Сиджизмондо I д’Есте
| Сиджизмондо д'Есте | |
| синьор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя | |
 | |
| Управление | от 1501 до 1507 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
Рим, Италия |
| Семейство | |
| Баща | Николò III д’Есте |
| Майка | Ричарда да Салуцо |
| Брак | Пицокара |
| Потомци | Ерколе д'Есте, Лукреция д'Есте, Бианка д'Есте, Диана д'Есте |
| Сиджизмондо д'Есте в Общомедия | |
Сиджизмoндо д'Есте (на италиански: Sigismondo d'Este; * 31 август 1433 във Ферара; † 1 април 1507 в Рим) от Дом Есте е синьор на Сан Мартино, Кампогалиано, Кастеларано, Сан Касиано и Роделя от 1501 до 1507 г., управител на Реджо, губернатор и лейтенант в войската на Херцогство Ферара,[1] Генерален капитан на армиите на Херцога на Ферара.
Той е вторият син на Николò III д’Есте (1384–1441), маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и на третата му съпруга Ричарда да Салуцо († 1474), дъщеря на Томас III дел Васто, маркграф на Салуцо. По-големият му брат Ерколе I д’Есте (1431–1505) е от 20 август 1471 г. 2-ри херцог на Ферара, Модена и Реджо.
Той служи от 1434 г. във войската на Сигизмунд Люксембургски. След това се бие с брат си Ерколе I д’Есте против Алфонсо V Арагонски. През 1463 г. е номиниран от незаконния му полубрат Борсо д’Есте (от 1452 г. 1-ви херцог Ферара, Модена и Реджо-Емилия) за управител на Реджо.[2]
През 1507 г. той пада на стълбите на Базиликата „Свети Петър“ в Рим и умира.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ за Пицокара, от която има три дъщери:[3]
- Лукреция д'Есте († 1544), ∞ за Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса и синьор на Карара († 1519), от когото има четири дъщери, сред които Ричарда Маласпина и Тадеа Маласпина[4]
- Бианка д'Есте, ∞ за Америго Сансеверино, граф на Капачо
- Диана д'Есте († 1555), ∞ за Угучоне II Контрари, граф на Виньола.
От Чечилия Ракези има един извънбрачен син:
- Ерколе д'Есте († 1523 в Кастелерано), господар на Сан Мартино, Кампогалиано и Кастеларано; ∞ за Анджела Сфорца (* 1479 в Милано), дъщеря на Карло Сфорца, граф на Маджента и господар на Кастеджо, и Бианка Симонета, господарка на Галиате. Имат две деца, от които Сиджизмондо II д'Есте († 1579), негов наследник.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sigismondo d'Este, GeneaNet
- ↑ Gli Este marchesi di San Martino in Rio
- ↑ Sigismondo d'Este - Arbre généalogique Franck Jacques - GeneaNet
- ↑ Lucrezia d'Este, GeneaNet
- ↑ Ercole d'Este, GeneaNet