Силвия Чолева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Силвия Чолева
SilviaCholeva.jpg
Силвия Чолева в кафенето на БНР
Родена 30 октомври 1959 г. (57 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман
Награди „Иван Николов“ (2007)

Силвия Чолева е българска поетеса и литературен журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Силвия Чолева е родена на 30 октомври 1959 г. в София, завършила е българска филология. Отговорен редактор е на редакция „Култура“ на програма „Христо Ботев“ на БНР и водеща на предаването „Артефир“ в същата (всеки делничен ден от 12.15 часа); Силвия Чолева e автор на ежемесечните обзори на нови книги в списанията „Хайфлайтс“ и „Его“, главен редактор на сп. „Алтера“ (до март 2009, когато списанието е закрито). От края на 90-те до закриването му през 2003 г. Силвия Чолева съосновава и води заедно с Иван Теофилов сп. „Сезон“. Преподавала е курс Писане на есе в НБУ. Силвия Чолева е и сценарист на „Майка ми“, късометражен филм на режисьорката Светла Цоцоркова (2005).

Участва в първата Олимпиада на поезията в Швеция, организирана от IOPP (International Organization of Performing Poets), като член на българския отбор, съставен още от Кристин Димитрова, Кирил Кадийски и Георги Пашов.[1]

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“,организиран от Община Стара Загора, библиотека „Родина“ и къща-музей „Гео Милев“, през 1999, 2013 и 2014 г.[2][3][4]

Член на журито на Националния поетичен конкурс за любовна лирика „Магията Любов“ в Казанлък за 2007 г.[5]

Постоянен член на журито на наградата „Бронзов лъв“.[6][7][8]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Силвия Чолева, „общително, модерно и смело момиче“ (Милена Кирова: 2002) [9], е известна с множеството си публикации в културната периодика. Понякога е вписвана от критиците в категориите на женското писане [10], третиращо любовта от ситуацията на чувственото изживяване (Милена Кирова: 2002, 241) [11], „а ла Ерика Джонг“ и със „следи от крещящи поанти“ [12].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. получава наградата „Христо Г. Данов“ в категорията „Представяне на българската книга“ и Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката си „Писма“. През 2008 г. - награда „Рицар на книгата“ за представяне на българската книга в медиите. [13]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Детето на глухонемите (1993)
  • Вход (1996)
  • Внимателно, Пловдив: Жанет 45, 2001 [14] [15]
  • Картички (2007)
  • Писма (2007)
Есеистика
  • Отиване Връщане (1997)
  • Зими и лета, Пловдив: Жанет 45, 2001
Проза
  • Зелено и златно, роман, Пловдив: Жанет 45, 2010 [16]
  • Гошко, разкази, Пловдив: Жанет 45, 2013 [17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симона Мирчева, „Литературата като шведска маса“, в. „Култура“.
  2. 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  3. Жури на конкурса „Веселин Ханчев“ 2013 на сайта на Библиотека „Родина“.
  4. „Боряна Нейкова от София взе първата награда в конкурса „Веселин Ханчев“, starazagora.utre.bg, 8 ноември 2014.
  5. „Как се журира“, в. „Литературен форум“, бр. 24 (508), 18 юни 2002 г.
  6. Атанас Джажев, „Книгата като обект на оценка“, сп. „Полиграфия“, 16.10.2011 г.
  7. „Голямата награда „Бронзов лъв“ за цялостен издателски проект не бе присъдена“, сайт на Асоциация „Българска книга“, 13 декември 2011 г.
  8. Андрей Симеонов, „Номинации за „Бронзов лъв 2012“, fakti.bg, 5 декември 2012 г.
  9. Критическа въртележка 1995-2001. Поезия, „Глухонемите виждат: влизане в тялото“
  10. Митко Новков, „Достигане femina“, в. „Литературен вестник“, бр. 21, 30 май 2001 г.
  11. цитирано по Юлия Йорданова, „Критика с диакритичен знак“, в. „Литературен вестник“, бр. 37, 2002, LiterNet, 30 ноември 2002 г.
  12. Бисера Дакова, „Под похлупака на думите“, в. „Литературен вестник“, 28-11-2001
  13. Марин Бодаков, „Рицар на книгата“, в. „Култура“, бр. 17, 09 май 2008
  14. Борис Ангелов, „Силвия Чолева, „Внимателно“. ИК „Жанет – 45“, Пловдив, 2001“, рец.
  15. Амелия Личева, „Да разбъркаш света с език“, рец. във в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г.
  16. Биляна Курташева, „По следите на изгубените сезони“, рец. във в. „Култура“, бр. 36 (2609), 22 октомври 2010 г.
  17. Оля Стоянова, „За героите с обикновени имена“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 26.11.2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]