Сив кладенец
Тази статия е за селото в България. За селото в Ксантийско, Гърция, вижте Гьокчебунар (дем Мустафчово).
Сив кладенец | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 5 души[1] (15 септември 2022 г.) 0,591 души/km² |
Землище | 8,632 km² |
Надм. височина | 73 m |
Пощ. код | 6585 |
Тел. код | ? |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 66398 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община – кмет | Ивайловград Диана Овчарова (ГЕРБ) |
Сив кладенец е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково. До 1934 година името на селото е Гьокче бунар.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
През него минава Луда река, разделяща Гърция и България. Върхът „Свети Илия“ се намира в близост до селото. В наши дни е почти напълно обезлюдено, а от повечето сгради са останали само развалини.
История[редактиране | редактиране на кода]
В миналото основен поминък на селото са бубарството и тютюнопроизводството. При избухването на Балканската война 5 души от Гьокче бунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Къщите през 1940 година наброяват 200. Имало е училище до 4-ти клас. Понастоящем църквата е с рухнал покрив и подът и е обрасъл с дървета. До храма има запазен паметник с имената на героите от войните и с имената на жертвите от 27 септември 1913 година, когато башибозуците опожаряват читалището.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени
- Александър Александров (1876 – 1965), войвода на ВМОРО
- Стойчо Дачев (1872 – 1971?), войвода на ВМОРО
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.
|