Сивино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сивино
Общи данни
Население 140 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,429 km²
Надм. височина 1172 m
Пощ. код 4780
Тел. код 03037
МПС код СМ
ЕКАТТЕ 66384
Администрация
Държава България
Област Смолян
Община
   - кмет
Смолян
Николай Мелемов
(ГЕРБ)

Сивино (старо име: Текир) е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Сивино се намира в планински район в подножието на връх Ком (1569 м) на 1163 м надморска височина. Разположено е на около 2 км от границата с Република Гърция. Отстои на 10 км от село Смилян, на 27 км югозападно от град Смолян и на 270 км югоизточно от столицата София.

През селото тече река Сивинска, която извира непосредствено на самата граница.

Климатът е планински с подчертано беломорско влияние. Зимата е мека и снежна, лятото прохладно и влажно, а есента продължителна и топла. 

На територията на селото се среща много редкият и защитен родопски крем.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски поименен регистър от 1841 г. се посочва, че от Сивино (Текир) са постъпили в армията 3 войници, което е косвено доказателство, че по това време в селото са живели българи мохамедани.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 година) в село Сивино (Текир) има 112 къщи.[2]

Един от най-известните родове в селото и околността е родът Даракчиеви, благодарение на който селото придобива известност по цяла България.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Село Сивино – видеоклип

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Арденски, Владимир. Сивино – моето село. София, ИК „Ваньо Недков“, 2007. ISBN 978-954-946-220-3.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
  2. Караманджуков, Христо. Статистически данни за броя на къщите в Ахъчелебийско. // Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения Фронт, [1986].