Силян Пардов
| Силян Пардов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Силян Пардов в Общомедия | |
Силян Тодоров Пардов, наречен Лубен,[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пардов е роден в 1857 година в Цер, Битолско, тогава в Османската империя. Внук е на Йоан Пардов, участник в гръцкото въстание и в критските бунтове.[2] Силян Пардов завършва основно училище. Заминава на гурбет в Румъния в 1897 година, където работи като фурнаджия в град Драгашани.[3]
Пардов образува чета със свои пари в началото на 1903 година и на 2 февруари минава границата при Цървена ябълка заедно с четата на Стоян Бъчваров. След това четата заминава за Радовишко и оттам по канал през Вардара за Битолско,[4] където пристига през март.[5] Четата е от 30-35 души и Пардов я въоръжава на собствени разноски в България. Сред четниците са Велян Фиданов, Ангел Кокарев, Китан Йошев, Стоян Кацев, Спиро от Цер, а останалите четници са от Железнец.[6] Определен е от Георги Сугарев да бъде войвода в района на Железнец, но поради недоволствие от страна на Йордан Пиперката е преразпределен за войвода на Буф, Леринско, като част от четата му се влива в тази на Димитър Дечев.[6] На 28 май 1903 година четата е предадена от шпиони и ден по-късно в битка с турски аскер загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов, и 13 четници в Баница, Леринско.[3][7] Погребани са в двора на църквата „Свети Никола“, разположена в края на селото. След като Баница попада в Гърция в 1913 година, гробът им е заличен от гръцките власти.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
- ↑ „Македония“, бр. 6, август 1903 г., стр. 22-23.
- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123-124.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 5.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ а б Аврамовъ, Стефанъ. Силянъ Пардовъ // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 7 - 8.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 344.
