Сехисмундо Касадо
| Сехисмундо Касадо | |
 | |
| Звание | полковник |
|---|---|
| Служи на |  Втора испанска република |
| Род войски | Испанска републиканска армия |
| Битки/войни | Гражданска война в Испания |
| Дата и място на раждане | 10 октомври 1893 г.
|
| Дата и място на смърт | 18 декември 1968 г.
|
| Подпис |  |
| Сехисмундо Касадо в Общомедия | |
Сехисмундо Касадо Лопес (на испански: Segismundo Casado López) е испански полковник по време на гражданската война в Испания.
След избухването на Гражданската война в Испания застава на страната на републиканците, като постепенно се издига до командир на Армии център. Най-известен като лидер на преврата срещу правителството на Хуан Негрин; неговите цели са предотвратяване на комунистическото превземане и прекратяване на братоубийствените кръвопролития по време на войната, считана за вече загубена. Бунтовниците овладяват републиканската зона, като в тяхното квазиправителство Касадо служи като министър на отбраната. Преговорите с националистите се провалят – Касадо е в изгнание, първо във Великобритания, а от 1947 г. в Латинска Америка, завръщайки се в Испания през 1961 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Син на военен, Касадо постъпва в Кралската кавалерийска академия във Валядолид на 15-годишна възраст. Прави бърза кариера и до 1936 г. е с чин майор. По време на бунта от 1936 г. служи като ръководител на военната служба на президента Мануел Асаня, създадена по време на Втората испанска република.[1]
Испанска гражданска война[редактиране | редактиране на кода]
След избухването на Гражданската война в Испания, Касадо помага за разработването на тактиката на Испанската републиканска армия в централна Испания. Участва в защитата на Мадрид и битката при Харама.[2] Той е повишен в полковник през 1938 г. и се бие по време на битката а Брунете.[3] През 1938 г. е командир на армейски корпус (от пет) в централната зона на републиката.[4] През 1939 г. получава командването на републиканската централна армия.
Преврат на Касадо и край на войната[редактиране | редактиране на кода]
На 5 март 1939 г. Касадо, под предлог, че министър-председателят Хуан Негрин уж планира да прехвърли властта на комунистите, извършва държавен преврат с подкрепата на Хулиан Бестейро, лидер на Испанската социалистическа работническа партия, и разочаровани анархистки лидери. Те създават Съвет за национална отбрана (Consejo Nacional de Defensa), който обединява противниците на Негрин.[5]
Генерал Хосе Миаха в Мадрид се присъединява към въстанието на 6 март, като нарежда арестуването на комунистите в града. Негрин бяга във Франция на 6 март. Но Луис Барсело, командир на 1-ви корпус на армия Център, отказва да подкрепи преврата и се опитва да си върне контрола над столицата. Войските му навлизат в Мадрид и няколко дни в столицата се водят ожесточени битки. Анархистките войски, водени от Сиприано Мера, успяват да победят 1-ви корпус, а Барсело е заловен и екзекутиран.
Касадо се опитва да договори мирно споразумение с генерал Франсиско Франко, който на 9 септември е избран за ръководител на така нареченото "национално" правителство и се противопоставя на републиканците. Той е подкрепен не само от група висши военни, но и от реална сила: 14 000 офицери и 150 000 с нисши чинове. Франко отказва всичко по-малко от безусловна капитулация.[6] Оцелелите бойци от републиканската армия вече не желаят да се бият. Националистическата армия навлиза в Мадрид почти без съпротива на 28 март 1939 г.
След войната[редактиране | редактиране на кода]
Касадо бяга във Валенсия, където в края на март се качва на британски кораб и заминава в изгнание във Венецуела.[7] Той остава там до 1961 г., след което се завръща в Испания.
Съобщава се, че Касадо е починал в болница в Мадрид през 1968 г.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 299
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 462
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 691
- ↑ Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. p. 814
- ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 391—392
- ↑ Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006. pp. 394—395
- ↑ Beevor (2006), The Battle for Spain, p. 396
- ↑ Luis Español Bouché. Segismunco Casado: el final de una guerra | Gente | Gente // 2009-04-24. Архивиран от оригинала на 2019-04-03. Посетен на 2017-01-15.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Beevor, Antony. The Battle for Spain. The Spanish Civil War 1936—1939. Penguin Books. London. 2006, ISBN 978-0753821657.
- Burnett Bolloten The Spanish Civil War: Revolution and Counterrevolution UNC Press, 1991 ISBN 0-8078-1906-9, ISBN 978-0-8078-1906-7. Chapter 64 Segismundo Casado, Cipriano Mera and the Libertarians.
- Thomas, Hugh. The Spanish Civil War. Penguin Books. 2001. London. ISBN 978-0-14-101161-5
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Касадо, Сехисмундо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |