Симеон Венков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Симеон (Мони) Венков
български музикант
Симеон (Мони) Венков 
Роден: 7 октомври 1943 г. (76 г.)

Симеон (Мони) Венков е български джаз музикант, композитор и педагог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От 10-годишен се занимава с музика, а в гимназията започва да свири на контрабас. Брат на Михаил Венков (режисьор). В периода 1963 до 1967 г. завършва „Музикална педагогика“ в Българската държавна консерватория (днес Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) със специален предмет „Контрабас“.

От февруари 1968 г., след конкурс, е щатен контрабасист в Естрадния оркестър на БНА. За три години има около 300 концерта в страната и чужбина. От януари 1971 г. е в оркестър „Обектив 71“. За по-малко от година имат близо 70 концерта и около 30 записа на песни.

От 1 декември 1972 г. е назначен за редовен преподавател по контрабас и баскитара в Националната музикална академия, където работи и до днес.

От 1972 г. до 1975 г. е контрабасист и баскитарист на Оркестър София. За три години има 400 концерта в страната и 84 в чужбина. Написал е 30 аранжимента и 10 авторски пиеси за Оркестър София и е първият баскитарист в България, представил се в джаз концерти.

През 1975 г. сформира „Рондо-секстет“, с който като изпълнител, аранжьор и автор на много от пиесите и песните, гастролира в периода от 1976 до 1980 г. в СССР, ГДР и ГФР.

От 1976 до 1982 г. е член на „Кабинета на младия композитор“.

През 1979 г. започва и през 1981 г. завършва специализация по баскитара и аранжиране във Висшето музикално училище „Ханс Айслер“, Берлин.

От 1985 до 1987 г. работи като тонрежисьор в „Студия за анимационни филми“ – озвучил е над 40 филма, като на 4 от тях е и автор на музиката.

През 1985 г. под негово ръководство се създава студентската формация „Джаз трио + Х“, която е действаща и до днес. С тази формация е участвал в джаз фестивали в България; в дните на изкуствата „Аполония“, Созопол (1987 г.); на XII „Фестивал на мира“ в Никозия, Кипър (1988 г.); на XIII „Фестивал на младежта и студентите“ в Северна Корея (1989 г.).

От 1997 г. е преподавател и в Нов български университет по контрабас и баскитара. Там, както и в Националната музикална академия, преподава и до днес.

През 2000 г. е удостоен със званието доцент, а през 2007 със званието професор.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1974 г. „Пролетни звуци“, първа авторска плоча
  • 1990 г. „Пиле шарено“, c формация „Джаз трио + Х“
  • 1994 г. „Спомени“, авторска касета, изд. „Старс рекърдс“
  • 2001 г. „Юлиян Янушев“ – сопран, алт и тенор саксофон – солист на формация “Джаз трио + Х” – муз.ръководител, аранжьор, автор и изпълнител на клавишни доц. Симеон Венков
  • 2002 г."Софийски настроения" – Елена Николова – джаз вокал – солист на формация “Джаз трио + Х” – муз.ръководител, аранжьор, автор и изпълнител на клавишни доц. Симеон Венков, 16 джаз стандартни песни
  • 2003 г. „Бойка Щерева“ (Лейди Б-и) джаз вокал – гостува на формация "Джаз трио + Х”, записи от концерти – София 2003
  • 2004 г. „За Светлината, Красотата и Любовта“ – 12 авторски песни от доц. Симеон Венков в изпълнение на Ивелина Балчева, Ирина Василева, Яна Венкова, Вили Първанова и Доника Венкова
  • 2005 г. „Малки Звездни Приказки“ – музика за отмора и възстановяване на потенциалната енерг от доц. Симеон Венков
  • 2005 г. Джаз трио „Венков- MVM“ (Мони, Венци, Митко) – 10 стандартни джаз пиеси, изпълняват Симеон (Мони) Венков – пиано, Венцислав Венков – фретлес бас, Димитър (Митко Гумата) Димитров – ударни инструменти
  • 2006 г. „Петруно пиле шарено“ джаз пиеси от доц. Симеон Венков – в изпълнение на формация “Джаз трио +Х” –ръководител, аранжьор, автор и изпълнител на клавишни доц. Симеон Венков

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Учебници и школи[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 г. „33 етюда за баскитара“, авторски сборник, изд."Музика"
  • 1990 г. „10 пиеси за баскитара, пиано и ударни инструменти“, авторски сборник, изд."Музика"
  • 1990 г. „25 скали и 4 пентатоники в 12 тоналности за импровизация“, авторски сборник, изд."Музика"
  • 1993 г. „29 скали в 14 тоналности“, авторски сборник, изд."Музика"
  • „Бас линии за баскитара и контрабас“
  • „Система от ритмични фигури за баскитара и контрабас“
  • „Мажорни гами и акорди за 4 и 5 струнна баскитара“
  • „Стандартни джаз пиеси с изписани сола за баскитара“

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „По снежните върхове на Хималаите“ импресия за флейта и пиано
  • „Петруна“ за 4 контрабаса и ударни инструменти
  • „Български танц Ганка“ за контрабас и пиано
  • „Борът“ за виолончело и пиано
  • „Копривщенски пейзажи“ за струнен квартет и флейта
  • „Рожден ден“ за цигулка и пиано
  • „Велико Търново“­ импресия за пиано и цигулка
  • „По билото на Стара планина“ за кларинет, цигулка и пиано
  • „Подновете името ми“ за виолончело, пиано и флейта
  • „У Станкини“ за 2 контрабаса и пиано
  • „Българска земя“ за контрабас и пиано

В периода 19992006 г. пиесите „Ганкина ръченица“ (1999, London, UK, Recital Music) за контрабас и пиано и „Петруна“ (1999, London, UK, Recital Music) за четири контрабаса са изпълнявани нееднократно от камерни състави в Германия, Англия и България.

Пиесата му „Български танц“ е включена от май 2001 г. от г-н Дейвид Хейс, преподавател по контрабас в „Тринити Колидж“, в списъка за изпитната програма по контрабас в „Тринити Колидж“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]