Сидер Флорин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сидер Флорин
български преводач, теоретик на превода
Роден
Починал
23 ноември 1999 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България

Сидер Петров Флорин е известен български преводач от английски и руски и теоретик на превода.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сидер Флорин е роден в Екатеринослав, Южна Русия (днес — Днипро, Украйна) през 1912 г. Завършва Американския колеж в Симеоново през 1931 г. и учи финанси и администрация в Свободния университет-днес УНСС (1931 – 1937).

След това биографията му е богата на събития: „...американската авантюра, затвор, народен съд, след оправдаването – концлагер, изселване от София и полугладно съществуване с жена и две дъщери в Търново.“[1]

През 1974 г. става учредител на Съюза на преводачите в България и създател на научната му секция „Теория, история и критика на превода“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите си стихове Флорин публикува в списанието „Рилски шепот“, на което е редактор от 1927 до 1929 и главен редактор 1930 – 1931.

Сред авторите, които Флорин превежда на български, са Хенри Лонгфелоу, Джек Лондон, Оскар Уайлд, Чарлс Дикенс, Алексей Толстой и други. Капиталният му труд „Непреводимото в превода“ в съавторство със Сергей Влахов е издаден първо на руски („Непереводимое в переводе“) през 1980, 1986 и 2006 г., а на български – през 1990 г. Този труд се сочи като задължителен при подготовката на преводачи в Русия и се цитира в почти всяко изследване на тема превод. С този труд се развива теоретически понятието за „реалии“ в текста и възможността те да бъдат адекватно предадени на друг език.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сергей Влахов, Емилия Коралова-Стоева, Илиана Владова, Майкъл Холман, В памет на преводача Сидер Флорин, в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]