Сива чапла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сива чапла
Ardea cinerea - Pak Thale.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Pelecaniformes Пеликаноподобни
семейство: Ardeidae Чаплови
род: Ardea Чапли
вид: A. cinerea Сива чапла
Научно наименование
Уикивидове Ardea cinerea
Linnaeus, 1758
Разпространение
Ardea cinerea map.png
сива чапла в Общомедия
Череп

Сивата чапла (Ardea cinerea) е птица от семейство Чаплови. Среща се и в България.

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължината на тялото – 90 – 100 cm
  • Размаха на крилете – около 165 – 170 cm
  • Тегло – 1,0 – 2,1 кг.
  • Полов диморфизъм – слабо изразен.
  • Оперение – преобладаващо в сиви тонове.
  • Полет – с тежки махове и сгъната шия.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка и Азия.

Сивата чапла е птица с голяма адаптивна способност, единственото от което се нуждае е богата на риба вода и минимално спокойствие от страна на хората. Липсва единствено в големи гори. В определени случаи при изобилие на дребни гризачи в северните райони или едри скакалци в южните можем да срещнем сивата чапла и без да има вода наблизо. В случай, че не е преследвана, свиква с човешкото присъствие и включително се размножава в големи населени центрове, като например Стокхолм, Амстердам, Найроби и Момбаса.

Сивата чапла е частично прелетна птица. В северните области се появява още преди да изчезнат снеговете и щом малките станат самостоятелни веднага предприема миграции. Младите птици веднага щом станат способни да летят предприемат големи миграции и често достигат северните брегове на Африка или Южна Азия. Те често се установяват в колонии на разстояния от порядъка на 1000 km от мястото където са се излюпили. Общо взето северните европейски популации зимуват в Южна Европа и Северна Африка. Голяма част от популациите размножаващи се в централна и южна Европа водят уседнал начин на живот. На апенинския и Пиренейския полуостров могат да бъдат срещнат предимно като зимуващи птици, въпреки, че и там се срещат отделни ядра на постоянно живеещи птици.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Активни са денем и нощем, често могат да се видят на зазоряване. Дневно изяжда около 500 гр храна. Храни се предмно с риба и по-малко с насекоми, мишки, змии, малките на други птици и включително възрастни гмурци. Когато ловува крачи много бавно и когато види плячката си изстрелва глава със светкавично движение и я улавя със сигурност. Сред природата рибите могат да си намерят скривалище, но в изкуствените водоеми, нямат никакъв шанс. Сивата чапла търси храната си в заливи с малка дълбочина и в открити води, където може да ходи свободно.

Сивата чапла се проявява в някои отношения като социална птица, а в други като самотник.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо – по дървета в близост до вода.
  • Яйца – 1 – 10 (най-често 4 – 5) броя. Снасянето започва през март.
  • Мътене – трае 25 – 26 дни и се извършва и от двамата родители.
  • Отглеждане на малките – малките напускат гнездото на около 30 – 48 дневна възраст. Биват хранени приблисително на два часа с храна която родителите донасят в гушите си. Паднало от гнездото малко е хранено еднакво с другите пилета. Когато събират храна родителите могат да се отдалечават до 30 km от гнездото.
  • Отглежда едно люпило годишно.

Рядко гнезди самостоятелно, най-често образува колонии, които могат да се задържат значително време, някои от колониите в Европа са на възраст над 100 години. Както повечето колониално живеещи птици и сивата чапла е развила сложен комплекс от ритуали за комуникация между брачната двойка и принадлежащите ѝ гнездото и територия и нейните съседи. Също така съществуват ритуали и между двете птици в брачната двойки, като символично подаване на клонка за строеж на гнездото и др.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен от закона вид. В някои страни е разрешена за лов, а в други е включително преследвана заради предполагаеми вреди, които нанася на рибовъдството.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) BirdLife International. Ardea cinerea. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016.
  2. Червена книга на Република България. Сива чапла. Посетен на 21 март 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]