеграфни линии. През 1899 Инчхън и Кьонкин са свързани чрез железопътна линия, позволявайки Сеул да бъде достигнат с влак. През същата година в столичния град е пуснат в експлоатация първия елетрически трамвай. На 1 януари 1905 е открит железопътната линия Кьонбу, която свързва Сеул с Пусан. Населението, което почти две столетия не надвишава 200 хиляди души започва бързо да се увеличава, за да достигне 730 хиляди към 1936 и 1 418 000 през 1949.
На 22 август 1910 Япония анексира Корея и я включва в Японската империя като провинция Чосен. Сеул, тогава Хансьон, е назначен за столица на новата провинция. Японското име на Сеул в следващите 35 години е Кейджо (京城), на корейски Гьонсон, а префектурата към която спада носи името Кейджо-фу (京城府), на корейски Гьонсон-бу. Японците съществено разширяват града, значително подобряват инфраструктурата му, строят множество нови обществени и административни сгради; развиват се повечето сектори на промишлеността. Новоиздигнатите сгради отговарят на модерните тенденции в архитектурата и значително променят облика на Сеул.
По време на Втората световна война отношението на японците към Корея е сходно с това във всички окупиранит от Япония територии; Японската империя провежда засилена политика на репресии, чрез които се цели заличаване на корейската култура и асимилирането на местното население. Мъжете са мобилизирани като част от японската имперска армия, а много жени са изпратени на фронта като секс-робини. Собствениците на земя са принудени да се откажат от нея, а всички корейци са задължени да приемат японски имена. В образователната система японският стават единственият език, на който се преподава.
С капитулацията на Япония на 15 август 1945 се слага край на японската колониална епоха, а корейският полустров е поделен между СССР и САЩ по 38-ия паралел. Хансьон е обявен за седалище на временното американско военно правителство и точно година след освобождението му преименуван на Сеул. Градът престава да бъде част от провинция Кьонги-до и получава статут на специален град с права на провинция. На 15 август 1948 е създадена Република Корея със столица Сеул в южната част на полустрова, а на север е създадена Северна Корея със столица Пхенян.
Корейска война[редактиране | редактиране на кода]
На 25 юни 1950 севернокорейската пехота и танкове преминават 38-ия паралел и осъществяват главен удар по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. Три дни по-късно Сеул е завзет от севернокорейските войски. Южнокорейските части са изтласкани южно чак до Пусан и едва с пристигането на войските на ООН (от които 90% американско участие) КНДР търпи първите си загуби. На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-а пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към южнокорейската столица. Битката е спечелена бързо и войските на ООН предприемат бавен и изключително кървав поход към окупирания Сеул. На 28 септември Сеул е освободен, а севернокорейските войски разгромени.
Почти месец по-късно в Корейската война се включва и Китай, който се включва с 200 хиляди души на страната на Северна Корея. На 3 януари 1951 американските и южнокорейски войски се оттеглят от Сеул, защото не могат да устоят на настъпателната мощ на китайската доброволческа армия и севернокорейските ѝ съюзници и ден по-късно градът е повторно окупиран от Северна Корея. На 14 март 1951 от страх, че Сеул ще бъде повторно освободен, севернокорейските войски бързат да се изтеглят от града, оставяйки след себе си пълно унищожение. Ден по-късно столицата е освободена като част от операция Разрушител, но градът е в пълни руини. Някои сравняват разрушенията с тези претърпение от Берлин по време на Втората световна война.
От избухването на войната до края ѝ на 1 август 1953 Пусан е седалището на правителството, но Сеул никога не престава да бъде столица на Южна Корея.
Най-нова история[редактиране | редактиране на кода]
С края на Корейската война започват възстановителните дейности в Сеул, а градът бързо се разраства. През 1963 населението на столицата надвишава 3 милиона души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Сеул се намира в северозападната част на Южна Корея на 56 km от границата със Северна Корея. Градът обхваща територия от 602.25 km², а средната му надморска височина е 87 метра. Територията на столицата е разполовена от река Хан (한강; 漢江), а в близост до града се вливат притоците на Хан Букханган и Намханган. Сеул е заобиколен от множество планини. В близост до центъра на града се издига планината Намсан (남산; 南山; „Южната планина“), на която са разположени телевизионната кула и лифт. В северната част на Сеул се извисява планината Букхансан („Планината на север от Хан“, а планината Намхансансьон е в Южен Сеул. Градът е заобиколен от множество китни долини, в които са разположени множество села и будитски храмове и манастири. Южно от Сеул се намира планината Гванаксан, която е особено популярна дестинация за отдих сред жителите на столичния град.
В тази част на река Хан, която преминава през Сеул има няколко малки острова, най-важният сред които е Йоуидо. Единият от вътрешните притоци на Хан е пресушен и застроен. Историческият център на Сеул е стратегически удобно разположен северно от река Хан, която тук тече в леко w-образна форма. Течението на реката продължава северозападно от Сеул към Инчон, в чиято непосредствена близост се влива в Жълто море.
Сеул споделя сходни географски координати с Атина (37° 54′ N) и Лисабон (38° 43′ N).
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Сеул е смесица между влажен субтропичен и умереноконтинентален. В Сеул налице са четири отделни сезона, а летните и зимните температурни амплитуди са ясно отчетливи. През лятото под влиянието на течение от Северния Тихи океан времето е горещо и влажно, а температурите често надвишават 30 °C. През зимата климатът в Сеул е повлиян от навлизащия от Сибир студен въздушен фронт с високо налягане, под чието въздействие се образуват западни ветрове, а температурите падат до около 0 °C. Особено студените периоди обикновено обхващат града в тридневни цикли, по време на които се редуват покачвания и спадания в атмосферното налягане, валежите от сняг са особено мразовити и често са причина за образуване на поледици. Пролетта и есента са предимно слънчеви и сухи, а температурите благоприятни. Обилните валежи са неизменна част от Сеул, но в периода май – септември градът попада под влиянието на Източноазиатския мусонен сезон когато се изсипват най-много валежи, дотигащи през юли и август над 300 mm на квадратен метър.
 Климатични данни за Сеул (1971 – 2000 г.) 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 13,5 | 18,7 | 23,0 | 29,8 | 32,4 | 37,4 | 38,4 | 38,1 | 36,0 | 29,6 | 24,0 | 19,6 | 38,4 |
| Средни максимални температури (°C) | 1,6 | 4,1 | 10,2 | 17,6 | 22,8 | 26,9 | 28,8 | 29,5 | 25,6 | 19,7 | 11,5 | 4,2 | 16,9 |
| Средни минимални температури (°C) | −6,1 | −4,1 | 1,1 | 7,3 | 12,6 | 17,8 | 21,8 | 22,1 | 16,7 | 9,8 | 2,9 | −3,4 | 8,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −22 | −19,8 | −15,3 | −4,6 | 4,6 | 7,0 | 11,9 | 12,5 | 3,9 | −2,6 | −11,5 | −18,1 | −22 |
| Средни месечни валежи (mm) | 21,6 | 23,6 | 45,8 | 77,0 | 102,2 | 133,3 | 327,9 | 348,0 | 137,6 | 49,3 | 53,1 | 24,9 | 1344,3 |
| Брой на дните с валежи | 7.1 | 6 | 6.8 | 8 | 8.8 | 10 | 15.5 | 13.8 | 8.7 | 6.6 | 9 | 11 | 107.6 |
| Източник: Корейска метеорологична служба | |||||||||||||
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Сеул се дели на 25 район (гу или ку; 구; 區). Районите са с различна големина (между 10 и 47 km²) и брой на жителите (между 140 и 630 хиляди). Район Сонпха е най-населеният, а Сочхо е най-големият по площ. Администрацията на всеки район изпълнява голяма част от функции, които са в юрисдикцията на градските управи в други държави. Всеки гу се дели на квартали (тон; 동; 洞). В някои район има едва няколко квартала, а други гу се характеризират със значителен брой донг. В Сеул има общо 522 квартала (행정동).
|
|
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Сеул се управлява от градски съвет и от правителство на сеулския метрополен регион. Градският съвет се състои от 104 члена, които се избират през 4 години. Кметът от своя страна представлява метрополното правителство и се избира директно на всеки 4 години. Човекът, който ще заеме позицията на кмет на столичния град се определя от президента на Южна Корея. Кметът има трима заместник-кмета, от които двама отговарят за администрацията и един за политическите въпроси. Всичките 25 района се ползват с определена автономност, в която е включено и правото да имат собствен кмет. Районните кметове се избират от жителите на всеки гу.
Сред основните проблеми пред които е изправена местната управа са замърсяването на въздуха и шума от трафика. Сред страните-членки на ОИСР Сеул е с най-лошото качество на въздуха,
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 2010 населението на Сеул възлиза на 10 208 302 души, а в метрополния му регион живеят приблизително 24 милиона души или около 50% от населението на цяла Южна Корея. С гъстота на населението от 17 288 души на km² Сеул е един от най-гъсто населените градове в света; за сравнение гъстота на населението в София възлиза на „едва“ 2513 души/km². Най-гъсто населеният район е Янчхон, в който на един km² се падат по 26 400 души. Най-населеният район на Сеул е Сонпха с над 680 хиляди жители, а най-слабо населен е район Чун, който е познат и като район централен. В града живеят броят на жените е с лек превес над броя на мъжете, но разликата е несъществена.
Към края на 2003 в Сеул са живеели 102 822 жители на около 90 държави или 1% от населението на столицата. Спрямо всички останали южнокорейски градове в процентно отношение в Сеул живеят най-много чужденци. Сравнена с други столични градове южнорейската столица има един от най-ниските проценти на чуждестранно присъствие в цял свят. В Сеул живеят 52 572 китайци, 11 484 американци, 6139 японци и 32,27 представители на други държави. Българите в Южна Корея са около 150 души, като мнозинството от тях живеят в Сеул.[2]
|
|
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
От края на Корейската война до наши дни Сеул е постоянен процес на модернизация. Благодарение на бързата индустриализация и разцвета на местната икономика столичният град се превръща в един от най-важните икономически центрове в Азия. В периода 1989 – 1998 южнокорейската иконимика годишно се увеличава с 11,6%, като Сеул е отговорен за най-съществената част от растежа ѝ. Към 1997 безработицата възлиза на едва 2,7%, но в края на същата година Южна Корея е въвлечена в азиатската финансова криза. В резултат на този неочакван срив, в национален мащаб безработицата скача до 9%, а брутният вътрешен продукт се свива с 5,5%. Въпреки това страната успява бързо и умело да се измъкне от кризата, а положението в Сеул бързо се възвръща в рамките на нормалното. Въпреки че Сеул представлява 0,6% от територията на Южна Корея, градът е отговорен за 21% от държавния БВП. Благодарение на успешната политика на децентрализация, започната още по време на японската колонизация, Сеул е изгубил позицията си на основен индустриален център в страната, но в сферата на услугите градът продължава да бъде най-важен.
В Сеул са разположени представителствата на повече южнокорейски компании, както и почти всички седалища на международни фирми. Най-добре развитите индустрии в града са химическата, текстилната, машиностроителната, производството на бяла и черна техника и производството на хартиени материали. От регистрирани към 1999 година 75 285 предприятия на територията на Сеул, едва 232 имат наети повече от 300 работници, а малките и средни предприятия имат средно по шест работници. Сред най-важните южнокорейски компании със седалища в Сеул са Samsung, LG, Hyundai, Kia и SK Group.
Почти всички южнокоресйки големи корпорации, банки, търговски дружества и застрахователни компании са със седалище в Сеул. От международните банки представителства в града имат Citigroup, Deutsche Bank, HSBC, Goldman Sachs, JP Morgan, Barclays, Grupo Santander, UBS, Credit Suisse, „УниКредит“, Société Générale, Calyon, BBVA, Macquarie Group, ING Bank и Standard Chartered. В Сеул се намира Корейската стокова борса.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Летища[редактиране | редактиране на кода]
Южнокорейската столица се обслужва от две международни летища. Международно летище Гимпхо, първоначално прилежащо към град Гимпхо, но през 1963 включено към Сеул, е единственото от края на Корейската война до 2001, което обслужва международни полети до Сеул. Март 2001 е открито Международно летище Инчон на остров Йончон в Инчон. След откриването му поетатпно всички международни полети са прехвърлени от Гимпхо в Инчхън. Към този момент Гимпхо обслужва основно вътрешни полети и няколко международни линии до Ханеда в Токио, Международно летище Кансай в Осака и летище Хунцяо в Шанхай. Поради това изместване значимостта на Гимпхо за международната авиация е значително спаднала.
Същевременно Международно летище Инчон, заедно с това в Хонг Конг, се е превърнално в основен транспортен център в Източна Азия.
Инчон и Гимпхо са свързани със Сеул чрез магистрали, а до Инчон върви специална железница, която свързва района на летището със столичния град. До Инчон (#5 и #9) и Гимпхо (#1) стигат три от метро линиите, а също така от и до двете летища има редовно движещи се маршрутни таксита.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Сеул е и образователният център на Южна Корея. В града се намират 36 висши учебни заведения, най-реномираните сред които Държавен университет Сеул, Корейския университет, Университет Йонсей, Университет Сункюнкван и KAIST.
В Южна Корея образованието от 1 до 10 клас е задължително, а допълнителните две години са за тези, които искат специалност или искат да продължат образованието си. Към 2009 метрополната образователна система обвахаща 15 младежки колежа, 315 гимназии, 377 про-гимназии, 512 основни училища, 1370 детски градини и 33 училища за лица със специални нужди.
В Сеул има 28 библиотеки, две от които разполагат с литература за незрящи. В града има стотици книжарници, а по-големите предлагат и чуждоезична литература, основно на английски, китайски и японски.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Сеул разполага с над 12 хиляди спортни съоръжения, мнозинството от които са за обществено ползване. Около 700 от тези институции са публична собственост или принадлежат на частни предприятия. Общо 28 от базите са част от администрираната от града инфраструктура и сред тях са четири стадиона, които се използват за футбол, бейзбол и лека атлетика. Десет от сеулските окръзи разполагат със собствени спортни бази, а четири други са в процес на изграждането на такива.
Най-известната спортна база в столичния град е Сеулският спортен комплекс в окръг Сонпха, чиято площ възлиза на 0,59 km². В този комплекс през 1986 се провеждат X азиатски игри, през 1988 – XXIV летни олимпийски игри, както и Пара-олимпийските игри по-късно същата година. В комплекса влизат Олимпийският стадион с капацитет от 100 хиляди души, стадион за бейзбол, закрит басейн, спортна зала, терен за лека атлетика и спортно училище.
През 2002 Южна Корея и Япония са домакини на XVII световно първенство по футбол, във връзка с което в район Мапхо е построен чисто нов стадион с капацитет от 65 хиляди места, разположени на общо 7 нива. Стадион Санам (서울 월드컵 경기장) или Seoul World Cup Stadium е строен в периода октомври 1998 – ноември 2001. От 2001 насам стадионът е официалният терен на Южнокорейския национален отбор по футбол, а от 2004 Санам е дом на първодивизионния ФК Сеул.
В Сеул са разположени централата на Световната федерация по таекуон-до и Световната академия по таекуон-до Куккивон.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Сеул е побратимен с общо 24 града:[3]
|
|
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 행정구역(읍면동)별/5세별 주민등록인구(2011년~). //
- ↑ www.mfa.bg Архив на оригинала от 2012-06-11 в Wayback Machine.
- ↑ english.seoul.go.kr, архив на оригинала от 25 март 2012, https://web.archive.org/web/20120325052520/http://english.seoul.go.kr/gtk/cg/cityhall.php?pidx=6, посетен на 2011-02-04
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
