Сивокозинесто прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сивокозинесто прилепче
Lasurius cinereus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Lasiurus
вид:Сивокозинесто прилепче (L. cinereus)
Научно наименование
Palisot de Beauvois, 1796 г.
Синоними
  • Atalapha mexicana Saussure, 1861 г.
Сивокозинесто прилепче в Общомедия
редактиране

Lasiurus cinereus е вид прилеп от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).[2][3] Възникнал е преди около 0,3 млн. години по времето на периода кватернер.[4] Видът не е застрашен от изчезване.[5]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Аржентина, Боливия, Венецуела, Гватемала, Еквадор (Галапагоски острови), Канада (Албърта, Британска Колумбия, Квебек, Манитоба, Нова Скотия, Ню Брънзуик, Нюфаундленд, Онтарио, Саскачеван и Северозападни територии), Колумбия, Мексико, Панама, Парагвай, САЩ (Айдахо, Айова, Алабама, Аризона, Арканзас, Вашингтон, Вашингтон, Вирджиния, Върмонт, Делауеър, Джорджия, Западна Вирджиния, Илинойс, Индиана, Калифорния, Канзас, Кентъки, Колорадо, Кънектикът, Луизиана, Масачузетс, Мейн, Мериленд, Минесота, Мисисипи, Мисури, Мичиган, Монтана, Небраска, Невада, Ню Джърси, Ню Йорк, Ню Мексико, Ню Хампшър, Оклахома, Орегон, Охайо, Пенсилвания, Род Айлънд, Северна Дакота, Северна Каролина, Тексас, Тенеси, Уайоминг, Уисконсин, Флорида, Хавайски острови, Южна Дакота, Южна Каролина и Юта), Уругвай и Чили.[5]

Обитава градски и гористи местности, пустинни области, планини, възвишения, пещери, долини, ливади, храсталаци, дюни, савани, степи, крайбрежия, плажове и езера в райони с тропически и умерен климат, при средна месечна температура около 11,6 градуса.[4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

На дължина достигат до 7,5 cm, а теглото им е около 27,1 g. Имат телесна температура около 34,8 °C.[4]

Продължителността им на живот е около 14 години.[4]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lasiurus cinereus (Palisot de Beauvois, 1796). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Lasiurus cinereus (Palisot de Beauvois, 1796). // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. Lasiurus cinereus (Palisot de Beauvois, 1796). // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
  4. а б в г Lasiurus cinereus (Palisot de Beauvois, 1796). // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
  5. а б Lasiurus cinereus (Palisot de Beauvois, 1796). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Banks, R. C., R. W. McDiarmid, and A. L. Gardner. Checklist of Vertebrates of the United States, the U.S. Territories, and Canada. Resource Publication, no. 166, 1987.
  • Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World, 2000.
  • website, Mammal Species of the World, 1998.
  • Simmons, Nancy B. / Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds.. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 3rd ed., vols. 1 & 2. Baltimore, Maryland, USA, Johns Hopkins University Press, 2005. ISBN 0-8018-8221-4. с. 312-529.
  • Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 2000. ISBN 1-56098-383-3. с. xiv + 204.
  • Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds.. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 2nd ed., 3rd printing. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 1993. ISBN 1-56098-217-9. с. xviii + 1207.
  • Banks, R. C., R. W. McDiarmid, and A. L. Gardner. Resource Publication, no. 166. Washington, D.C., USA, United States Department of the Interior Fish and Wildlife Service, 1987. с. 79.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]