Сибирският бръснар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сибирският бръснар
Сибирский цирюльник
Режисьори Никита Михалков
Продуценти Никита Михалков
Сценаристи Никита Михалков
Рустам Ибрагимбеков
Роспо Паленберг
В ролите Олег Меншиков
Джулия Ормънд
Никита Михалков
Алексей Петренко
Ричард Харис
Анна Михалкова
Музика Едуард Артемиев
Разпространител Студия „ТриТэ“
Camera One
Премиера 1998 г.
Времетраене 180 минути
Страна Русия
Франция
Италия
Чехия
Език руски и английски
Бюджет 35 000 000 долара
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Сибирският бръснар“ (на руски: „Сибирский цирюльник“) е филм на руския режисьор Никита Михалков.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието се развива в края на XIX век в Руската империя.

Заражда се една невъзможна любов на фона на историческите събития, разтърсили Русия в предреволюционния ѝ период. Заглавието е каламбур към комедията и главния герой Фигаро на Бомарше и последвалите я опери „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и едноименна опера на РосиниСевилският бръснар“.

В главните роли участват Олег Меншиков като юнкер (Андрей Толстой) и Джулия Ормънд (Джейн), която е американска авантюристка и красива куртизанка и лобистка, пристигнала в Русия да подкрепя вманиачен и субсидиран от императорския двор машинен инженер, чиято фиксидея е реализацията на проект по създаването на уникална машина за сеч на сибирската гора.

Във филма под своя режисура в ролята на император Александър III играе Никита Михалков. Дъщерята на известния руски режисьор Анна пък играе в ролята на съпругата на Алексей Толстой (Дуняша), която след несправедливото му осъждане за участие в заговор срещу държавния глава го следва в Сибир, където го дарява с много деца.

Голямата тайна на Джейн е нейният син от Андрей (който така или иначе никога не разбира за съществуването му), който като кадет от американската армия показва руски характер, неможейки да преглътне незнанието за Моцарт от старшината си (от началото до края на филма). В крайна сметка началството се вижда принудено да приеме (поради руското наследство и невиждано твърдоглавие на американския редник) съждението, че „все пак Моцарт е велик композитор“.

С филма е открит най-престижния европейски кинофестивал в Кан на 1 септември 1999 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]