Сибила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Делфийската сибила, изобразена от Микеланджело

Сибила (от старогръцки Σίβυλλαι, по името на една от прорицателките, в българския се среща и под името сивила) в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях, те не съзнават смисъла на изказаните от тях откровения. Поради тази причина към тях са били прикрепяни специални тълкуватели (херменевти), които да обясняват смисъла на казаното.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

За съвременната наука въпросът за това, как са се избирали сибилите, или как определени млади жени са ставали такива, все още подлежи на изясняване. Според някои изследователи (Фрейзър и последователите му), особено при необходимата приемница на старата сибила към някой от оракулите, става дума за ясен и целенасочен подбор, извършван по определени критерии. Според други автори (в България Александър Фол е привърженик на това схващане), дарът на сибилите се е проявявал спонтанно, веднъж проявен, той е бил санкциониран от тогавашното теократично по устройството си общество. Така или иначе, освен способността за екстатично възпрятие, към задължителните качества за една сибила се отнасят девствеността и неграмотността. Последното е част от концепцията, поне в по-късната античност, че прорицателката трябва да има минимални съприкосновения с външния свят, за да може изцяло и безпристрастно да се съсредоточи върху своята дейност.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на думата не е съвсем уточнена и подлежи на различни трактовки у различните автори. Със сигурност се знае, че първоначално Сибила е името на една от прорицателките в древна Троя, чието име се е превърнало в нарицателно и е прикрепяно към следващи прорицателки. (Платон, Федър244b). Тази версия кара някои да търсят произхода на понятието сибила в древния Близък изток. Павзаний(Х 12, 1-3) я свързва с Елевзинската Пития, сибилата на Аполон при Делфийския оракул. Във всеки случай в античността сибилите играят огромна роля в обществения, религиозния и културния живот в цялото Средиземноморие по време на Античността.

Известни сибили[редактиране | редактиране на кода]

Сред сибилите има някои особено изтъкнати. Това са най-вече Питиите – сибилите на Делфийския оракул. В по-късната традиция особена важност придобива т. нар „Еритрейска сибила”, на която ранните християни приписват пророчество за идването на Иисус Христос. В един от акростиховете на нейните прорицания се съдържа и думата "Ихтюс" – риба. Тъй като думата "ихтюс" съдържа в себе си началните букви на името и титлите на Христос (Исус Христос Теу Юйос Сотер - "Исус Христос, Син Божи, Спасител"), рибата е един от най-ранните и основни символи на християнството.

Списък на сибилите[редактиране | редактиране на кода]

Име Изображение География Описание Известни пророчества
Территорията на Древна Греция:
Делфийска (Артемия) DelphicSibylByMichelangelo.jpg г. Делфи Има младежки вид, в ръце носи [[лаврова клонка, оплита главата си със своите коси. Живее преди Троянската война. Споменава се в „Строматах“ от Климент Александрийски.
Фригийска (Лампуса) Pfarrkirchen - Deckenfresco - Sibylla Phrycia.jpg г. Анкира Има старчески вид, в ръка винаги носи изваден меч. Произхожда от рода на гръцеския прорицател Калхант, участник Троянската война.
Еритрейска (Герофила или Самия) Erythraean.jpg Еритрея Нейни родители се счита Аполон и Ламия. В ръцете си носи изваден меч, опирайки се на него, и кръгла ябълка, красива като звезда, която тя хвърля пред краката си. По преданията, живало 483 години до падането на Троя. Съгласно древна легенда, еритрейската сибила предсказва, че Рим ще бъде разрушен .
Самоска (Фито или Самонета) Pfarrkirchen - Deckenfresco - Sibylla Samienna.jpg о.Самос Живее във II хилядолетие до н. е., ходи в разноцветни дрехи, носи в ръка книга и трънен венец.
Делоска о.Делос
Троянска (Гелеспонтска) Ulm-Muenster-ChorgestuehlHellespontische-061209.jpg г.Троя Живее през VI век до н. е. през времената на персийския цар Кир II Велики и атинския политик Солон. В ръце носи класове пшеница. Падането на Константинопол
Територия на Древния Изток:
Персийска, Вавилонска (Самбета) Perzsa.jpg Персия Живее през XIII век до н. е., има младежки вид, ходи в златни дрехи. Описана е от Йостин Философ в неговото „Слово към езичниците“. Мястожимеенето и е определено така: „Стои древен езически храм, и след него езеро, което наричат „Аверн“. Около него по лявата страна има планина. В тази планина има просторна пещера… Там, както се говори, живее сибилата Приписват и 24 книги с пророчества. Сред тях има такива за делата на Александър Македонски, за Исус Христос. Нейните пророчества се отнасят към 1248 год до н. е..[1]
Халдейска
Египетска (Агрипа, или Тараксандра) Michelangelo the libyan.jpg Египет В ръцете си носи книга, на средна възраст, ходи с червена дреха. За сибилата съобщава Климент Александрийски в своето „Слово към езичниците“. Предсказание за разрушаването на Ефеския храм и храмовете на Изида и Серапис в Египет. Има пророчества за въплъщението на Исус Христос.
Палестинска (Еврейска, Сабска Сибила ) BlackSheba-Text.jpg Сирия Географът Павсаний нарича Сибилата - „Сабската пророчица“, живееща с евреите зад пределите на Палестина, в Сирийските планини. Римският софист от III век Елиан я нарича Еврейската Сибила.[2] Теофил Антиохийски пише, че у евреите нееднократно се появяват сибили, подобни на гръцките.[3]

Сивила Сабска често се отъждествява със Савската царица.

Пророчество за Животворящия кръст
Территория на Древния Рим:
Кумска CumaeanSibylByMichelangelo.jpg Куме Една от десетте Сибили описани от Марк Теренций Варон. Сибила е пророчица, произлизаща от Вавилон, която през 6 век пр.н.е. седи пред оракула на Аполон в гръцката колония Куме, наблизо до Неапол. „Сибилини книги“
Тибуртинска (Албонея) Nuremberg chronicles - Tiburnine Sibyll (XCIIIv).jpg Италия Живее през времената на император Октавиан Август. В ръцете си носи маслинова клонка. Златната легенда[4] споменава се нейното общуване с Октавиан Август по вопроса за наричането му бог. Тя му се явява като небесен образ на Богородица с младенеца на ръце, и Октавиан се отказва от приемането на този титул. Так тя предсказва разрушаването на храма на Янус в Рим.
Кимерийска (Кармента) Pfarrkirchen - Deckenfresco - Sibylla Cimerienna.jpg Италия (планина Кармал), около ез. Аверн Носи в ръцете си цвете от роза. Евандър, основател на храма на Пан, така наричания Луперкион, е неин син. Пророчество, че светът ще съществува 6000 години (началото на изчислението е неизвестно)

Сибилини книги[редактиране | редактиране на кода]

Сибилините книги са сборници, които съдържат прорицанията на сибилите. Такива сибилини книги се съхранявали строго в Рим и от тях почти нищо не е съхранено. Съхранили са се обаче така наречените "пророчества на сибилите" - текстове, приписвани на сибилите, но в действителност съчинени през периода на ранното християнство от християнски автори. Те съдържат различни апокалиптични пророчества, а също и предсказания за идването на Иисус Христос.[5]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Спафарий Книга о сивиллах
  2. Ривка Клюгер. Царица Савска от Библията и легендите
  3. Феофил Антиохийский. Послания к Автолику
  4. [http://www.italian-art.ru/canvas/15-16_century/b/bordone_paris/sibyl_appearing.php „Явление Сивиллы императору Августу“. Картина от худ. Парис Бордоне в колекцията на ГМИИ „А.С.Пушкин“
  5. THE SIBYLLINE ORACLES TRANSLATED FROM THE GREEK INTO ENGLISH BLANK VERSE BY MILTON S. TERRY [1899], [1]