Сиво каменарче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сиво каменарче
Northern wheatear male09.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Мухоловкови (Muscicapidae)
род:Каменарчета (Oenanthe)
вид:Сиво каменарче (O. oenanthe)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Сиво каменарче в Общомедия
редактиране

Сивото каменарче (Oenanthe oenanthe) е прелетна птица от семейство Мухоловкови (Muscicapidae). Среща се и в България. Най-разпространеният вид от рода Каменарчета в Азия и Европа.[2]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

По-голяма е от червеногръдката. Долните части на мъжките и женските са бели. През лятото горната част на тялото на мъжкия се оцветява в сиво, гушата изсветлява, крилете са черни. Наесен прилича на женската освен по черните криле. Женската е светлокафява отгоре и светлобежова отдолу, като крилете ѝ са в по-тъмно кафяво.

  • Дължина: 14,5-15,5 cm
  • Тегло: 22-28 g
  • Размах на крилете: 26-32 cm

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди по каменливи места и в планините в Европа и в по-голямата част от Централна и Северна Азия; по-малко в Канада, Аляска и Гренландия. Зимуват в Африка.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Насекомоядна птица — паяци, охлюви и дъждовни червеи. През есента ядат и горски плодове.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Снася 5-6 яйца. Мъти 14 дни. След като се излюпят малките, родителите им ги хранят 15 дни.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oenanthe oenanthe (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 18 януари 2020 г. (на английски)
  2. BirdLife International. Oenanthe oenanthe. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)