Симеон Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Симеон Петров
авиатор

Роден
Починал
Националност Флаг на България България

Симеон Константинов Петров (1 септември 1888 – 1950) е първият български летец, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • Служи в 4-ти артилерийски полк в София.
  • Първи планински артилерийски полк.

Франция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година, след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.

По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.

Летателното разрешително (бревет) на Петров
Картичка с Петров, издадена от френските пощи

При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: „Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“ Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.

Балканска война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 година майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 година създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 година дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира през 1950 година в София на 61 години от инфаркт. Погребан е в тесен семеен кръг.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]